Липсата на устойчива държавна политика в горите съсипва бизнеса
Близо 90% от дърводобива у нас се осъществява ръчно, липсва механизация, а цените на дървесината продължават да са едни от най-високите в Европа
През последните 4 години ползването на дървесина у нас изостава в пъти спрямо годишния прираст на горите и резултатите са видими – 2024 г. е рекордна с пожарите и съхненето на иглолистни култури. Очаква се стихиите в горите през 2025 да се увеличат. Ландшафтът в страната ни също се променя. Там, където е имало високостъблени гори, навлиза тревиста и храстова растителност.
В същото време зелената сделка промотира дървесината като суровината на бъдещето, защото представлява възобновяем ресурс, добиван от горите. Фирмите от горскопромишления бранш реално осъществяват кръгова икономика десетилетия преди да бъде въведена тази концепция.
По веригата на създаване на добавена стойност от дървесина не се генерират отпадъци и всичко се оползотворява. Освен това продуктите от дървесина са с нетен отрицателен въглероден отпечатък. Съгласно ЕС стратегия за горите 2030 г. дървообработващият сектор представлява 20 % от промишлените предприятия в ЕС. Стратегията залага на интензивно горско стопанство, което да върви ръка за ръка с опазване на биоразнообразието и екологичните и социални функции на горите като цяло.
Къде е България
Какво се случва у нас с управлението на горските ресурси, които ЕС определя като ценност и ще бъдат една от основните суровини на бъдещото?
Страната ни е водеща в Европа по биоразнообразие, а добивът на дървесина и стопанисването след 60-те години на миналия век са устойчиви (прирастът е по-голям от ползването), поради което имаме и съхранена природа. Според данните към момента близо 39% от националната територията са гори, а запасът им се е увеличил 3 пъти за последните 60 години, като за последните 20 години повишаването е с 36 %. Горите ни са добре защитени, над 54% са включени в НАТУРА 2000, при средно за ЕС 18%. Над 80% от държавните и общо над 60% от горите ни са сертифицирани, а над 10% са поставени под строга защита, с което сме преизпълнили всички изисквания на стратегията, докато по-голямата част от другите държави не са започнали още картиране. За съжаление тези факти са известни само на лесовъдите, а обществото остава настроено негативно. Популистките твърдения подвеждат хората и създават погрешна нагласа, че сечта е лоша дума и всички дейности в горите са незаконни или нерегламентирани.
Тук огромна роля играе държавната администрация и науката, които не успяват да информират обществото и да наложат и популяризират добрите практики от развитите държави. За сведение в Европа средно се добива 80% от годишния прираст, а при нас – вече под 50%, с тенденция към намаляване до 30%.
Изоставаме значително в дърводобива
В ЕС добивът се осъществява механизирано в над 90% от случаите, докато у нас все още се разчита на ръчен добив (над 90%). Той се осъществява основно от необразовани и нискоквалифицирани кадри и е опасен, неефективен, създава предпоставки за нерегламентирани и незаконни действия, а също и за некачествено изпълнение на предвидените лесовъдски мероприятия. Стопанисването на горите като обществен ресурс е поверено на Изпълнителната Агенция по Горите (ИАГ) и на 6 горски държавни предприятия (СЗДП, СЦДП, СИДП, ЮЗДП, ЮЦДП, ЮИДП). Тяхната пасивност и нежелание да се адаптира нормативната уредба, засягаща дърводобива, допълнително възпрепятства навлизането на механизацията в този труден и неатрактивен отрасъл. Неадекватната ценова политика на 6-те държавни предприятия по отношение на дървесината вече дава своите нежелани последици: сериозен спад в годишния прираст на горите, влошаване на тяхното здраве и устойчивост на климатичните промени, натрупване на суха дървесна маса от паднали дървета предпоставка за още повече пожари. За съжаление тези нежелани последици вървят ръка за ръка с неприятни последици от икономически характер, в резултат на което потърпевши са и природата, и хората.
Ефектът върху горскопромишления бранш е вече ясен за всички – загуба на конкурентоспособност. Нереално високите цени на дървесината през последните години в съчетание със скъпия дърводобив, тъй като ИАГ и предприятията възпрепятстват механизацията, доведоха до крайно влошаване на бизнес средата.
Какво се случва с бизнеса у нас
Последният пример е с един от най-големите преработватели на технологична дървесина у нас – Монди Стамболийски АД, част от един от най-големите производители на хартия в света Mondi Group, който вече обяви, че ще затвори завода си и се изтегля от страната. Формалният повод е пожар в производството в края на септември 2024, но дали дружество планирало инвестиция за над 600 млн. евро (обявена през 2018 г.), нямаше да възстанови щетите от пожара и да продължи да инвестира и произвежда в България, ако бизнес климатът беше подходящ? Сега обаче вследствие на несигурната ситуация в страната в сферата на горското стопанство, тази инвестиция няма да се се реализира в България. При голяма част от останалите преработватели също се наблюдават сериозни трудности, те работят с намален капацитет, а някои от тях изцяло са преустановили дейност.
Всички тези трудности пред компаниите ще доведат до загуби на поминък и работни места в полупланинските и планинските региони, които са заплашени от обезлюдяване, щети за бизнеса и минуси в бюджета. Загубите само от неефективно ползване на суровината се оценяват на над 1 млрд. лв. Освен всичко това политиката на държавните предприятия и неадекватно високите цени на дървесината доведе и до сериозен отлив в употребата на дърва за огрев от домакинствата.
Ефектът от всички тези действия за природата също вече е видим. Според науката и лесовъдите сечта е скалпел за лесовъда, а всяка лесовъдска намеса (сеч) цели подобряване здравословното състояние на горите. Малцина знаят, че благодарение на лесовъдството и лесовъдите днес имаме такъв ресурс от гори. След Освобождението на България те са заемали под 20% от територията на страната, основно в планините и са били в лошо състояние. Всяка година от порои са загивали хора и добитък. Днес горите ни са в относително добро състояние, заемат близо 39% от територията, което е следствие на неуморния труд на лесовъдите и горските работници. Под 9% от горите ни са естествени, близо 75% са издънкови или изкуствени. Те обаче изискват проактивни грижи – интензивно стопанисване съгласно най-добрите лесовъдски практики. А ако ние не се погрижим, ще го направи природата, но нейните методи са жестоки – пожари, снеголоми, нападения от насекоми(корояди), гъбични заболявания.
Защо България, която разполага с такъв сериозен горски възобновяем ресурс, не желае да го управлява устойчиво и адекватно? Защо България обръща гръб на горскопромишления си сектор, който е развивала десетилетия наред? Защо не искаме да подмладим горите си и те да задържат двойно повече СО2, с което да се допринесе в борбата с парниковия ефект? Защо държавната горска администрация не се опитва до промени негативната ситуация в момента?
Ако искаме да съхраним природата и хората, е крайно време за активни действия - достигане на средноевропейските нива на ползване, механизиране и модернизиране на дърводобива, отхвърляне на псевдозеления популизъм.