МАЕ: Климатиците, електромобилите и центровете за данни ще са основният двигател на търсенето на електричество

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1167
article picture alt description

източник: 3e-news.net, архив endesa

Правителствата и политиците са изправени пред критичен избор предвид наближаването на периода на по-силно търсене на електроенергия, което променя и енергийната сигурност.

Регионалните конфликти и геополитическите напрежения подчертават значителна нестабилност в днешната глобална енергийна система, което показва необходимостта от по-силни политики и по-големи инвестиции за ускоряване и разширяване на прехода към по-чисти и по-сигурни технологии. Това  се посочва в новия доклад на Международната агенция за енергетика (МАЕ) - World Energy Outlook 2024.

Последното издание на World Energy Outlook (WEO), най-авторитетният световен източник на енергийни анализи и прогнози, изследва как променящите се пазарни тенденции, развиващата се геополитическа несигурност, нововъзникващите технологии, напредъка на прехода към чиста енергия и нарастващите въздействия от изменението на климата променят възгледа за сигурна енергийна система. По-специално, новият доклад подчертава, че днешното геополитическо напрежение и фрагментация създават големи рискове, както за енергийната сигурност, така и за глобалните действия за намаляване на емисиите от парникови газове.

Прогнозите на доклада, базирани на днешните настроения в политиката, показват, че светът е готов да навлезе в нов контекст на енергийния пазар през следващите години, белязан от продължаващи геополитически опасности, но също и от относително голямо предлагане на множество горива и технологии. Това включва надхвърляне на доставките на петрол и втечнен природен газ (LNG), които се появяват през втората половина на 2020-те години, заедно с голям излишък от производствени мощности за някои ключови технологии за чиста енергия, по-специално слънчеви фотоволтаици и батерии.

„През втората половина на това десетилетие перспективата за по-големи и дори излишни доставки на петрол и природен газ, в зависимост от развитието на геополитическото напрежение, ще ни прехвърли в един много различен енергиен свят от този, който преживяхме напоследък в годините по време на световната енергийна криза“, заявява изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. „Това предполага натиск надолу върху цените, осигурявайки известно облекчение за потребителите, които бяха силно засегнати от скоковете на цените. Пространството за глътка въздух от натиска върху цените на горивата може да предостави на политиците възможност да се съсредоточат върху увеличаването на инвестициите за прехода към чиста енергия и премахването на неефективните субсидии за изкопаеми горива. Това означава, че правителствените политики и изборът на потребителите ще имат огромни последици за бъдещето на енергийния сектор и за справяне с изменението на климата.

Въз основа на настоящата политиката, докладът установява, че източниците с ниски емисии ще генерират повече от половината от световното електричество преди 2030 г. , но търсенето и на трите изкопаеми горива – въглища, петрол и газ все още се очаква да достигне своя пик до края на десетилетието. Чистата енергия навлиза в енергийната система с безпрецедентна скорост, но въвеждането и съвсем не е еднакво в различните технологии и пазари.

В този контекст WEO-2024 също показва, че контурите на нова, по-електрифицирана енергийна система вече са на фокус, тъй като глобалното търсене на електроенергия нараства. Използването на електроенергия е нараснало два пъти по-бързо от общото търсене на енергия през последното десетилетие, като две трети от глобалното увеличение на търсенето на електроенергия през последните десет години де пада на Китай.

„Както при много други световни енергийни тенденции днес, Китай е основна част от случващото се“, добави д-р Бирол. „Независимо дали става дума за инвестиции, търсене на изкопаеми горива, потребление на електроенергия, внедряване на възобновяеми енергийни източници, пазар за електромобили или производство на чисти технологии, сега сме в свят, в който почти всяка енергийна история е по същество история за Китай. Само един пример: слънчевата експанзия на Китай сега протича с такава скорост, че до началото на 2030 г. , след по-малко от десет години, само производството на слънчева енергия в Китай може да надхвърли общото търсене на електроенергия в Съединените щати днес.“

Очаква се растежът на глобалното търсене на електроенергия да се ускори допълнително през следващите години.

Търсене и потребление на електроенергия

Според експерти от Международната агенция по енергетика (МАЕ) през следващото десетилетие нарастващата популярност на битовите климатици ще доведе до най-значимите и непредсказуеми последици за глобалната енергийна система.

Според наблюдателите от МАЕ, комбинацията от нарастващите доходи в развиващите се страни и по-високите температури, дължащи се на изменението на климата, ще доведе до увеличаване на потреблението на електроенергия от домашни климатици с повече от цялото настоящо потребление на електроенергия в Близкия изток. Прогнозата е, че потреблението на енергия през 2035 г. ще е с 6% повече от очакването през миналата година. Според доклада само за битовите климатици ще са необходими 697 ТВтч електроенергия през 2030 г., което с почти три пъти надхвърля допълнителното търсене от центровете за обработка на данни. При това въздействието им върху натоварването на мрежата е непредвидимо предвид променливото им използване. Допълнително за електромобилите прогнозата е да доведат до необходимостта от още 845 ТВт.

Според сценария STEP на доклада, потреблението на енергия за климатизация на жилищата се очаква да нарасне с 280 % до 2050 г.  Дотогава то ще е 14% от общото енергийно търсене на сградите, двойно повече от това, което е в момента. При другият сценарий (ASP), базиран на пълно изпълнение на ангажиментите от правителствата отношение на климата, потреблението на енергия за климатизация се предвижда да се увеличи с почти 200%. По-голямата част от повишената употребата на климатици ще се пада обаче на развиващите се икономики. МАЕ предупреждава, че търсенето може да бъде още по-високо, ако изменението на климата доведе до по-чести горещи вълни.

Потреблението на енергия от центровете за обработка на данни, въпреки че ще нарасне ще има по-малко влияние върху електрическите мрежи.

В света са регистрирани над 11 000 центъра за обработка на данни и те често са пространствено ориентирани, затова локалното въздействие върху пазара на електроенергия може да е значителн На глобално ниво обаче на центровете за данни се пада относително неголям дял в общото търсене на алекторенергия към 2030 г., се посочва в докада.

Според МАЕ глобалното търсене на електроенергия ще расте с годишен темп от 1000 ШВтч, което се равнява на добавянето всяка година на още една Япония към потреблението на енергия. Увеличена е и прогнозата за търсенето през 2035 г. в сценария STEPS.

И трите сценария на МАЕ предвиждат ускоряване на електрификацията и то във всички сектори.

По отношение на емисиите от  CO2 очакването е, че те  достигат също пик във всички сценарии преди 2030 г., но последващият темп на спад варира значително. В STEPS емисиите спадат с 1% годишно между 2030 г. и 2050 г., в резултат на  3% годишен спад на емисиите в Китай, където те достигат половината от сегашното ниво до 2050 г.

Европа

В докладът на МАЕ , посветен на Европа се посочва, че според сценария STEPS или както обикновено досега,  търсенето на петрол в Европейския съюз се очаква да спадне с 15% от днешните нива до 2030 г., търсенето на природен газ с около 10%, а търсенето на въглища  почти наполовина.

Емисиите на CO2 също се очаква да спадат с почти 50% спрямо нивото им от 1990 г.

Делът на електрическите автомобили се предвижда да се  увеличава от малко под 25% днес до 100% до 2035 г., а делът на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия да нараства от 45% днес до около 80%.

Перспективата за продажбите на термопомпи като цяло е положителна, въпреки че забавянето на продажбите през 2023 г. изглежда е продължило и през 2024 г, което означава, че ролята на термопомпите за посрещане на търсенето на енергия в сградите допринася за намаляване с близо 5 милиарда кубични метра (bcm) в използването на газ през 2030 г. в сравнение с днес.

Развитието на политиката във Франция, Швеция, Полша и Белгия засилва ролята на ядрената енергия в Европейския съюз. В според сценария APS или по изпълнение на поетите ангажименти,  се постига по-бърз напредък, включително по амбициозни компоненти на Fit for 55, като например цели за модернизиране на сгради. Резултатът е намаляване на търсенето на изкопаеми горива с 20% през 2030 г. в сравнение с 2023 г., намаляване на емисиите на CO2 с 55% спрямо нивата от 1990 г. и постигане на целта на REPowerEU за премахване на зависимостта от природен газ от Русия преди 2030 г.

В докладът на МАЕ се обръща значително внимание и на цените на електроенергията в Европа.

Между 2019 г. и 2023 г. средната системна цена за единица произведена електроенергия, включително развитието и поддръжката на мрежите, достигна 145 USD/MWh в Европейския съюз, което е с 60% по-високо от това в Съединените щати и с около 10% по-високо от в други развити икономики. Ключов фактор зад тази разлика са разходите за изплащане на минали капиталови инвестиции в Европейския съюз, които са почти двойно по-високи от тези в Съединените щати и представляват средно една трета от общите системни разходи за периода 2019-2023 г. Тези по-високи разходи произтичат от ранните усилия на Европейския съюз да разработи източници на електроенергия с ниски емисии, и по-специално от работата му за пионер в широкомащабното внедряване на вятърна и слънчева фотоволтаична енергия през 2010 г. във време, когато те бяха зараждащи се технологии и относително скъпи в сравнение с днес

За високите разходи за електроенергия в много държави-членки на ЕС допринася и цената на изкопаемите горива, използвани при производството на електроенергия, включително вноса на природен газ. Това представлява около една четвърт от разходите за електроенергия в Европейския съюз, се казва в доклада.

Средните разходи за електроенергийната система не са същите като цените на електроенергията за крайния потребител и едно от предизвикателствата на енергийните преходи е да се гарантира, че намаленията на разходите за електроенергийната система са отразени в потребителските тарифи. Реформите в дизайна на пазара на електроенергия и използването на инструменти като дългосрочни договори, включително договори за разлика или споразумения за закупуване на електроенергия, могат да помогнат за привеждане в съответствие на цените на електроенергията с разходите на системата. Разширяването на възобновяемите енергийни източници, нарастването на ядрения капацитет и развитието на гъвкави източници също трябва да отслабят връзката между разходите за производство на електроенергия от природен газ и пазарните цени на електроенергията на едро. Промените по тези линии вероятно ще намалят цените на електроенергията и ще намалят излагането на нестабилност на цените на изкопаемите горива, като същевременно поддържат ефективен баланс между търсене и предлагане.

Разширяването на възобновяемите енергийни източници няма да помогне много за намаляване на общите разходи за електроенергия, ако те не могат да бъдат успешно интегрирани в електроенергийните системи. Разходите за претоварване на мрежата и повторно диспечиране, които достигнаха 4 милиарда евро през 2023 г., се очаква да нараснат, което подчертава жизненоважната необходимост от инвестиране в мрежова инфраструктура и разширяване на междусистемните връзки (ACER, 2024 г.). Необходимата инвестиция е необходима за отключване на ползите от възобновяемите енергийни източници и ще бъде компенсирана от спестяванията, получени от намаления внос на изкопаеми горива. Закъсненията в инвестирането в необходимата мрежова инфраструктура и осигуряването на гъвкавост е твърде вероятно да доведат до увеличено претоварване и канибализиране на цените от излишък от генериране, който не може да бъде интегриран. С течение на времето това може да подкопае приходите на производителите и цялостната сигурност на доставките. По-нататъшната интеграция на пазара на електроенергия в Европейския съюз също би спомогнала за насърчаване на интеграцията на възобновяемите енергийни източници, гарантиране на надеждни доставки и смекчаване на ценовите разлики между зоните за търгуване“, се казва още в доклада на МАЕ.

Инвестиции и още нещо

За да продължи да расте чистата енергия  са необходими много по-големи инвестиции в нови енергийни системи, особено в електрически мрежи и съхранение на енергия. Днес за всеки долар, изразходван за възобновяема енергия, 60 цента се харчат за мрежи и съхранение, което подчертава колко важна поддържаща инфраструктура не е в крак с прехода към чиста енергия. Сигурната декарбонизация на електроенергийния сектор изисква инвестициите в мрежи и съхранение да нарастват дори по-бързо от чистото производство и съотношението на инвестициите да се балансира до 1:1. Много енергийни системи понастоящем са уязвими към увеличаване на екстремните метеорологични явления, което определя голямото значение на усилията за засилване на тяхната устойчивост и цифрова сигурност.

Въпреки нарастващата инерция зад преходите към чиста енергия, светът все още е далеч от траектория, съобразена с целите за нетна нула. Решенията на правителства, инвеститори и потребители твърде често утвърждават недостатъците в днешната енергийна система, вместо да я тласкат към по-чист и безопасен път, констатира докладът. Отразявайки несигурността в настоящия енергиен свят, WEO-2024 включва анализ на чувствителността за скоростта, с която възобновяемите енергийни източници и електрическата мобилност могат да растат, колко бързо може да нарасне търсенето на LNG и как топлинните вълни, политиките за ефективност и възходът на изкуствения интелект (AI ) може да повлияят на търсенето на електроенергия в бъдеще.

Въз основа на днешните настройки на политиката, глобалните емисии на въглероден диоксид се очаква да достигнат пик скоро, но липсата на рязък спад след това означава, че светът е на път да се окаже при повишение на затоплянето с 2,4 °C на средните глобални температури до края на века, което е над целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C. Докладът подчертава неразривните връзки между рисковете за енергийната сигурност и изменението на климата. В много райони на света екстремните метеорологични явления, засилени от десетилетия на високи емисии, вече поставят сериозни предизвикателства пред сигурната и надеждна работа на енергийните системи, включително все по-тежки горещи вълни, суши, наводнения и бури.

Трябва да се изгради нова енергийна система, която да издържи, подчертава докладът. Тя трябва да е такава, която дава приоритет на сигурността, устойчивостта и гъвкавостта и гарантира, че ползите от новата енергийна икономика са споделени и приобщаващи. В някои региони на света високите разходи за финансиране и проектните рискове ограничават разпространението на конкурентоспособни технологии за чиста енергия там, където са най-необходими. Това важи особено за развиващите се икономики, където тези технологии могат да осигурят най-голяма възвръщаемост за устойчиво развитие и намаляване на емисиите. Липсата на достъп до енергия остава най-основното неравенство в днешната енергийна система, като 750 милиона души – предимно в Африка на юг от Сахара са без достъп до електричество.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща