Брутният външен дълг в края на юни расте с 316.6 млн. евро на годишна база

Брутният външен дълг по предварителни данни в края на юни 2024 г. възлиза на 44 064.1 млн. евро (44% от БВП), което е с 316.6 млн. евро (0.7%) повече в сравнение с края на юни 2023 г. (43 747.6 млн. евро, 46.6% от БВП), съобщи БНБ.

Центалната  банка уточнява, че сметката е правена при БВП в размер на 100 161 млн. евро за 2024 г. (по прогноза на БНБ) и 93 946.5 млн. евро за 2023 г. (по данни на НСИ от 08.03.2024 г.).

В края на юни 2024 г. краткосрочните задължения са 8309.2 млн. евро (18.9% от брутния дълг, 8.3% от БВП) и се повишават със 145.7 млн. евро (1.8%) спрямо юни 2023 г. (8163.5 млн. евро, 18.7% от дълга, 8.7% от БВП).

Дългосрочните задължения възлизат на 35 754.9 млн. евро (81.1% от брутния дълг, 35.7% от БВП) в края на юни 2024 г., като нарастват със 170.8 млн. евро (0.5%) спрямо края на юни 2023 г. (35 584.1 млн. евро, 81.3% от дълга, 37.9% от БВП).

Към размера на дългосрочните задължения се включват всички задължения с оригинален срок до падежа над 1 година или с неопределен срок вкл. и задълженията по преки инвестиции (вътрешнофирмено кредитиране), отбелязва БНБ.

Към края на юни 2024 г. 26 106.4 млн. евро (59.2%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.

В евро са деноминирани 79.8% от брутните външни задължения, при 80.6% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление (държавният дълг - виж по-долу) в края на юни 2024 г. е 10 306.6 млн. евро (10.3% от БВП). Спрямо края на юни 2023 г. (9447.8 млн. евро, 10.1% от БВП) той нараства с 858.8 млн. евро (9.1%).

Външните задължения на Централната банка са 2010.8 млн. евро (2% от БВП). Те нарастват с 44.1 млн. евро (2.2%) спрямо края на юни 2023 г. (1966.7 млн. евро, 2.1% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 6939.6 млн. евро (6.9% от БВП). Те се повишават със 158.3 млн. евро (2.3%) спрямо края на юни 2023 г. (6781.3 млн. евро, 7.2% от БВП).

Външните задължения на Други сектори (поради тримесечната отчетност на фирмите данните подлежат на ревизия) са 12 224.6 млн. евро (12.2% от БВП). Те нарастват с 400.2 млн. евро (3.4%) спрямо същия месец на миналата година (11 824.4 млн. евро, 12.6% от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12 582.6 млн. евро (12.6% от БВП) в края на юни 2024 г., което е с 1144.9 млн. евро (8.3%) по-малко спрямо края на юни 2023 г. (13 727.5 млн. евро, 14.6% от БВП). То е с найзначителен дял в структурата на външния дълг - 28.6% към края на юни 2024 г., при 31.4% към юни 2023 г.

Какво включва държавният дълг

Дългът на сектор "Държавно управление" обхваща: 1) дълга на централното правителство, 2) дълга на местните органи на управление, 3) дълга на социално осигурителните фондове и 4) дълг на други институции с нестопанска цел, които се контролират и финансират от държавата.

Дългът на сектора е дългосрочен и е представен по видове дългови инструменти. Основните му елементи са "Облигации" и "Заеми". В "Заеми" се включват всички задължения на държавно управление, които не са секюритизирани с търгуеми ценни книжа. Към този раздел се отнасят също така и кредитите, отпуснати на правителството от МВФ. В "Облигации" се отчитат задълженията на правителството по емитирани от него ценни книжа на вътрешния и на международните финансови пазари, като се спазва резидентния принцип. Тук се записва целият размер на емисията в чужбина (брейди облигации, еврооблигации и глобални облигации).