Президентът Радев: Крайно време е България да се включи в европейските програми за въгледобивни региони в преход
Проблемите на климата вече не са спор между учени, политици и корпорации. Надига се огромна протестна и конструктивна енергия сред младите хора по цял свят, които настояват за решителни действия и промени, защото бъдещето им принадлежи. Това заяви президентът Румен Радев в понеделник пред български журналисти в Ню Йорк. Държавният глава взе участие в Срещата на най-високо равнище по въпросите на климата, която се проведе в рамките на 74-ата редовна сесия на Общото събрание на ООН, съобщиха от прессекретариата на президентството. Българският държавен глава ръководи делегацията и представи страната ни на форума, предаде БТА.
Шейсетина световни лидери участват в срещата в Ню Йорк за "спешната ситуация с климата", която има за цел да даде нов импулс на Парижкото споразумение - международния договор за ограничаване на глобалното затопляне, от който Съединените щати се оттеглиха малко след встъпването в длъжност на сегашния си президент.
ООН обяви в понеделник преди началото на срещата на климата, че 66 страни са се присъединили към целта за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г., предаде Франс прес. 68 страни са се ангажирали да завишат целите в плановете си за борба с климатичните промени до 2020 г. Освен това 30 страни са се присъединили към съюз, който обещава да спре изграждането на централи с въглища от 2020 г., съобщи ООН
Българският президент подчерта, че исканията на младежите за промени са свързани с тяхното желание да живеят в свят, в който бъдещето им е застрашено от огромното индустриално замърсяване, изчезване на биоразнообразието, от риска цели държави да изчезнат от глобалното затопляне и повишаване на нивото на световния океан.
"Нуждаем се от действия, заяви президентът и посочи, че днешната среща на най-високо равнище е била насочена именно към активния подход. Румен Радев допълни, че България дава своя принос - страната ни е една от държавите в ЕС, които изпълняват поетите ангажименти.
Президентът отново настоя страната ни да предприеме стратегически подход по отношение на въгледобивната си индустрия. "Крайно време е България да се включи в европейските програми за въгледобивни региони в преход. Това ще гарантира бъдеще на хората и ще осигури целенасочени инвестиции и трансформиране на тези региони, посочи държавният глава.
По време на форума френският президент Еманюел Макрон призова за международни усилия по въпроса за климата, предаде Асошиейтед прес.
Необходимо е страните да включват съображенията за климатичните промени в своите търговски и финансови политики, подчерта. Той призова държавите да не внасят стоки, които увеличават въглеродните емисии, и да не финансират замърсяващи предприятия в чужбина.
Френският президент прикани също държавите да отделят повече средства за Зеления фонд за климата, който помага на по-бедните държави да се приспособяват към климатичните промени.
"Сега сме на 7 милиарда долара", каза Макрон и допълни, че "целта е 10 милиарда долара, за да бъде компенсирано оттеглянето на Съединените щати" от Парижкото споразумение за климата.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви при откриване на срещата на лидерите на страни от целия свят, че е тяхно задължение да спрат климатичната криза. Той каза това. "Ако ние не променим спешно нашия начин на живот, ние излагаме на риск самия живот", заяви Гутериш.
Генералният секретар на ООН заяви, че е поискал от лидерите да дойдат на срещата на върха не с "хубави речи, а с конкретни действия" за отказ от изкопаемите горива и за забавяне на покачването на температурите по света.
Световната общност все още може съвместно да попречи на средната температура на планетата да се повиши с над 1,5 градуса по Целзий до 2100 г. в сравнение с прединдустриалната ера, но има по-малко време за това. Това обяви в понеделник генералният секретар на ООН Антонио Гутериш на срещата на върха по въпросите на климата, цитиран от TACC.
"Според Междуправителствения панел по изменението на климата, най-надеждните проучвания показват, че повишаване на температурата с повече от 1,5 градуса по Целзии ще причини сериозни и непоправими вреди на екосистемите, които ни подкрепят", заяви ръководителят на световната организация. „Въпреки това научните доказателства също така показват, че не е късно“.
"Все още е възможно да се ограничи повишаването на температурата до 1,5 градуса по Целзий," подчертава Гутериш. "Но това ще изисква фундаментални промени във всички аспекти на обществото: начинът, по който в земеделието използваме земята, горивото за транспортните средства и осигуряването на енергия за икономиката." „Трябва да свържем изменението на климата с нов модел на развитие - справедлива глобализация, при която ще има по-малко страдания, повече легитимност и повече хармония между човечеството и планетата“, добави той.
Генералният секретар припомни, че научната общност многократно заявява необходимостта от намаляване на емисиите на парникови газове с 45% до 2030 г., намаляване на емисиите на въглероден диоксид до нула до 2050 г., а също и ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 градуса до края на века. „Трябва да увеличим финансовата подкрепа“, добави той. Както Гутериш подчерта, „жизненоважно е да се попълни фондът на ООН за зелен климат“, а също „да се изпълнят задълженията на развитите страни да събират 100 милиарда долара годишно до 2020 г., за да помогнат на развиващите се страни да се адаптират“ към изменението на климата.
"Според научните данни, ако продължим да следваме сегашния курс, тогава чакаме повишаване на температурата от 3 градуса по Целзий до края на века", каза Гутериш. Той заяви, че в този случай бъдещето на идните поколения ще бъде застрашено. "Времето изтича, но не е късно", заключи генералният секретар на ООН.
И нещо любопитно - президентът на САЩ Доналд Тръмп изненадващо се появи за кратко на световната среща на ООН за климата, предаде Франс прес.Тръмп, който не говори от трибуната, седна за няколко минути в залата, където изслуша, а след това и аплодира, речта на индийския премиер Нарендра Моди.