Какво означава за света намаляването на лихвите от Федералния резерв
От валути до суровини, от акции до облигации, световните пазари се подготвят за първото понижение на лихвения процент от Федералния резерв днес
Федералният резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната) е готов да намали лихвените проценти в сряда за първи път от началото на пандемията Covid-19 (март 2020 година) и макар този ход да е масово прогнозиран, глобалните инвеститори очакват последствията.
Фед изостава от редица свои колеги от централни банки по света, включително банки в еврозоната, Великобритания, Канада, Мексико, Швейцария и Швеция, които вече намалиха лихвите.
Мнозина подчертаха, че са готови да изпреварят Фед - обикновено смятан за световен лидер - в отговор на забавянето на икономическия растеж и облекчаването на инфлационния натиск у дома.
Но някои анализатори се съмняват колко далеч могат да стигнат, преди Федералният резерв - най-голямата централна банка в света по активи - да последва примера им, като се има предвид сътресенията, които ще предизвикат последствията от действията на Фед.
Глобално влияние
Ключовият проблем е натискът на лихвените диференциали върху валутите. В широк смисъл, по-високите проценти привличат повече чуждестранни инвеститори, търсещи по-висока възвръщаемост, което от своя страна води до повишаване на стойността на местната валута.
Това се наблюдава в настоящия цикъл с японската йена и турската лира, докато техните централни банки поддържаха ниски реални лихвени проценти, а щатският долар - измерен спрямо кошница от валути - скочи през 2022 г., тъй като Федералният резерв на САЩ предприе строги мерки за повишаване на лихвите.
Такива разлики представляват особено предизвикателство за централните банки, които се опитват да овладеят растящите цени, тъй като по-слабата валута може да доведе до инфлация чрез увеличаване на цената на вносните стоки.
Освен обменните курсове, друг важен ефект от определянето на лихвените проценти от Фед е въздействието му върху икономиката на САЩ, особено като се има предвид неотдавнашният фокус върху отслабващия пазар на труда и възможността за рецесия.
„Тъй като доларът е много голям двигател на глобалния растеж, това непременно ще се отрази в цените на активите по света“, каза пред "Ройтерс" Ричард Картър, ръководител на отдела за изследване на лихвените проценти в Quilter Cheviot, относно намалението на лихвите на Фед.
Това се отнася и за златото, което тази седмица достигна рекордно високо ниво в очакване на стъпките на Фед. Обикновено се смята, че повишаващите се лихви влияят на златото, като правят инвестициите в инструменти с фиксиран доход като облигации по-привлекателни, въпреки че това не винаги е било така в исторически план. Златото също се използва като хеджиране срещу инфлация (която може да бъде по-висока, когато лихвите падат); инвеститорите купуват този актив по време на периоди на пазарен стрес.
Петролът и другите стоки, които се оценяват в долари
често получават тласък, когато лихвите падат, тъй като по-ниските разходи по заемите могат да стимулират икономиката и да повишат търсенето.
Много нововъзникващи пазари са по-чувствителни към тези фактори, което прави ходовете на Фед още по-важни за тях, отколкото за по-големите икономики. Пазарите на акции също са засегнати от действията на Фед - и не само в САЩ.
Голяма част от нестабилността на световните фондови пазари през последните месеци е свързана със спекулации кога и с колко централната банка на САЩ ще намали лихвите.
„Намаляването на лихвените проценти понижава цената на заемите в щатски долари, като по този начин облекчава условията за ликвидност за компаниите по света“, допълва Ричард Картър от Quilter Cheviot пред CNBC. - Понижаването на лихвените проценти в САЩ също би трябвало да намали доходността на американските активи като съкровищни облигации, правейки другите пазари относително по-привлекателни.“
Първото намаление най-дълбоко ли ще бъде?
Докато пазарите са уверени, че Фед ще започне своя цикъл на намаляване на лихвените проценти в сряда, има значителна несигурност относно това колко далеч и колко бързо ще се придвижи по време на оставащите три срещи на борда тази година и началото на 2025 г.
Това включва и важният въпрос: дали първото намаляване на лихвения процент от Фед ще бъде с 25 базисни пункта или 50 базисни пункта под текущия диапазон от 5,25-5,50 на сто. През изминалата седмица пазарните очаквания за по-голямо намаление на лихвените проценти се повиши от по-малко от 50% до почти 70%, според CME Group.
„Какъвто и да е резултатът, пазарите ще се движат“, каза главният икономист на Columbia Threadneedle Стивън Бел в понеделник. - Необичайно е Фед (Членовете на Федералния комитет за операции на открития пазар - FOMC - са отговорни за посоката на лихвите на САЩ) да остави пазара в такова състояние на догадки преди среща, особено когато е толкова близо до президентските избори в САЩ. Мога само да предположа, че самият комитет е разединен“, продължи Бел.
Изборите през ноември
повдигнаха въпроси относно посоката на фискалната политика на САЩ и как тя от своя страна може да повлияе на инфлацията и паричната политика.
Джо Тъки, ръководител на eкипа за валутни анализи в Argentex, каза, че първоначалното понижение на лихвения процент от 50 базисни пункта на Фед исторически е "предшествало някои ужасни събития на фондовите пазари", най-вече през 2007 г. преди Голямата финансова криза и в началото на 2000 г. на фона на срива на технологичния балон на пазара.
„По същество необходимостта от повече съкращения сочи загриженост относно икономическия растеж и предстоящите икономически предизвикателства“, каза Тъки.
Въпреки това Хъни Реда, портфолио мениджър в PineBridge Investments, каза, че е „по-важно“ да се разгледа влиянието върху цените на всички активи, предвид очакваните намаления от над 270 базисни пункта до края на 2025 г.
„Икономическите данни все още не са достатъчно силни, за да дадат посока на пазара“, каза Реха, който подкрепя дефанзивната (отбранителна) парична политика. - Мисля, че първоначално ще има смесена реакция, но е вероятно акциите все още да се задържат на сегашните нива, докато няма по-решителен пробив в икономическите данни.“