ЕС търси нови стратегически решения за сигурността на Украйна
Инвестициите на ЕС в енергийната инфраструктура на Киев през последните 3 години са надхвърлили 2 милиарда евро
Снимка: Пресслужба на Съвета на ЕС, архив.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща се срещна вече два пъти с Володимир Зеленски от началото на годината досега.
Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за Бенелюкс
Европейският съвет е готов да поеме още по-голяма отговорност за сигурността на Украйна, става ясно от официална позиция на неговия председател Антонио Коща, който събира на извънредно заседание лидерите от ЕС. За форума в Брюксел е поканен и президентът Володимир Зеленски.
Няколко дни преди срещата на 6 март в белгийската столица португалецът разпрати официални писма покани до лидерите до акредитираните кореспонденти, сред които е и 3еNews. В него се казва, че Европа се намира в „решаващ момент за Украйна и европейската сигурност“. С тези думи Коща визира променените политически нагласи на Вашингтон и последващата скандална среща в Белгия дом между Доналд Тръмп и Зеленски.
Според председателя на ЕС извънредната среща е още по-необходима, тъй като ЕС се намира в преломен момент с оглед на нейната отбранителна сила. Нужен е дебат с лидерите, след като е „налице е нов импулс по отношение на положението в Украйна “.
Диалогът, според Коща бил нужен и да се преговорят и предначертаят целите и европейският принос.
От справка на Съвета на ЕС става ясно, че идните години сумата драстично ще набъбва под формата на пряка субсидия, хуманитарна подкрепа и средства от бюджетите на отделните членки. От началото на военната агресия на Русия ЕС държави членки са предоставили близо 135 милиарда евро в подкрепа на Украйна и нейния народ, включително 48,7 милиарда евро в подкрепа на украинските въоръжени сили.
Блокът предприе 16 пакета от безпрецедентни санкции срещу Русия, последният от които бе на 24 февруари 2025 г., насочен към жизненоважни области на руската икономика, включително банковото дело, сенчестия флот на Путин и стоките и технологиите в промишления и енергийния сектор.
Стотици милиарди в посока Киев само за отбрана
Между 2021 г. и 2024 г. общите разходи за отбрана на държавите членки са нараснали с повече от 30 % до 326 милиарда евро, което е приблизително 1,9 % от БВП на ЕС. Очакванията са до 2027 г. разходите да нараснат с още над 100 млрд. евро.
Критична енергийна инфраструктура
Европейският съюз показа, че разглежда териториалната сигурност на страната в най-различни аспекти – сред които и защитата на критичната инфраструктура като атомни електроцентрали и далекопроводи. Стабилността на мрежата винаги е била обект на дискусии при всяка визита на Володимир Зеленски в Белгия – независимо дали темата е поставяна в дневния ред на срещите.
Инвестициите на ЕС в енергийна инфраструктура през последните 3 години, от началото на войната с Русия, са за над 2 милиарда евро по данни на Европейската комисия.
ЕС също така е ремонтирал 1,8 GW мощност от топлоелектрически централи, инсталирал е вятърни и слънчеви проекти и увеличил износа на електроенергия от ЕС за зимата.
В навечерието на третата годишнина от руската военна офанзива председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен подчерта, че поредният пакет от помощ гарантира устойчива, сигурна и конкурентоспособна енергийна система за Украйна. “Европа е тук, за да укрепи Украйна в този критичен момент. Мога да обявя, че ново плащане от 3,5 милиарда евро за Украйна ще пристигне още през март. Подготвили сме амбициозен пакет за енергийна сигурност. Целта е да осигурим устойчивa, сигурнa и конкурентоспособнa енергийна система за Украйна. Освен това ще използваме пълния потенциал на огромните газови хранилища на Украйна, 80% от които са разположени близо до държави членки на ЕС. Това ще генерира приходи за Украйна. Ще ускорим и инвестициите в украинската възобновяема енергия. Всички тези усилия ще доведат до по-голяма енергийна сигурност както за Украйна, така и за Европейския съюз”, заяви Урсула фон дер Лайен в Киев в присъствието на президента Володимир Зеленски.
Срещата на върха в Брюксел на 6 март е повод и да се обсъдят още две ключови събитие в европейската политика – скандалната среща Зеленски- Тръмп и срещата на европейските лидери с британския премиер Киър Стармър. Макар и двете теми да не са в дневния ред на срещата, отзвук със сигурност ще има.
Срещата в Лондон и извънредния Европейски съвет Брюксел трябва да даде насока на два въпроса – какво прави ЕС оттук нататък, все още ли е съюзник САЩ, коментира в интервю за нидерландско радио международният анализатор Бернард Хамелбург. „Въпреки, че Тръмп ясно посочи, че няма да напусне НАТО, остава въпросът защо Вашингтон гласува заедно с Русия в ООН, а не с останалите съюзници. Няма съмнение, че тази в Лондон при Страмър и в Брюксел ще бъдат европейски кризисни срещи.
Дипломацията
За международния анализатор Срещата на върха трябва да даде отговори и на още един въпрос – дали европейските лидери ще успеят да се отърсят от емоцията и да минат към трезво съдържание, игнорирайки сцените с назидателния тон на Доналд Тръмп към Володимир Зеленски.
Анализаторът посочва, че не всичко е черно в картината от отвъд Океана. Някои европейски лидери, сред които Макрон, са спечелили уважението на Тръмп. "Макрон, например, направи добро впечатление във Вашингтон. Той знаеше точно как да намери правилния тон. В края на краищата, дипломацията не е само за това, което казвате, но и за това как го казвате", казва Хамелбург.
С кого в крайна сметка ще разговаря Тръмп, предстои да видим. Американците например са вперили поглед към председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, завършва в анализа си Хамелбург.