„Таван на надценките“ може да влоши качеството на хранителните продукти

Част от потребителите може би не си дават сметка, че ако бъде въведен таван на надценката, може да се стигне до влошаване на качеството на хранителните продукти. За това предупреди по Дарик радио основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова.

„Всеки търговец има свой бизнес план и няма да го промени, няма да сложи в графата „търговски риск“ тези загуби. Особено големите вериги, които предлагат произвеждани специално за тях продукти под техен бранд, много бързо и лесно могат да променят своите рецепти и да се стигне до влошаване на качеството. Нещо, което е доказано, че потребителите в много от случаите дори не могат да разберат. И така ще имаме едни по-ниски цени на групи стоки, например от списък, одобрен от Министерския съвет, както гласи едно от предложенията във внесен за разглеждане законопроект, но има риск те да са с по-лошо качество. Тогава продуктът няма да е по-евтин, защото ще бъде по-некачествен за същата цена. Другият вариант – тези продукти изобщо няма да ги има. Ще се стигне до дефицит.“, коментира тя. 

Явлението "намаляване на качеството" на продуктите чрез замяна на оригиналните съставки със заместващи не е ново и отдавна е разгледано и в икономическата теория, като е наречено с термина „скимпфлация“ (skimpflasion). Знанието за него би следвало да ни замисли за нашите очаквания от евентуална външна намеса в пазарните отношения и ефекта от нея в средносрочен и дългосрочен план.

Според Габриела Руменова краткосрочните мерки в настоящата ситуация би трябвало да са свързани с идеята да се търси разумен диалог с бизнеса, за да не се стига до изкривяване на пазара и увреждане в най-голяма степен на интересите на най-слабите звена в системата – крайните потребители и българските производители.

Тази истина започва да става все по-ясна за по-големи групи в обществото, което може да бъде обективно измерено и през официалните данни за отчетените обороти при двата състояли се до момента бойкота на магазините. При първия протест, когато адреналинът и емоциите бяха по-големи, спадът в продажбите беше с близо 29%. При втория, когато вниманието на институциите вече беше привлечено и разумът у гражданите започна да се пробужда, намаляването на оборотите беше едва 4%.

Независимо от това и въпреки че по официални данни на Националния статистически институт (НСИ) годишната инфлация в България за миналата година е два пъти по-ниска в сравнение с 2023 г., недоволството от пазарната среда сред потребителите у нас е факт, който привлече вниманието на институциите и който показва необходимост от търсене на решения, но разумни, посочват още от „Ние, потребителите“.