Боян Рашев: Каква бе ролята на ВЕИ през студения февруари?

Огромните инвестиции във възобновяеми енергийни източници през последните години налагат следния логичен въпрос: Как се представиха ВЕИ по време на февруарския студ, когато имахме най-голяма нужда от енергия не просто за кеф, а за физическото си оцеляване?

Очевидно общият им принос е 718 GWh или 19% от нетното производство в електронергетиката. През топлия февруари на 2024 г. са стигнали почти 20%, но при доста по-ниско общо ниво. Това коментира консултантът по енергийни политики Боян Рашев. Ето какво написа още той в социалните мрежи за ролята на възобновяемите източници.

Подробностите обаче са много важни - за по-добро онагледяване съм извадил графиката на представянето им по време на ледената осма седмица, когато достигнахме и пика на потреблението от 7,337 MW.

Напълно логично с оглед на инсталираните 4700 MW, най-много за месеца са произвели слънчевите централи - 348 GWh (при 250 GWh преди година). Характерно за тях обаче е, че произвеждат най-много точно в часовете на ниско потребление - всъщност колкото повече слънце грее, толкова по-ниска е нуждата от тях. Освен това има дни, в които почти напълно отсъстват - на 17.02 например не достигат и 10% от капацитета си дори по обяд. Видим е и приносът на батериите към някои големи фотоволтаични централи - по около 70-100 MW за около час почти всяка вечер.

Вятърните централи са произвели 144 GWh - колкото през миналогодишния февруари. Характерно за тях е, че никога не знаеш кога точно ще дават нещо и кога - почти нищо. Неоспорим факт е, че можеха да допринесат за увеличаване на производството вечер и нощем, ако имахме по-голям инсталиран капацитет. Обаче можеха и да не допринесат - особено при дълъг период на голям антициклон, който ги блокира за седмици.

Големите ВЕЦ на НЕК изиграха изключително важна роля през месеца. Те осигуриха 163 GWh (при 114 GWh преди година) или само 4.3% от тока, но това бяха точно тези гигаватчасове, които спасяваха положението. Ясно видимо е на втората графика - при пиковия товар в 19:00 ч. на 20.02 те осигуряваха над 1550 MW. И това се повтаряше всяка вечер и в по-малък мащаб - всяка сутрин. Голямата тежест бе изнесена от десетките язовирни ВЕЦ, а ПАВЕЦ Чаира се включваше само за 1-2 часа на вечер - за съжаление, само с една турбина.

Неслучайно наричат големите ВЕЦ на НЕК "третият стълб на електроенергийната система" (другите два са очевидно АЕЦ Козлодуй и комплекса Марица-изток). Техният принос е критично важен и практически незаменим. Реално действат като батерии, но в наистина голям мащаб, какъвто модерните литиеви батерии няма скоро да постигнат.

Тук се налага да отворя една скоба. Големите ВЕЦ са зависими от времето и валежите.

През февруари, 2017 г. - при подобни студове - те дадоха само 68 GWh, тоест почти нищо. Защото язовирите бяха празни. Ако не бяха големите валежи през декември и тази година можеше да е така. Разликата е, че през 2017 г. имахме много работещи въглищни ТЕЦ, а сега вече са по-малко. Можеше да стане много неприятно, но да не отварям пак тази тема.

Затова всички турбини на ПАВЕЦ Чаира трябва бързо да се поправят, а инвестициите в нови ПАВЕЦ - да се приоритизират. Те не зависят в такава степен от валежите. 

В заключение:

Да, ВЕИ помогнаха на системата да се справи със студа. Някои допринесоха с временната си поява според капризите на природата, други - изцяло според и в подчинение на нуждите на икономиката и хората.

Даже няма нужда да мислите и сами да се сещате кои ВЕИ колко да цените - днешната графика на изменение на цената на тока например ясно го показва.