Кметовете на Банско и Разлог, БАПГ и Арес газ поискаха преразглеждане на Десетгодишния план на Булгартрансгаз

Кметовете на Банско и Разлог, както и Българска асоциация Природен газ искат преносният газов оператор в лицето на „Булгартрансгаз“ да преразгледа обновения Десетгодишен план за развитие на мрежата. Причината – поредното отлагане на изграждането на газопровода до Банско и Разлог, този път до 2028 г. Корекция ще искат и от „Арес газ“ заради газопровода Хисаря-Карлово-Сопот. Това стана ясно по време на общественото обсъждане в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на „Десетгодишния план за развитие на мрежата за периода 2024 г. – 2033 г.“, внесен за обсъждане в енергийния регулатор през месец май тази година.

Кметът на Разлог Красимир Герчев изрази недоумение, че газопроводът до Банско и Разлог, който е одобрен от Министерски съвет през 2020 г. и обявен за национален обект не присъства в Десетгодишния план на „Булгартрансгаз“. В изказването си пред енергийния регулатор, Герчев се спря на положителните екологични, социални и икономически ефекти от реализацията на този газопровод.

„В момента има неефективна газификация“, посочи той и поиска от КЕВР да се намеси в полза на преразглеждане на Десетгодишния план от страна на газопреносния оператор.

В интерес на истината трябва да се каже, че газопроводът до Разлог и Банско присъства в Десетгодишния план на „Булгартрансгаз4, но е отложен за 2028 г.

Според данните на„Булгартрансгаз“ планираната дължина на преносния газопровод до Банско и Разлог е около 37 км, максимален дебит 30 000 м3 /ч, диаметър DN 250 и работно налягане PN 54 bar. Предвижда се трасето на довеждащия газопровод до АГРС Разлог/Банско да преминава през землищата на с. Полето, гр. Симитли, с. Градево, с. Брежани и гр. Разлог. В землището на гр. Разлог е предвидено да се изгради автоматична газорегулираща станция.

Към искането на кмета на Разлог се присъедини и колегата му от Банско Георги Доневичин, който постави въпроса, как така проектът за този газопровод, който се залага при всяко обновяване на Десетгодишния план на газовото дружество се е оскъпил и е станал нерентабилен. Той обърна внимание на ползите от такъв газопровод за силно развитият туристически регион, екологичният ефект от намаляването на праховите частици и изгарянето на дървесина и възможната полза от разширяването му до Гоце Делчев. Доневичин постави въпроса „защо проектът е определен като неефективен“ ?

Стоян Чолаков от дружеството „Арес газ“ от своя страна постави въпроса за друго газопроводно отклонение, което по думите му също липсва в Десетгодишния план за развитие на мрежата – Хисаря-Карлово-Сопот. Спирайки се на ползите за регион с достатъчно битови и стопански потребители, той поиска преразглеждане на представения от газопреносния оператор документ.

Зад становището на кметовете и представителя на „Арес газ“ застана и изпълнителния директор на „Овергаз мрежи“ Ана Прешелкова, която се спря на всички факти от момента на обявяването на проекта досега, включително отпадането на финансирането му след периода 2021 г. от Международен фонд Козлодуй.

По думите й, в сегашния Десетгодишен план на газовото дружество той е в категорията „без инвестиционно решение“, т.е. отпаднали. Спирайки се на икономическите показатели на преносния оператор, Прешелкова стигна до извода, че ако газопроводите до Пирдоп и Панагюрище са стрували 300 евро/линеен метър, то прогнозната стойност до Разлог и Банско е 600 евро/линеен метър. Тази висока инвестиция влияе върху неефективността на газопровода, който КЕВР са изчислявали и настоя КЕВР да „упражни правомощията си“, така че газопроводът до Банско и Разлог да бъде включен равностойно в плана на „Булгартрансгаз“.

Председателят на Българска асоциация Природен газ (БАПГ), Светослав Иванов посочи, че въпросът с този газопровод е поставян на обсъждане на всяко заседание. Той напомни, че „Булгартрансгаз“ е член на тази асоциация, а газопроводът до Банско и Разлог досега е включван 11 пъти в Десетгодишния план на дружеството.

„Има 200 центъра без газопреносна мрежа“, посочи Иванов, като уточни, че има необходимост от изграждане на стотици километри газопреносна мрежа вътре в страната. Той постави въпроса за изграждането на газопреносни мрежи със съседните страни, но не и вътре в страната. В резултат на това, по думите му, „търсенето на природен газ в страната е спаднало 3,5 пъти за последните 30 години“. Самото изграждане на газопровода до Банско и Разлог според изчисленията, цитирани от него ще доведе до увеличение на потреблението от 35 хил. МВтч до 60 хил.МВтч само за няколко години. В тази връзка Светослав Иванов направи и сравнение по отношение на изградените газопреносни мрежи до Пирдоп и Панагюрище.

„Възниква въпросът, има ли някой интерес от това забавяне“, постави въпрос председателят на БАПГ като сподели мнението си, че „това е този, който осигурява компресирането на газ“, тъй като региони, които ползват именно компресиран газ, заради ограничения.

Светослав Иванов се присъедини към искането на кметовете на Разлог и Банско за преразглеждане от КЕВР на Десетгодишния план за развитие на мрежата, представен от „Булгартрансгаз“.

Председателят на работната група към КЕВР, Димитров от своя страна обясни, че при тях са постъпили нови данни и обстоятелства по отношение на разисквания документ. Както стана ясно те касаят и двата газопровода: Хисаря-Карлово-Сопот, и Банско-Разлог. Във връзка с това от работната група са изискали от „Булгартрансгаз“ становище за отлагането на газопроводното отклонение до Банско с 3 години и са направени финансови изчисления за икономическата целесъобразност от проекта като има само един оптимистичен вариант за пренос на количества за период от 20 години.

От думите на представителя на работната група Димитров, стана ясно, че са разгледани 4 варианта. Те варират от изграждане при 100 % финансиране от „Булгартрансгаз“, до намаляващо такова. Проектът е икономически неефективен за газовото дружество, ако поеме пълното му финансиране.

Така,  само при 12 % финансиране от газовото дружество и останало грантово финансиране, проектът за газопровода до Банско и Разлог е икономически ефективно осъществим. Необходимите средства са от порядъка на 44 млн. 454 хил. лв.

Представителят на „Булгартрансгаз“ Никола Делев от своя страна обясни, че проектът за този газопровод не е отпаднал, а само е актуализиран, за да даде очакваната стойност. Както се изрази той, „проектът е икономически ефективен при 88% безвъзмездно финансиране“. Делев заяви също така, че дружеството не се е отказало и от газопровода Хисаря-Карлово-Сопот. По думите му, в Десетгодишния план са включени просто проекти с по-голяма степен на готовност.

Междувременно, в докладът на работната група този проект, както и четирите варианта, а изисканата документация по други проекти са подробно описани (вижте прикачения документ).

Комисарят от КЕВР Александър Йорданов от своя страна застъпи тезата, че националният газопреносен оператор трябва да задоволява нуждите вътре в страната. В същото време посочи, че дружествата в сектора изпълняват зададената енергийна политика. Йорданов се присъедини към позицията за по-ускорена газификация в България и преместване на акцента към потребителите вътре в страната. На тази позиция застана и заместник-председателя на КЕВР Голубарев – обръщане към вътрешния пазар.

„Развитието на вътрешния пазар не се ограничава от изграждането на довеждаща инфраструктура“, коментира  Никола Делев от „Булгартрансгаз“.

„Очевидно, че нереализирането на този газопровод нанася щета на един силен туристически район“ , заяви от своя страна председателя на КЕВР Иван Иванов като не подмина и другото отклонение Хисаря-Карлово-Сопот. „Има ли печеливш от ситуацията“, постави въпрос той, напомняйки и думите на председателя на БАПГ за доставчика на компресиран газ. „Ако искате да докажете, че не е така, ускорете реализацията“, каза той.

Председателя на КЕВР постави и въпрос за новата газова връзка за газохранилището в Чирен, а Никола Делев от „Булгартрансгаз“ обърна внимание, че тя е необходима предвид разширението от 500 млн. до 1 млрд. куб м. Председателя на КЕВР постави и въпрос за доставките по Балканския газопровод, обръщайки внимание, че 80 % от тръбата е резервирана от „Газпром“.

Страните по Десетгодишния план на Булгартрансгаз имат 14-дневен срок за представяне на становища. КЕВР ще се произнесе по документа след закрито заседание на 31 юли тази година.