Инвестицията в енергиийна общност има сигурна възвръщаемост. В Бургас натрупаният дивидент на десетата година за участниците ще е 30%

Г-н Андреев, разкажете докъде стигнаха нещата с новата енергийна общност на България, тази, която сега се създава в Бургас. Как се развива ситуацията там?

Сега започнаха набирането на финансиране. Идеята бе одобрена от Общинския съвет в Бургас и на 1 ви юли се публикува поканата за набиране на средства. До момента бяха събрани около 40 000 лева събрани. Продължаваме да разпространяваме информацията и на местно, и на национално ниво като се надяваме до края на септември да имаме вече възможност да започнем изграждането. 

Има ли възможност да се включат и хора, които не са бургазлии?

Освен местните хора, да могат да участват и други физически и юридически лица. За разлика от Габрово, където е първата енергийна общност, тук няма ограничения още от самото начало. Всички са добре дошли да се присъединят. Това е най важното, а и могат повече възможности да имат хора. 

Припомнете моля ви основните параметри на проекта.

Инсталацията ще се изгради върху покрива на общинския басейн Славейков (Арена ОЗК, бел. ред.) басейна в Славейков, който е голям консуматор на енергия. Той има и голям покрив, като изчисленията показаха, че 400 квт е оптималната мощност за тази централа, за да може максимално количество от енергията да се консумира на място. Така се генерират допълнителни спестявания от мрежовите такси.

Малко над 400 000 лева е инвестицията в енергийната общности и соларната система като всеки може да участва с вноска между 500 и 10 000 лева. Но трябва да се знае, че няма значение кой с каква вноска участва, дали спестеното 500 лв. или 10 000лв. Този инвеститор винаги при взимането на решения вътре в енергийната общност ще има правото на един глас.

Това е като вид особен банков банков депозит по-скоро или поне някаква инвестиция, която със сигурност има възвращаемост в следващите 10 години минимум. Дивидентът, който ще се натрупа за участниците е 30% за този период, като е предвидена възможност при промяна в пазарните условия и цената да се изменя. Говоря за цената, на която се изкупува енергията, като тя може да се повиши, а тогава съответно и дивидента за хората ще се повиши.

А как стоят нещата сега с другата енергийна общност в Габрово? Там вече докъде е стигнал проекта?

Там отново трябваше да прокарваме нещо ново и иновативно за България. Договор със търговец на ток, чрез който да прехвърляме излишъка от енергията на другите общински обекти в Габрово. Договорът вече е на финалната права.

Инсталацията на място там вече работи и в момента захранва депото за отпадъци. Когато сключим договор с търговеца на ток, излишъка от енергията ще захранва и други общински обекти - например детска градина и спортна зала.

Предполагам, че поне петнайсетина години е предвидено да има ресурс и живот на инсталацията? 

В случая соларната система има живот над 25 години. Като стана дума за панелите, обикновено инверторите са с живот около 10 години и се налага една реинвестиция на десетата година, но тя е много малка и незначителна в сравнение с общата инвестиция в бъдещето. 

Да ви върна на енергийната общност в Бургас. Там вие като неправителствена организация помагате ли? Как приемат вашия опит там?

Сега разбираме, че е сезона на почивките, но се надяваме след летните отпуски да се мобилизира общината за тази инициатива.

А вие ще им помагате ли? Имате опит и управленски капацитет с подобни инсталации и инвестиции? Подозирам, че липсата на кадри е проблем, за който от дълги години си говорим, а непрекъснато липсват специалисти.

Този тип инсталации не изискват някаква специална поддръжка, по-скоро административната тежест за управлението, но и банкова сметка, за регистриране на общността като юридическо лице и така нататък. За това специалистите от общината имат достатъчно опит. А и не е нещо, което да не са виждали. Груба казано това е вид управление на ДЗЗД. 

Така, както поддръжката е елементарна, са предвидени средства съгласно офертите, които сме разглеждали, за да изберем изпълнител. Там е предвидена поддръжката за две години напред на системата, която влиза в тази цена. Там са включени разходи по преглед на инсталацията, почистване на панели, заснемане с термо-визуална камера. Тоест стандартните неща за обслужване на една соларна система. 

Вие като неправителствена организация, която следи ситуацията с общинските енергийни проекти, как смятате, че държавата може да ги помогне повече или по-скоро да се търси партньорство с бизнеса, за да могат все повече и повече подобни проекти да се случват? 

Основното предизвикателство е първоначалната оценка за подобен проект: избора на обект, технико-икономическата оценка и юридическата подготовка за договора, който трябва да регламентира отношенията между страните в тази общност. Общините все още имат нужда от техническа помощ за тази подготовка. А след това за самото изпълнение на изграждането и възлагането на изграждане контрола върху изграждането и административното управление, там не виждам проблем това да се изпълнява от общините. Тоест първоначалната помощ за формиране на рамките на проекта. Това е, което на този етап липсва и това може да бъде обект на някаква нова програма, която да подготвя почвата за такъв тип инсталации.

Въпросът ми бе по-скоро дали откъде трябва да дойде иницативата, освен държавата да помогне, както е в Клуж, Румъния. Вече чухме как там се изливат едни милиарди средства в подкрепа на подобни общности. Самото мислене на хората явно да се промени, а бизнеса да е малко е повече проактивен.

Точно така. Това може да стане един бизнес модел, защото тази услуга в крайна сметка за подготовката тя може да е платена и тя може да бъде част от инвестицията при изчисленията на финансовия модел. За съжаление все още малко общини проявяват интерес към това, може би защото все още им се струва нещо ново. Надяваме се, като заработят тези общности, да докажат след няколко месеца, че е устойчив модел и вече работи, то тогава да са щастливи и доволни, като участват в подобни инициативи. А общините ще могат да поемат контрол върху тези проекти.

Габрово и Бургас вече проправят пътя, кога да очакваме и София да се включи или друга община в тази посока?

Нашия опит показва, че колкото е по малка общината, толкова по лесно и по гъвкаво се адаптира към такива нови модели. Докато по-големите общини, чисто административно, са по-тромави. Субординацията вътре е по-голяма и нещата стават по-бавно. Не е невъзможно, но явно ангажиментът на висшето ръководство на общината е от ключово значение за да има подкрепа и към по-ниските нива и да се осъществи подобен проект.