Още 6 държави в рамките на COP29 се присъединиха към декларацията за утрояване на ядрения капацитет

Още шест държави - Ел Салвадор, Казахстан, Кения, Косово, Нигерия и Турция се присъединиха към декларацията за утрояване на глобалния капацитет за ядрена енергия до 2050 г. по време на Конференцията на ООН за изменението на климата COP29, която се провежда в Баку, Азербайджан, съобщават от world-nuclear-news.

По време на COP28, която се проведе в Дубай, ОАЕ, през декември миналата година 25 страни подкрепиха министерската декларация, призоваваща за утрояване на глобалния капацитет за ядрена енергия до 2050 г. Държавните глави или високопоставени служители от България, Канада, Чехия, Финландия, Франция, Гана, Унгария, Ямайка, Япония, Южна Корея, Молдова, Монголия, Мароко, Холандия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Швеция, Украйна, ОАЕ, Обединеното кралство и САЩ подписаха декларацията на 2 декември , като Армения и Хърватия също сложиха своите подписи по време на срещата на върха.

В декларацията се заявява, че страните признават необходимостта от утрояване на капацитета за ядрена енергия за постигане на "глобална неутралност на парникови газове до или около средата на века и поддържане на ограничението за затопляне от 1,5°C“. В документът  също така се признава, че „новите ядрени технологии биха могли да заемат малка територия и могат да бъдат разположени, където е необходимо, да си партнират добре с възобновяеми енергийни източници и да предоставят допълнителна гъвкавост, която подкрепя декарбонизацията извън енергийния сектор, включително индустриите, в които е трудно намаляване на емисиите“.

В сряда на събитие, организирано съвместно от председателството на COP29, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), САЩ и Световната ядрена асоциация, още шест държави подписаха декларацията. С това общият брой на страните, които подкрепят декларацията, се утроява до 31.

От министерството на енергетиката на Казахстан заявиха, че подписването на декларацията от страната "демонстрира нейния ангажимент към целите за устойчиво развитие и желанието й за значителен принос в борбата с изменението на климата. Ядрената енергия се счита за един от ключовите компоненти на енергийния баланс на Казахстан, което ще позволи на страната да постигне въглеродна неутралност до 2060 г., да увеличи дела на чистите енергийни източници и да осигури надеждни енергийни доставки."

„Сърдечно приветстваме тези шест нови държави в Коалицията на амбициозните“, каза генералният директор на Световната ядрена асоциация Сама Билбао и Леон. „Днешното съобщение подчертава съществената роля на ядрената енергия за постигане на целите на Парижкото споразумение по икономически ефективен и справедлив начин.

„Лидерството изисква ясна оценка на настоящето тук и сега, но също и далновидност, за да се подготвим за това, от което светът ще се нуждае не само през 2050 г., но и през десетилетията след това. Подписалите тази декларация поемат дългосрочен ангажимент. Но това е дългосрочен ангажимент с дългосрочна печалба, осигуряващ енергийна сигурност и надеждност в един несигурен свят."

От Световната ядрена асоциация отбелязаха, че съобщението за това присъединяване "е нов момент на признание за съществената роля на ядрената енергия за постигане на нулеви нетни емисии". Във вторник на COP администрацията на САЩ пусна пътна карта, очертаваща планове за разполагане на 200 GW ядрен капацитет до 2050 г.

Други скорошни разработки включват признаването на ядрената енергия за първи път в същественото решение на COP . През март МААЕ и Белгия съпредседателстваха първата среща на върха за ядрената енергия, на която страните подчертаха ролята й за намаляване на използването на изкопаеми горива, повишаването на енергийната сигурност и стимулирането на икономическо развитие. През септември, на Седмицата на климата в Ню Йорк, 14 от най-големите световни банки и финансови институции от пет страни се обявиха в подкрепата си за утрояване на глобалния ядрен капацитет, напомнят от специализираното издание.