Как бизнесът се адаптира при прилагане на ESG стандартите на практика

§  Съвместната конференция ESG на практика: управление за по-устойчив растеж» предложи задълбочен анализ за практическите аспекти в прилагането на ESG стандарти, за да се осигури по-устойчив растеж, както и да се гарантира конкурентоспособността в България и в Европа.

§  Германската и американската търговски камари обединиха усилия, за да покажат приложимостта и тенденциите за съответствие в сферата на корпоративната устойчивост през свидетелствата на представители на бизнеса у нас.

Американска търговска камара в България (АТК) и Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) съвместно организираха на 8 ноември международната конференция „ESG на практика: управление за по-устойчив растеж“. Събитието събра над 130 участници в хотел «Хилтън София», които чуха от водещи експерти от различни индустрии за начините на адаптиране и качествена ориентация в бързо развиващата се област на корпоративната устойчивост и съпътстващите регулации. Конференцията бе подкрепена от Аурубис България, EY denkstatt Bulgaria, ING Bank. Като EY denkstatt Bulgaria бяха партньор по съдържанието. Медиен партньор бе SeeNews.  

Събитието бе заедно открито от Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на АТК и Соня Миклай, главен управител на ГБИТК, които посочиха, че конференцията е поредна съвместна инициатива на двете организации и подчертаха важната роля на ESG практиките за устойчивото бизнес бъдеще на България.

Какво прави компаниите наистина устойчиви?

Началото предложи формата на бърз разговор (fireside chat), озаглавен „Какво прави компаниите наистина устойчиви?“, Вилибалт Калтенбрунер, партньор, EY denkstatt, Западна Европа и Теодор Радонов, ръководител на офиса на EIB, България споделиха ключови прозрения за ефективното интегриране на ESG в бизнес стратегиите за укрепване на устойчивостта, конкурентоспособността и съответствието с регулаторните изисквания. Модераторът Иван Паспалджиев, старши мениджър, EY denkstatt насочи разговора към предизвикателствата, пред които са изправени компаниите при адаптиране към сложната регулаторна среда. Той подчерта необходимостта от ясни стратегии, които са бизнес-ориентирани, за да се преведат изискванията на ESG в постижими цели, особено за българските компании, които се ориентират към регулациите на ЕС и ОИСР.

От своя страна Вилибалт Калтенбрунер бе на позиция, че истинската устойчивост надхвърля повърхностните инициативи и трябва да бъде интегрирана в основните бизнес процеси. Той защити необходимостта от промяна в начина на мислене, така че устойчивостта да стане част от културата на организацията, а да не е просто отдел. Калтенбрунер подчерта важността на баланса между съответствието с ESG регулациите и иновациите, за да се гарантира, че компаниите остават конкурентоспособни и едновременно с това отговарят на регулаторните стандарти.

На свой ред Теодор Радонов обсъди ролята на Европейската инвестиционна банка като финансов посредник за устойчиви проекти в България. Той сподели усилията на банката за подкрепа на малките и средни предприятия (МСП) чрез различни финансови инструменти, в т.ч. заеми и гаранции, които улесняват пътя към устойчив растеж. Радонов подчерта ангажимента на ЕИБ към Зеления преход на България чрез предоставяне на достъпно финансиране и практически инструменти за опростяване на ESG съответствието за бизнеса.

Основното заключение от дискусията е разбирането за интегриране на устойчивостта в корпоративните политики, като не просто се спазват регулациите, а и за да се увеличи дългосрочната добавена стойност. Панелът акцентира върху необходимостта от финансови решения и достъпни инструменти, които да помогнат на компаниите, особено на МСП, да приложат значими и устойчиви промени. Основното заключение: ESG не е опционална инициатива, а стратегически път за компаниите да се подготвят за устойчиво бъдеще в конкурентна и ориентирана към устойчивостта среда.

Трансформация - Как се променихме за две години и къде е бизнесът днес?

Същностната дискусионна част на конференцията започна с първия й панел, който бе насочен към трансформационното пътешествие на компаниите към устойчивост, особено в енергийния и тежкия сектор. Панелистите, сред които бяха Мириам Робе, ръководител на устойчиво развитие, корпоративен сектор, ING EMEA, Хесус Кабайеро Пинто, главен изпълнителен директор, SOF Connect, Тодор Николов, директор проекти за енергиен преход, Solvay Sodi, Иван Цанков, управляващ директор, AES България и Константин Стаменов, председател, БФИЕК споделиха опита си в съчетаването на бизнес операциите с ESG цели, обсъждайки както напредъка, така и предизвикателствата в направлението за устойчивост. Модератор на разговора им бе Боян Рашев, партньор, EY denkstatt

Мириам Робе разясни подхода на ING към насърчаване на устойчивостта сред своите клиенти. Тя обсъди използването на заеми, свързани с устойчивостта, като инструмент за мотивиране на клиентите да постигнат ключови ESG показатели, особено в инвестициите в възобновяема енергия. Робе подчерта ролята на банката в подкрепа на бизнес случаите за устойчивост чрез иновативни модели на финансиране, които насърчават дългосрочната устойчивост.

Хесус Кабайеро Пинто – който наскоро бе отличен за «Мениджър на годината» в България от сп. «Мениджър» - представи актуалния статус на инициативите на Летище «София» за устойчивост, споделяйки постиженията в намаляване на CO2 емисиите, консумацията на дизелово гориво и вода от началото на концесията. Той подчерта ангажимента на летището да стане въглеродно неутрално до 2036 г. и обсъди техническите и финансови предизвикателства за постигане на целите за устойчивост при увеличаващия се пътнически поток.

Тодор Николов представи усилията на Solvay Sodi за преминаване към устойчиви практики, особено в сектори като химическата индустрия. Той отбеляза трудностите при достъпа до правителствена подкрепа и подчерта нуждата от стабилна регулаторна рамка за улесняване на дългосрочните инвестиции в чисти технологии.

Иван Цанков обясни иновациите на AES България в енергийния сектор, включително инициативи за съхранение на възобновяема енергия за по-добра стабилност на мрежата. Той подчерта важността на отговорните стратегии за енергиен преход, които балансират екологичните цели с нуждата от енергийна сигурност и достъпност за българската национална мрежа.

Константин Стаменов от БФИЕК отбеляза уникалните предизвикателства, пред които са изправени енергоемките индустрии, и призова за политики, които да подкрепят устойчивото използване на енергия, като същевременно запазват конкурентоспособността на българската индустриална база.

Панелът осветли критичната роля на стратегическите трансформации в постигането на устойчивост, особено в секторите с традиционно високо потребление на енергия. Говорителите колективно подчертаха бизнес стойността на ESG, като отбелязаха, че устойчивите практики са съществени за дългосрочната устойчивост, регулаторното съответствие и конкурентоспособността. Дискусията завърши с призив за подкрепящи политики и финансови структури, които да дадат възможност на българските компании да преследват амбициозни екологични цели, като същевременно поддържат растежа си.

ESG в практиката – Пазарната реалност

Вторият панел предложи прагматичен поглед върху прилагането на ESG практиките в променящата се бизнес среда в България. Панелистите Добрин Далов, финансов директор, Каолин, Петър Николов, търговски директор за услугите за България, Албания, Северна Македония и Косово, Schneider Electric, Кремена Георгиева, ръководител на корпоративните комуникации и КСО, Kaufland България, Радослава Радева, мениджър продажби за страната, ABB България и Рефие Садулова, експерт по екология, околна среда и ESG, Аресим Инженеринг споделиха своите реални подходи към ESG, включително съответствието с правни изисквания, устойчивостта в снабдителната верига, въздействието върху околната среда и справянето с глобалните ESG стандарти. Разговорът бе модериран от Денислав Борисов, бранд, маркетинг и комуникации, EY България, Северна Македония, Албания и Косово

Добрин Далов подчерта дългогодишния ангажимент на Каолин към устойчивостта, отбелязвайки, че компанията е започнала да интегрира ESG принципите в своята дейност много преди формалното приемане на такива политики. Въпреки че Каолин все още няма напълно установен ESG план за действие, компанията произвежда част от енергията, която използва, чрез фотоволтаичен парк, което е в съответствие със 100-годишната история на фирмата в България. Далов също така посочи регулаторните предизвикателства, пред които са изправени предприятията в България и Германия, и призова политиците да намалят бюрократичните пречки и да предоставят достатъчно време на компаниите за адаптация към новите стандарти.

Петър Николов от Schneider Electric обсъди ролята на съвременните технологии в постигането на устойчивост. Той сподели информация за геотермалната система на Schneider Electric в българското им съоръжение, която значително намалява енергопотреблението, като елиминира необходимостта от газ. Николов подчерта, че глобалните и местните ESG стратегии на Schneider Electric се фокусират върху вътрешни подобрения и сътрудничество с клиенти за постигане на трайни резултати.

Кремена Георгиева от Kaufland България подчерта, че събирането на данни е значително предизвикателство поради сложната мрежа от партньори и доставчици. Тя призова държавните институции да удължат периодите за адаптация, за да подпомогнат бизнеса при съответствието с новите регулации. Георгиева също така обсъди ангажимента на Kaufland към устойчивостта в снабдителната верига, като подчерта възстановяването на Централните хали в София като ключова общностна инициатива.

Радослава Радева от ABB България представи усилията на ABB за намаляване на въглеродния си отпечатък, целейки 80% намаление на емисиите до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г. Тя обяви предстоящото споразумение с фотоволтаичен парк за снабдяване на заводите на ABB с възобновяема енергия, подчертавайки ангажимента на компанията към енергийната ефективност за зеления преход на България.

Рефие Садулова от Аресим Инженеринг подчерта необходимостта от екипна работа при прилагането на ESG в компанията. Тя отбеляза, че ESG изисква сътрудничество между отделите и подчерта важността на структурираната ESG информация, достъпна за клиентите, за по-добри резултати.

Панелът предостави реалистичен поглед върху прилагането на ESG практиките в България, разкривайки, че правните регулации са основен двигател за приемането на ESG от компаниите. Проучване, представено на конференцията, показа, че 44% от бизнеса посочва регулаторните изисквания като основна причина за внедряване на ESG, последвани от очакванията на клиентите и традициите на компанията. Панелът също така заключи, че събирането на данни остава едно от най-големите предизвикателства, което е съществено за ефективното проследяване на ESG въздействието и съответствието. С различни нива на интеграция на ESG панелистите призоваха за подкрепящи политики, които балансират екологичните и икономическите цели.

Финансиране на устойчивия преход

Последният панел се фокусира върху ролята на финансовите институции в подкрепата на компаниите при прехода им към устойчиви практики. Участниците в него - Мануела Несл, ръководител за България, Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Стефан Иванов, мениджър стратегически, кредитни и интегрирани рискове, УниКредит Булбанк България изследваха как финансовите институции напредват в устойчивото финансиране и насочват компаниите в прилагането на екологични, социални и управленски (ESG) принципи.

Модератор бе Федерико Лазари, ръководител на представителния офис на Главболгарстрой Холдинг в Брюксел и главен секретар на Build Europe, който насочи разговора към нарастващата отговорност на финансовите институции, които сега са очаквани да оценяват и консултират относно ESG стандартите. Той подчерта, че банките вече играят активна роля в оформянето на ESG пейзажа, като предоставят финансиране и насоки, които позволяват на компаниите да се ориентират в изискванията за устойчивост и съответствие.

Мануела Несл от ЕБВР подчерта ролята на банката както като финансов посредник, така и като консултант за компаниите, които преследват ESG цели. Несл обясни, че ЕБВР работи в тясно сътрудничество с бизнеса, за да му помогне да управлява рисковете и да планира устойчив растеж. Тя сподели примери, като сътрудничеството на банката с международна стоманодобивна компания, преминала през подробна оценка на устойчивостта, и подчерта ангажимента на ЕБВР към подкрепа на проекти за възобновяема енергия. Несл отбеляза, че банката се сблъсква с предизвикателства при изпълнението на амбициозни зелени цели, тъй като някои преходи не могат да бъдат изцяло финансирани по критериите на банката.

Стефан Иванов от УниКредит Булбанк коментира нарастващия регулаторен натиск на ЕС върху банките да приемат устойчиви практики. Той обясни, че макар активите и клиентите на УниКредит да не са се променили съществено, акцентът върху устойчивото развитие продължава да се засилва. Иванов подчерта важността на осведомеността за снабдителната верига и бъдещите решения на база ESG. Той спомена, че банката е ангажирана да подкрепя компании, които отговарят на високи екологични стандарти, и е посветена на подпомагането им да достигнат до нулеви емисии през следващите години.

Панелът подчерта, че устойчивото финансиране е ключов двигател за приемането на ESG практики в България. Финансовите институции не само осигуряват необходимите средства, но също така действат като консултанти, които помагат на бизнеса да отговори на ESG критериите. Говорителите се съгласиха, че устойчивото финансиране е съществено за дългосрочната стабилност и че балансът между печалба и отговорно кредитиране е от ключово значение. Сесията завърши с общото убеждение, че финансовите институции играят основна роля в улесняването на прехода към устойчива икономика, като предлагат както финансиране, така и експертиза за ориентиране в сложната ESG среда.

Заключение

Организаторите – АТК и ГБИТК – благодарят на всички участници, говорители и на спонсорите за провеждането на конференцията “ESG на практика: управление за по-устойчив растеж“. Нещо повече, те благодариха и за всеобщия им ангажимент към напредъка на темата за устойчивостта в България. «Нашите две организации и общността ни от двустранни камари могат да служат за платформа за сътрудничество и обмен на знания, както и да адресират проблемите, които прилагането на ESG регулациите носят. Ние сме в способни да помагаме на законодателите да се вслушват повече в нуждите на бизнеса. Пътят към по-устойчиво бъдеще изисква колективни действия и споделена ангажираност от страна на частния и публичния сектор.» - казаха още те

За Американска търговска камара в България

Американска търговска камара в България (AmCham Bulgaria, АТК) е гласът на Трансатлантическата икономика в България вече близо 30 години. Тя обединява близо 350 американски, мултинационални и български компании с доказана репутация.

Камарата членува в обединението на Американските търговски камари в Европа (ACE, AmChams in Europe), партньор е на Търговската камара на САЩ (U.S. Chamber of Commerce) във Вашингтон. Подкрепя Инициативата „Три морета“ от 2019 г. Член е на Дигиталната коалиция на Централна и Източна Европа (CEE Digital Coalition).

За Германо-Българската индустриално-търговска камара

Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБТИК) е най-голямата двустранна камара в България и единствената, която е създадена и работи въз основа на подписано междуправителствено споразумение. В ГБИТК понастоящем членуват близо 600 германски, български и международни фирми, които допринасят за развитието на бизнеса между двете страни.