Финансовият министър обясни защо са се отказали от два нови данъка
Банките няма да бъдат облагани заради свръхпечалбите, а приходите от налога върху подземните богатства ще бъдат компенсирани с повишаване на таксите и от влизането на България в Шенген и по суша, обяви Людмила Петкова в парламента
Финансовият министър Людмила Петкова обясни защо служебното правителство се отказва от два данъка – върху свръхпечалбите на банките и върху подземните богатства в проектобюджета за 2025 година, по време блицконтрола в Народното събрание.
В отговор на въпрос от "БСП-Обединена левица" в рамките на блицконтрола тя посочи, че са провели среща с Асоциацията на банките и са направили анализ какви данъци ще бъдат платени от тях за 2025 г., имало е и среща с ръководството на Българската народна банка (БНБ), информира БТА.
Петкова обясни, че е в сила т.нар. минимален глобален данък и банките вече ще заплащат 15 процента данък – 10 процента корпоративен данък и още 5 процента данък. При обсъждането банките предоставиха информация, че плащанията им за 2025 г. ще бъдат в размер на 1,125 млрд. лева.
В тази връзка направихме анализа, че това, което се прогнозира да бъде платено от банките, е два пъти повече от разчетеното в бюджета и затова се отказахме от данъка, обясни министърът на финансите. Това, което ще постъпи, е почти на 95 на сто от прогнозата на МФ за постъпления от данък върху свръхпечалбите на банките, допълни тя.
Людмила Петкова посочи, че с ръководството на БНБ са коментирали данъка върху свръхпечалбите на банките и как би се отразил допълнителен данък на показателите им. Затова се отказахме от данъка, а не защото е имало натиск от банките, по-скоро имаше среща с БНБ по отношение на финансовата стабилност на страната и как би се отразил данъкът, заяви тя.
На въпрос на "Възраждане" за размера на държавния дълг, министър Петкова каза, че за 2025 г. е предвиден по-голям размер на дълга. Предвижда се този дълг да покрие не само дефицита за текущата година, но има и рефинансиране на стар дълг, предвидени са средства за увеличаване капитала на Българската банка за развитие с цел подпомагане на малките и средните предприятия, както и в случай на необходимост, предоставяне на средства за увеличаване на капитала на БНБ, посочи тя.
Преди това Петкова съобщи, че служебният кабинет се е отказал и от намерението си да обложи добивните компании с данък върху подземните богатства, което предизвика протести на много места в страната. По думите на Петкова енергийният министър ще увеличи концесионните такси, за да компенсира поне частично очакваните от това приходи. Друга част от приходите ще дойдат от влизането на България в Шенген, обясни още Петкова. До това решение се е стигнало след конструктивен диалог с Българската минно-геоложка камара, както и със синдикатите от минно-добивния отрасъл.
Въвеждането на нов данък върху подземните богатства рискува да закрие минния бранш, предупредиха вчера от Българската минно-геоложка камара (БМГК). Сутринта миньори се събраха на протест пред Министерския съвет, обявявайки се срещу тази мярка. Протести имаше и по места.
От минно-геоложката камара разпространиха позицията, в която се казва, че нов допълнителен данък върху подземните богатства рискува да закрие минния бранш. От БМГК също смятат, че са нарушени принципът на равнопоставеността и недопускането на дискриминация при въвеждането на данъчни задължения. Те са категорични, че подобни предложения биха повлияли негативно върху инвестиционния климат и бизнес средата у нас в период на икономическа несигурност, в период на нарастваща стагнация в регионален и световен мащаб и при необходимост пред страната ни от запазване на стратегически сектори със значителна добавена стойност.