МАЕ свива прогнозата си за търсенето на петрол в света през 2024 г.

Търсенето на петрол в света през 2024 г. в сравнение с миналата ще се увеличи с 862 хил. барела на ден (б/д), се казва в месечния обзор на Международната агенция за енергетика (МАЕ). Това означава, че експертите от агенцията намаляват прогнозата си с 41 хил. барела в сравнение с очакването отпреди месец, когато очакването бе за търсене от порядъка на 903 хил. барела на ден.

Преразгледана е и прогнозата за търсенето за периода 2023 г.-2025 г. Така, според МАЕ през миналата година търсенето е било от порядъка на 101,98 млн. барела на ден (октомврийската оценка беше за 102,08 млн.). За 2024 г. очакването е за ниво от 102,84 млн. б/д (преди беше за 102,99 млн. б/д), а за 2025 г. – 103,84 млн. б/д ( август беше оповестена оценка за 103,94 млн.б/д).

Така оценката на анализаторите от МАЕ по отношение на прогнозата за ръста на световното търсене на петрол за 2025 г. нараства с 44 хил. б/д – от 954 хил. б/д до 998 хил. б/д.

Коментирайки прогнозата за намаляване на търсенето през тази година, анализаторите се спират на ръста през третото тримесечие – общо с 680 хил. б/д на годишна база, което е най-бавният тем от четвъртото тримесечие на 2022 г., когато икономиката на Китай беше под въздействието на ограничителните мерки заради коронавируса.

Според МАЕ, тенденциите за търсенето на петрол през тази година ще се променят значително. Ако през миналата година на Китай са се падали 70 % по този показател (1,4 млн. б/д), то през настоящата година този дял може да е само 20 % (150 хил. б/д). Това е съпоставим ръст с този на Индия – 190 хил.б/д и Бразилия – 120 хил.б/д. Освен това значително увеличение на потреблението ще има в страните от Азиатско-тихоокеанския регион, като Индонезия, Тайланд, Малайзия, Виетнам.

Наблюдаваните световни запаси от петрол през август са спаднали с 22,3 млн. барела. Това се дължи основно на спада на петрола в танкери – с 24,5 млн. барела, което е частично компенсирано от малък раст на резервите на сушата.

Доставки и добив

Световните доставки на петрол през септември са спаднали с 640 хил. барела на ден спрямо август – до 102,8 млн. барела на ден, което се дължи преди всичко на спирането на производството от страна на Либия, се казва още в доклада на МАЕ.

Производството в страната е спаднало до 570 хил. б/д, което е с 50% под нивото от юли или преди кризата. Политическият конфликт в Либия беше решен в началото на октомври, което доведе до бързото възстановяване по отношение на петролните товари, отбелязват от агенцията.

Плановите ремонти на редица находища в Норвегия и Канада през септември, както и ураганът, засегнал Мексиканския залив са се отразили на пазара в посока на спад на предлагането, отбелязват още анализаторите.

„Ако не се случат никакви по-нататъшни непланирани прекъсвания, прогнозата е, че световните доставки на петрол през 2024 г. ще се увеличат с 660 хил. б/д до 102,9 млн. б/д, което е малко под нивото през миналия месец. Очаква се производството в страните, които не членуват в ОПЕК+, начело със Северна Америка да се увеличи с 1,5 млн. б/д докато обединението ОПЕК+ ще намали добива с 820 хил. б/д“, се казва в доклада.

Прогнозата за доставките на петрол през 2025 г. са запазени на ниво от 105 млн. б/д. Това означава, че прогнозата за ръст на производството за следващата година остава на ниво от 2,1 млн.б/.

Както отбелязват от МАЕ, в случай на запазване на непрекъсваемостта на доставките, през 2025 г. пазарът може да се сблъска със значителен излишък на петрол.

ОПЕК+

По отношение на добива на петрол от страните от ОПЕК+ през  септември, от МАЕ изчисляват, че той е бил от порядъка на 34,43 млн. б/д, докато според условията по споразумението (сделката ОПЕК+), предвид всички доброволни намаление е трябвало да достига до 33,7 млн. б/д. Така, според данните, планът през миналия месец е бил надвишен със 720 хил. б/д. По отношение на август, страните от обединението са намалили производството  са намалили производството със 130 хил. б/д.

Добивът на държавите от ОПЕК, участващи в споразумението през септември е бил от порядъка на 21,81 млн. б/д, което е с 680 хил. б/д над плана. Страните извън картела през миналия месец са произвели с 40 хил. б/д повече от разрешеното ниво – 14,2 млн. б/д (12,62 млн. б/д без да се има предвид Мексико).

Най-значително превишаване на определените квоти, както и преди се пада на Ирак – с 360 хил.б/д, а също така и на ОАЕ – с 350 хил.б/д. По отношение на Казахстан се отбелязва надхвърляне на квотите със 100 хил.б/д, а Русия – със 140 хил. б/д.

 Русия

Експортът на петрол и петролни продукти от Русия през септември е нараснал до 7,5 млн. барела на ден (б/д) в сравнение със 7 млн. б/д (7%), а приходите от експорт са спаднали от 15,5 млрд. долара до 14,7 млрд. долара (с 5%), се посочва още в месечния доклад на МАЕ.

Производството на петрол в страната е останало на нивото от 9,11 млн. б/д, а ръстат на експорт е изпреварил натоварването на рафинериите.

Експортът на петрол се е увеличил с 420 хил.б/д през септември – до 4,84 млн. б/д след спада си през август с 220 хил.б/д. Износът през тръбопроводи се е възстановил със 130 хил. б/д – до 1,41 млн. б/д след августовските ремонти на рафинериите в Източна Европа, посочват анализаторите.

Експортът по море е нараснал с 290 хил. б/д през септември – до 3,43 млн. б/д (без изменение спрямо миналата година), като при това товарите с Urals от Балтика са се увеличили с 360 хил. б/д, докато от черноморските пристанища са намалели със 70 хил. б/д.

Независимо от по-високите количества за износ, доходите от експорт са спаднали с 880 млн. долара заради по-ниските цени и то основно на петролните продукти. В сравнение с нивото от миналата година, приходите с абили с 4,3 млрд. долара по-малко.

Според МАЕ, добивът на течни въглеводороди в Русия през септември е бил от порядъка на 10,5 млн. б/д в сравнение с 1,6 млн. б/д месец по-рано.

По отношение на направленията за износ, от агенцията отчитат спад на количествата за Индия – с 400 хил.б/д до 1,5 млн. б/д, докато доставките за Китай са се увеличили със 100 хил. б/д до 2,4 млн. б/д. Съществено са нараснали обаче обемите за доставка за „неизвестни направления“ – от 0,2 до 1,2 млн.б/д.

МАЕ отбелязва, че септемврийският експорт на Urals  е бил най-голям за последните 5 месеца.

В докладът си експертите от МАЕ отбелязват скока на референтните цени на петрол в началото на октомври поради опасенията за потенциалните рискове по отношение на доставките. „Ескалиращото напрежение между Израел и Иран подхранва страховете от по-широк конфликт в Близкия изток и прекъсвания на иранския износ. Въпреки това  разрешаването на политическия спор в Либия, който за кратко намали износа на петрол наполовина, относително скромните производствени загуби поради големи урагани, обхващащи американското крайбрежие на Мексиканския залив, и слабото търсене от страна на крайните потребители помогнаха за стабилизиране на пазарите“, отбелязват от МАЕ. Както се отбелязва  фючърсите на суров петрол Brent към момента на отразяване се  търгуват на ниво от 78 д/б, което е повече от 8 д/б спрямо миналия месец, но с повече от 10 д/б отпреди година. В същото време анализаторите отбелязват успокояването на ситуацията, възможност за намеса от страна на МАЕ, продължаване на предлагането, както и, че при липса на прекъсване на доставките, през следващата година се очаква излишък.