Инфлацията в еврозоната се покачва през октомври, банките ще бъдат предпазливи при намаляване на лихвите

Инфлацията в еврозоната се ускори повече от очакваното през октомври и може още да се повиши допълнително през следващите месеци, което засилва аргумента за предпазливост при намаляването на лихвените проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ), тъй като растежът на цените все още не е напълно укротен, обяви днес „Евростат“, статистическата служба на ЕС.

Инфлацията в 20-те държави, които споделят евровалутата, се ускори до 2,0% от 1,7% през септември най-вече поради по-високите разходи за храна и енергия, като надхвърли очакванията за 1,9% в проучване на Ройтерс сред икономисти.

Инфлацията спадна бързо, откакто достигна двуцифрена стойност преди две години и повечето икономисти я виждат отново на целевата база от 2% на ЕЦБ някъде през първата половина на следващата година след известна нестабилност през последните месеци на 2024 г.

Това относително бързо връщане към целта също подхрани дебат през последните седмици, като някои членове на борда на ЕЦБ твърдят, че има нарастващ риск ръстът на цените действително да падне под целта и ЕЦБ ще трябва да започне да стимулира растежа, за да предотврати прекалено ниската инфлация.

Подобна неясна перспектива може дори да принуди ЕЦБ да ускори темпото на намаляване на лихвените проценти и да подкрепи аргументите за по-голяма от обичайната стъпка през декември, казаха някои.

Този аргумент, обаче, все още не е придобил значителна сила и консерваторите или политическите ястреби на езика на централната банка отстъпиха, аргументирайки се за премерени, постепенни стъпки, тъй като дълъг списък от фактори все още може да тласне цените нагоре.

Предварителните оценки на Евростат сочат, че най-висока годишна инфлация, базирана на Индекса на хармонизираните потребителски цени (HICP), сред страните от валутния съюз през октомври се очаква в Белгия (4,7 на сто), следвана от Естония (4,5 на сто). 

Най-ниска годишна инфлация е прогнозирана за Словения (0 на сто), следвана от Ирландия и Литва (по 0,1 на сто).

Основно безпокойство е, че инфлацията при услугите, с най-голяма тежест в кошницата с потребителски цени, остава твърде стабилна на 3,9%.

Ръстът на заплатите също е с по-бърз от темпа от 3%, който ЕЦБ счита за съвместим с целта си, и домакинствата разполагат с достатъчно спестявания, което може да засили спестяванията на потребителите и общия растеж.

Освен това, пазарът на труда остава напрегнат, като нивото на безработицата се задържа стабилно на най-ниското си ниво от 6,3% през септември, показват отделни данни на Евростат в четвъртък.

Аргументът на политическите гълъби, че общият растеж е просто твърде слаб, за да поддържа инфлация от 2%, също нанесе удар тази седмица, когато новите данни показаха, че икономиката се е разширила с 0,4% през третото тримесечие, два пъти по-бързо от очакваното, а на Германия, Франция и Испания показват изненадваща устойчивост.

Но икономистите също така изглежда са съгласни, че не е вероятно значително възстановяване на растежа и еврозоната ще продължи да расте с бавни темпове, под това, което се счита за нейния потенциал. Ето защо по-нататъшните намаления на лихвените проценти на ЕЦБ са почти осигурени и нито един политик не е оспорил необходимостта от повторно движение на 12 декември, което предполага, че стъпката до голяма степен е готова сделка, освен ако големи изненади на данните не променят перспективите.

Финансовите инвеститори сега залагат, че лихвеният процент по депозитите на ЕЦБ от 3,25% може да падне до 2% или вероятно под това до края на 2025 г.

Най-голямата несигурност, обаче, вероятно ще бъдат изборите в САЩ, казват политиците, тъй като те могат да имат далечни последици за търговията, растежа и инфлацията, което може да изисква политически действия по-нататък.