Реалният БВП на България с умерен растеж през второто тримесечие на 2024 г., движен в голяма степен от частното потребление
Нарастването на кредита остана висок, като бе по-силно изразен в сектора на домакинствата и най-вече при жилищното кредитиране, отчита БНБ в „Икономически преглед“, брой 3 за 2024 г.
На свое заседание Управителният съвет на БНБ прие за информация тримесечното издание на БНБ „Икономически преглед“, брой 3 за 2024 г. В текущия брой е представен анализ на основните тенденции на развитие в българската икономика на база публикувани към 15 октомври 2024 г. макроикономически показатели, съощи на сайта си БНБ. Основните акценти от публикацията са:
• Растежът на кредита остана висок, като бе по-силно изразен в сектора на домакинствата и най-вече при жилищното кредитиране. Високата ликвидност и стабилната капиталова позиция на банките в България, както и конкуренцията между тях, продължиха да оказват влияние за запазването без съществена промяна на лихвените проценти по кредитите за домакинствата.
• Реалният БВП на България отбеляза умерен растеж през второто тримесечие на 2024 г., движен в голяма степен от частното потребление, което бе подкрепено най-вече от високия растеж на реалния разполагаем доход на домакинствата.
• Заетостта в икономиката се повиши с висок темп през второто тримесечие на 2024 г., като недостигът на работна сила остана значителен и продължи да оказва натиск за покачване на заплатите, което представлява основен вътрешен фактор с проинфлационно влияние върху икономиката. Други фактори, които подкрепяха растежа на заплатите, бяха увеличението на минималната работна заплата и нарастването на възнагражденията в публичния сектор.
• Инфлацията в България продължи да се забавя към септември 2024 г., като за низходящата ѝ динамика основно допринесоха външни фактори, свързани с поевтиняването на енергийните продукти и на внасяните в страната промишлени стоки.
• Конюнктурните индикатори дават основание да се очаква забавяне на глобалния икономически растеж през третото тримесечие на 2024 г. Данните за еврозоната сигнализират за запазващ се много нисък верижен растеж, което вероятно ще се отрази неблагоприятно върху обемите на българския износ на стоки. С оглед на перспективата към понижаване на инфлацията в САЩ и еврозоната, подкрепена от поевтиняването на петрола, Федералният резерв и Европейската централна банка понижиха основните си лихвени проценти.
В този брой на „Икономически преглед“ е включено изследване на тема „Реформираната рамка за икономическо управление на Европейския съюз и нейното потенциално отражение върху фискалната политика на България“. Изследването разглежда законодателните промени в Пакта за стабилност и растеж, влезли в сила в края на април 2024 г., и анализира потенциалното им влияние върху фискалната политика в страната.
Изданието „Икономически преглед“ (брой 3/2024 г.) може да бъде намерено на интернет страницата на БНБ.