Младен Митев, председател ня БЯД: Надявам се, че АЕЦ „Козлодуй“ няма да спре до увеличение на мощността до 104 %, а ще продължи нагоре

Обосновката за удължаване на експлоатацията на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ е извършена от дъщерни компании на Росатом в консорциум с френската EDF. При оценката е взето най-доброто от опита на руските и френските реактори, работещи с вода под налягане

Енергетика / България
3E news
2716
article picture alt description

Господин Митев, каква е ролята на ядрената енергетика за българската икономика, в частност за енергийния сектор и като цяло за устойчивото развитие на обществото?

Ядрената енергетика допринася значително за конкурентоспособността на българската икономика, чрез осигуряването на качествена енергия на ниска цена за предприятията извършващи дейност на територията на страната ни. Освен, че е основен източник на електроенергия в България, ядрената ни централа самостоятелно осигурява поносима обща цена на електроенергийния микс, участвайки във формирането и с над 30% по 5 ст. за киловат. Лесно можем да си представим положението на българските домакинства, и българските предприятия, ако ядрената енергетика не участваше в определянето на цената на електричеството, като балансьор на цените на останалите видове електропроизводство.

 

Преди дни Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) издаде лицензия за удължаване на живота на 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ с 10 години. Какви по мащаб са осъществените дейности, за да може енергийният блок да продължи да работи ?

Важно е да се знае, че дейностите по поддръжка и осъвременяване на ядрените ни енергоблокове не са спирали през целият им срок на експлоатация до днес, няма да престанат и за в бъдеще. Още в средата на 90-те години на миналия век, или само няколко години след пускането в експлоатация на 6-ти енергоблок на АЕЦ Козлодуй, са направени анализи и са очертани насоките за усъвършенстване на блоковете. Последва мащабна програма за модернизация на блоковете, която продължава почти 9 години – от 1999 до 2008 г. След това се пристъпва към изпълнение на инвестиционна програма за усъвършенстване на системите на енергоблока, на третирането на отпадъци, екологичния мониторинг на площадката и много други, свързани дейности. Едва след завършване и на тази програма, вече се пристъпва към дейностите по продължаване срока на експлоатация на енергоблоковете. Набелязани и изпълнени са стотици мерки за осъществяването на този проект, осъществен изцяло за сметка на централата, със запазване на социално поносимата цена на тока за българското население.


Българското законодателство разрешава удължаване на живота на енергийните блокове на атомната централа само с 10 години. В същото време от АЯР са на мнение, че както 5-ти, така и 6-ти блок имат възможност да работят безопасно още 30 години. Реално ли е това очакване ?

За мен едно такова развитие на нещата е напълно реално. Обосновката на продължаване срока на експлоатация е извършена от две дъщерни компании на Росатом, в консорциум с френската EDF. По този начин при оценката на състоянието на блоковете е взето най-доброто от опита на руските и френските реактори, работещи с вода под налягане. Имайте предвид, че българското законодателство в областта на мирното използване на ядрената енергия е едно от най-рестриктивните в Европа. Също така Регулатора в лицето на АЯР е независим орган, който компетентно се произнася по достатъчността на документите, които са представени от искащия лицензия. Ако документите, обосноваващи продължаването на срока на експлоатация водят до заключението, че 6-ти енергоблок на АЕЦ Козлодуй може да се експлоатира безопасно още 30 години, то това е обосновано заключение, а не просто мнение на Регулатора.


Една от постиженията, върху които се обръща внимание е увеличението на мощността и на двата блока до 104 %. Какво означава това ?

Много от централите с ВВЕР реактори по света повишават своята нетна мощност през годините. Примери в това отношение за унгарската централа в Пакш и чешката в Дуковани, чийто реактори са с увеличение на мощността от около 13%, , използвайки усъвършенствани горивни касети. Това дава допълнителен капацитет и аз се надявам, че нашата централа няма да спре до 104%, а ще продължи нагоре.


В началото на октомври стартира процедура за избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“. В същото време споровете къде трябва да бъде изградена нова атомна мощност – на площадка на територията на АЕЦ „Козлодуй“ или на сега съществуващата в Белене не са стихнали. Кое би трябвало да е водещото при дадено решение ?  

Моето мнение е, че водещо трябва да е къде новата централа ще стане реалност по-скоро. Предвид новите екологични норми в Европейския съюз, времето ни притиска значително. Точно по тази причина и двата проекта – в Козлодуй, и в Белене са животоспасяващи за България. И това в един доста близък хоризонт от около 30 години, когато ще трябва да се декарбонизираме почти на 100%. В такива условия цената няма особено голямо значение. Особено, когато става дума за ядрена енергетика, чиято цена е доказано най-ниска, в сравнение с алтернативните източници на електроенергия.


Как виждате бъдещето на ядрената енергетика в България ?

До голяма степен отговорих вече на този въпрос. Простата истина е, че ядрената енергетика е без алтернатива за България, ако искаме поне да запазим настоящото си качество на живот и конкурентоспособността на икономиката си. Освен това, у нас има натрупан опит, както в експлоатационно, така и в законодателно, и в регулаторно отношение, което ни дава предимство пред държавите, които тепърва се обръщат към ядрената енергетика. Все пак страната ни е държава-основателка на Международната агенция по атомна енергия. Също така у нас има университети с установени традиции и силни програми за обучение на специалисти за ядрената ни енергетика. При едно отговорно държавническо решение за строителство на нови ядрени мощности, смятам, че бъдещето е в доста розови краски.

 

Не е тайна, че секторът ще има остра нужда от кадри през следващите години. Какво бихте препоръчал ?

Както знаете, през септември нашата ядрена електроцентрала навърши 45 години. Това си е една цяла трудова кариера за редица хора и това, заедно с възможността за ранно пенсиониране на персонала в атомните електроцентрали, очаквано ще доведе до голям брой пенсиониращи се през следващите 10 години. Оттам идва необходимостта от персонал, както с висше, така и със средно образование. Намаляването на броя обучаващи се по технически специалности в професионалните гимназии през последните години също налага да се предприемат мерки за осигуряване на млади хора с необходимата квалификация, не само за ядрените ни централи, но и за енергетиката, като цяло.

Българското ядрено дружество усърдно работи съвместно с „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, Българският атомен форум, Техническия университет – София, УИН България и други заинтересовани страни за привличането на свежи кадри в ядрената ни енергетика. Напоследък срещаме ангажираност в държавата, в лицето на МОН, и при средното образование, за справяне с този частен проблем за енергетиката ни чрез въвеждане на дуално обучение, подкрепа за необходимите специалности в професионалните гимназии и пр. Подобна ангажираност е необходима и при висшето образование, чрез реална подкрепа за приоритетните направления. Мога да препоръчам и още две неща. Първо, ускорено преминаване от думи, към дела още през следващата учебна година. И второ, по-активна разяснителна кампания в основните училища за предимствата, които дава професионалното средно образование за последващото кариерно развитие на бъдещите млади хора на България, в България.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща