Американската търговска камара в България е против допълнителната данъчна тежест върху подземните богатства

Икономика / България
3E news
196
article picture alt description

източник: needpix.com, архив

В  позиция до председателя на Народното събрание, до служебния министър-председател, служебния заместник министър-председател и министър на финансите, служебния министър на енергетиката и служебния министър на икономиката и индустрията, Американската търговска камара в България изразява  категорични аргументи против предложение за нов "данък върху подземните богатства".

Поради значението на тези аргументи публикуваме без редакторска намеса в прикачения документ изразеното становище.

Американска търговска камара в България (АТК) се противопоставя категорично на предложените в проекта на Бюджет на Република България за 2025 г. допълнителна данъчна тежест върху стратегически сектори за българската икономика, каквато е минерално-суровинна индустрия. Намираме за неприемливи въвеждането на «данък върху подземните богатства», който по съществото си демонстрира непрорпорционално третиране на икономически субекти, опериращи на територията на Европейския съюз и въвежда дискриминационни положения с двойното им данъчно облагане. Подобни предложения биха повлияли негативно върху инвестиционния климат и бизнес средата у нас в период на икономическа несигурност, в период на нарастваща стагнация в регионален и световен мащаб и при необходимост пред страната ни от запазване на стратегически сектори със значителна добавена стойност.

АТК като бизнес асоциация с 30-годишна история наблюдава с опасение, че това е пореден опит да се натовари с допълнителна данъчна тежест един от икономическите отрасли, които развиват дейност вече над 100 години у нас, и който е в основата на конкурентните ни предимства на националната ни икономика, на ресурсна обезпеченост и независимост на държавата ни, както е и фактор за устойчиво регионално развитие. Изразяваме несъгласието си спрямо подобни практики да се въведат без институционален диалог, без задълбочен анализ за ползите и рисковете, както и за последствията, които те влекат при евентуалното им въвеждане както за минния бранш, така и за икономиката и за репутацията на България. Неприемливо е подобни мерки да са част от аргументацията за компенсация на създаден недостиг в Държавния бюджет, за който частния сектор у нас няма отговорност.

Въпросът е изключително важен и молим за спешна среща с Вас през настоящата седмица.

Ние напълно разбираме необходимостта, пред която Министерски съвет и в частност Министерство на финансите, сте поставени, за да се постигне бюджет с до 3% дефицит при недостиг на финансиране на заложени дейности и програми в размер от 18 милиарда лева за 2025 г.

Напълно разбираме, че за да бъде приета най-сетне България в Еврозоната и да се постигне пълна интеграция в Европейския съюз и с приемането на страната ни и в Шенгенското пространство, се налага да се демонстрират начини за покриване на поне част от този недостиг в размер на 12 милиарда лева.

Представената аргументация от страна на Министерство на финансите от 04.12.2024 г. показва «разлика между приходите и разходите, която е оценена на базата на действащо законодателство, действащи политики и на макроикономическата прогноза за 2025 г.». Но категорично се противопоставяме на начина, по който се предлагат мерки, които да компенсират този недостиг и механично да се прави опит за запълване на държавната хазна за сметка на рентатабилни сектори.

По отношение на изразената философия на предложенията, споделена от министър Петкова на 04.12.2024 г., приветстваме разбирането за неувеличение в основните данъци – ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица, както и осигуровките, макар да е в ход изпълнение на плана за плавно вдигане на Максималния осигурителен доход и на Минималната работна заплата (заложени в Проекто-Бюджет 2025), което от своя страна допълнително засяга конкурентоспособността на фирмите. Но не сме съгласни с аргумента, че предложените по-горе мерки върху миннодобивната индустрия, ще имат най-малък негативен ефект върху икономиката на страната.

Предложените два вида данъчни амнистии е ход, чрез който задължения на икономически субекти, трупани с години, ще бъдат реалибилитирани с до 15% изплащане на данъци през 2025 г. Ако тази мярка бъде приложена към недобросъвестни към Държавната хазна икономически субекти, то това би дало изключително негативен сигнал както към добросъвестните платци към бюджета, така и към инвестиционна общност у нас и по света. Нещо повече, подобна мярка показва и неспособността на държавните институции да се справят със сивата България икономика в конкретни сектори и тя прави предложението за данъчна амнистия своеобразна индулгенция за некоректните икономически субекти.

В прикачения документ може да се запознаете с с аргументите "против", както и с направените предложения. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща