България ще изгуби парите от Плана за възстановяване и устойчивост

Второто плащане, което е за 653 млн. евро, не е под въпрос, а то ще ни бъде отказано със сигурност, въпреки че България е изпълнила 85% от реформите по второ плащане. Това каза на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев по повод на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

"Европейската комисия ползва такава формула - ако някоя реформа е по-важна, тя увеличава стойността, така че приход по второ плащане няма да има", каза Дончев, цитиран от БТА. Вицепремиерът обясни, че до момента България е получила първо плащане за 2,677 млрд. лв. Той припомни, че преди седмици е анонсирал в Народното събрание ситуацията около НПВУ, която, по думите му, е тревожна.

Мерките и реформите по целия план са общо 321 до девето плащане, от тях България до момента е изпълнила 115, каза още Томислав Дончев. Според него за четири години България е изпълнила незначителна част от реформите. Според изискванията на ПВУ реформите и проектите трябва да бъдат завършени до края на 2026 г.  Това на практика означава, че страната ни няма да успее изобщо да завърши реформите и ще изпусне възможността за допълнителни милиарди евро инвестиции в БВП-то ни.

Така България стана първата и единствена страна в ЕС, която доброволно се отказа от над 5 млрд. евро безвъзмездни средства, договорени по Плана за възстановяване. И това бе заради забавили се реформи в енергетика, транспорт, регионално развитие, околна среда, дигитализация. Общите средства, които бяха предвидени по плана бяха 6,6 млрд. евро.

Предизвестена "нула"

Още на 7 февруари Дончев каза в отговор на депутатски въпрос, че заради частично изпълнение на изискваните реформи той очаква да получим "нула" финансиране по втория транш. Тогава той каза, му парламентът и правителството ще разполагат с половин година, за да преценят кои от реформите в плана са изпълними, с оглед на това страната да получи част от парите по второто плащане. Общо по плана са предвидени 9 плащания в рамките на механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. 

Освен забавените реформи вицепремиерът Дончев определи като по-голям проблем разходната част по НПВУ.

"Около 11 процента са разплатени за 4 години по НПВУ, по-малко от 700 млн. евро. Крайният срок за плащанията е август 2026 година и имаме година и половина да разплатим останалите 89 процента от финансирането", каза Томислав Дончев пред депутатите в началото на месеца.

На 7 февруари вицепремиерът определи тази задача като предизвикателство. Днес, 26 февруари, каза, че "да разплатим 90% е очевидно невъзможно" до крайния срок.

Седем проекта под риск

Седем проекта няма как да бъдат реализирани по ПВУ до 31 август 2026 г., за 15 проекта степента на вероятност за реализация е изключително ниска, обяви на брифинга днес финансовият министър Теменужка Петкова. Това показва анализ, по който министерството работи от няколко седмици.

Петкова добави, че са заложени прекалено амбициозни реформи. По думите ѝ невъзможността за реализация на проектите означава, че всички тези инвестиции, които няма да могат да бъдат финансирани със средства по Плана, трябва да останат за сметка на националния бюджет. Това ще се отрази изключително негативно върху публичните финанси на страната за 2025-2026 г., защото става въпрос за "значителен размер" на тези средства, които може да останат за сметка на държавата, заяви Теменужка Петкова. Затова трябва да бъдем изключително прецизни и практични по отношение на действията, които трябва да предприемем в следващите няколко седмици, добави тя.

Петкова смята, че трябва да се прецизира всеки един проект и степента на неговото изпълнение. Там, където можем да спасим определени етапи и цели от съответната инвестиция, ще го направим, но където това е невъзможно, ще бъдем принудени да направим редукция на тези проекти, каза също министърът. По думите ѝ заедно с останалите министри работят изключително интензивно, като надеждата е в следващите две седмици да има конкретни резултати.

"Спасителна" операция 

Дончев на свой ред обяви, че критерият за това кои проекти да отпаднат ще бъде само един и той е свързан с това дали проектът е започнал.

"При разговорите с Европейската комисия стана безпощадно ясно, че това е крайният срок и точка (31 август 2026 г.). След тази дата разходите не са допустими. Ако имаме плащания по някои проекти септември или октомври 2026 г., те се покриват от бюджета. 

"С колегите от Европейската комисия постигнахме съгласие, че колкото и да е трудно и тежко подобно решение, най-разумното е да започне анализ и да се вземе трудното решение кои от проектите в плана да отпаднат. Ако те не отпаднат сега, фактически ще останат да бъдат финансирани от националния бюджет, което ще генерира екстремен риск от дефицит през 2026 г.", коментира Томислав Дончев.

Ако при краен срок август 2026 г. по проекти, по които не е проведена нито една обществена поръчка, шансът да бъдат реализирани е нула. "Само възлагането отнема четири месеца, и то в добрия случай, когато няма обжалвания", аргументира се Дончев. Той увери, че правителството ще положи максимални усилия, за да спаси колкото се може по-голяма част от финансирането.

Вицепремиерът уточни, че ще се направи опит част от проектите да бъдат спасени, като се прехвърлят към оперативните програми. То увери, че всеки, който изпълнява проект по НПВУ, ще си получи дължимите му плащания, рисковете са за незапочналите проекти.

Три от застрашените проекти

Другият вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов съобщи, че се оценяват конкурсните документи за закупуване 35 нови електрически влака. Времето, оставащо до края на срока за изпълнение, е 16 месеца. Той добави, че ще направи опит да спаси тази инвестиция.

Друг проект, поставен в риск, е този за широколентов достъп в страната. По думите на Караджов, крайният срок за подаване на документи по проекта е 11 април, а евентуално обжалване би могло да възпрепятства поставянето на над 7000 километра оптични кабели и активни устройства за 5G покритие на мобилната мрежа.

Дойде редът на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, който изтъкна, че забавянето на националната програма за саниране на жилищни сгради прави невъзможно реализирането й в цялост, което е част от Плана за възстановяване и устойчивост. Според него има разбиране в правителството, тъй като програмата е една от най-чаканите от гражданите. Има готовност отпадащата част от ПВУ да бъде финансирана от държавния бюджет, заяви Иван Иванов.

Енергийните реформи - неизпълними

Министърът на енергетиката Жечо Станков каза, че реформите, заложени в ПВУ от редовното правителство, оглавявано от Кирил Петков, са неизпълними, "застрашават енергийната сигурност на страната и изцяло противоречат на националния интерес". Такива, според министъра, са:

изваждането на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и "Булгартрансгаз" от Българския енергиен холдинг (БЕХ). "Това ще доведе до предсрочно изискване на облигационните заеми, които в момента са в размер на 1,2 млрд. евро, както и ще намали доверието на инвеститорите към енергийния сектор".
извънредно поетият ангажимент от правителството "Петков" за 40% намаляване на емисиите във въглищните централи. "Няма такъв ангажимент в нито един регламент или директива. Изкуствено поет ангажимент."
приемане на пътна карта за климатична неутралност, "която по същество не поема допълнителен ангажимент пред Брюксел, но създава напрежение и неразбиране в обществото".
Добре е да припомним, че на 17 септември 2024 г. служебният министър на енергетиката Владимир Малинов каза пред Народното събрание, че във връзка с изискванията за "Декарбонизация на енергийния сектор" със службите на Европейската комисия е постигнато съгласие за "отпадане на етапи, свързани с налагане на пределни стойности за емисии за въглероден диоксид при производство на електрическа енергия от всяка отделна инсталация. Няма да има таван на въглеродните емисии за всяка отделна инсталация. Запазва се общият праг, а именно от 1 януари 2026 г. в размер на 10,9 млн. тона въглероден диоксид".

"Това (за 40-те процента) няма да е записано в НПВУ", увери тогава Малинов. "Постигнато е и принципно съгласие с ЕК, че пазарът и пазарните сили осигуряват ефективно изпълнение на целите за декарбонизация, предвидени в НПВУ. Основна мярка с най-съществен принос за декарбонизация на енергийния сектор е ефективната либерализация на пазара."

А във връзка с преструктурирането на БЕХ тогава Малинов каза, че "изискването за изваждането на ЕСО и на "Булгартрансгаз" от БЕХ е ключово за Европейската комисия, защото ще даде гаранции, че се премахва възможността за кроссубсидиране между държавните енергийни дружества". Известно е, че Владимир Малинов е дългогодишен директор на "Булгартрансгаз", а след като напусна министерския пост се върна начело на газовия оператор.