Повече и по-добри иновации за засилване конкурентоспособността на Европа в глобален мащаб

Насърчаването на иновациите е от огромно значение не само за борбата с климатичните промени, но и за нашата сигурност и конкурентоспособност. Зеленият и дигиталният преход не могат да се осъществят без индустрията, особено енергийно интензивната. Страните от Централна и Източна Европа са изминали дълъг път, но им предстои още много да направят. В Европа сме лидери в сферата на климатичната неутралност, но трябва да работим още много, за да постигнем крайната цел. Трябват, например, повече и по-добри иновации, защото в днешно време общността не разходва достатъчно средства в научно-развойната дейност.

Това са част от акцентите, поставени във втория ден от най-успешния форум за зелена трансформация "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)". За четвърта поредна година форумът се организира от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие започна на 26 юни в столичния Sofia Event Center и продължава до 28 юни. В дискусиите участват над 165 лектори от 19 страни.

В днешната дискусия "Отключване на потенциала: Стимулиране на иновациите в ЦИЕ", чийто модератор бе Ирина Обущарова, съосновател и изпълнителен директор на The Recursive, участие взеха Илиана Иванова - европейски комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, служебният министър на икономиката и индустрията Петко Николов, Светослава Георгиева - председател на управителния съвет на фонда EIC, Джейсън Кинг - главен изпълнителен директор на Yettel. 

Българският еврокомисар Илиана Иванова заяви, че Зеленият преход може да бъде успешен единствено като продукт на съвместните ни усилия, ако всички региони, граждани, икономически сектори виждат конкретните ползи от него. 

Тя отбеляза, че насърчаването на иновациите е от огромно значение не само за борбата с климатичните промени, но и за нашата сигурност и конкурентоспособност и като доказателство на тезата си даде примери с кризите от последните години.

"Енергийният сектор в Европа е отговорен за три четвърти от емисиите на парникови газове, в контекста на руската агресия срещу Украйна и благодарение на нашите координирани действия, през изминалата година в ЕС беше произведена повече електроенергия от възобновяеми енергийни източници, отколкото от газ", каза Иванова.

Българският еврокомисар изтъкна, че това ни е позволило не само да бъдат намалени емисиите, но и да се изправим пред предизвикателствата благодарение на изследванията и иновациите в технологиите за чиста енергия. Иванова напомни за прекъсванията във веригите за доставки по време на пандемията, които доведоха до недостиг на необходимите суровини и продукции, които са от критично значение за Европа. Еврокомисарят подчерта, че няма как да запазим водещите си позиции в индустрията, ако не насърчаваме икономическия растеж чрез иновации.

По думите й, въпреки всички предизвикателства зеленият преход е възможността да направим европейския континент по-сигурен, а индустрията - по-конкурентоспособна, но посочи, че това доколко ще се възползваме от тази възможност, зависи от нашата воля и от иновативната ни сила. Тя отбеляза, че в това отношение страните от Централна и Източна Европа са изминали дълъг път, но им предстои още много да направят.

Зеленият и дигиталният преход не могат да се осъществят без индустрията, особено енергийно интензивната. Добивът и производството на метали и редкоземни елементи и иновациите от друга страна са в основата на зелените и дигиталните технологии, заяви Петко Николов, служебен министър на икономиката и индустрията.

По тази причина той посочи, че е необходима проактивна индустриална политика и добави, че активната подкрепа за иновациите може да възстанови позициите на европейската индустрия на глобалната сцена, както и да намали стратегическите й зависимости в чувствителни сектори - енергетика, критични суровини и цифрови технологии и други.

Министърът напомни, че зеленият преход поставя най-големи предизвикателства пред енергоинтензивните индустрии, като посочи, че те имат съществен дял в структурата на българската икономика и значителен принос за експорта.

Министърът подчерта, че визията за технологична трансформация на икономиката и повишаване на иновативността на предприятията е заложена и в действащата Иновационна стратегия за интелигентна специализация до 2027 година и напомни, че тя предвижда повишаване на иновационното представяне на компаниите и на икономиката като цяло за ускорена специализация в продукти и услуги с висока технологична и научна интензивност.

Справедливият преход изисква никой да не бъде забравен, като се осигури възможност за всеки един от нас, за всяка компания да може да премине от един от отрасъл или сектор към друг и това следва да бъде нашата цел, която постоянно да се стремим да постигаме, заяви Николов.

Централна и Източна Европа има огромен потенциал за иновации. Освен потенциалът обаче е важна и културата за иновации, както и капиталът. Като бизнес лидер подкрепям тезата, че и висшето образование трябва да се насочи към това да ставаме все по-дигитални. Това каза Джейсън Кинг, главен изпълнителен директор и председател на борда на директорите на Yettel България по време на дискусията.

Той даде за пример Силиконовата долина в САЩ преди 20 г. "Ако видим как са се развивали нещата там, ще разберем, че има правилните хора, култура за иновации, която е много важна, също и капиталът. Сега и в Европа виждаме такива места, например в прибалтийските страни, но и в други страни в Европа. В България също има предпоставки за такова развитие. Мястото е подходящо да се превърне в иновативен хъб. Има изключително интелигенти хора", посочи Кинг.

Той обърна внимание на проблема с т. нар. "изтичане на мозъци", проблемът с демографията и намаляващото население на България. "Това означава, че трябва да се раждат повече деца, за да може да се насърчават иновациите", смята главният изпълнителен директор на Yettel.

 
Той обясни как се развиват нещата в компанията, позиционирана в България, като отбеляза, че по отношение на цифровата инфраструктура "ние сме крайъгълен камък".

"Ако погледнем последните пет години, трябва да кажем, че България беше една от най-добре окабелените държави в Европа, що се касае до широколентовия достъп. Що се касае до 5G, там имаме 73% покритие. Тази година "Йетел" ще достигне покритие над 80%, което е изключително важен елемент, защото е предпоставка за дигиталната икономика и начин на живот. Имаме и други услуги, фиксиран безжичен достъп и много други неща в тази посока", изброи Кинг. 

Успоредно се проведе и дискусията "FIRESIDE CHAT: Хоризонти на иновациите - пътят на ЦИЕ към глобална конкурентоспособност", в която участие взеха Марк Льометр - генерален директор на Главна дирекция "Научни изследвания и иновации" на Европейската комисия, Свилен Рангелов и съосновател и главен изпълнителен директор на Dronamics, а модератор бе Милена Стойчева, главен изпълнителен директор на "Джуниър Ачийвмънт" - България, министър на иновациите и растежа в периода 2023-2024 г.

Марк Льометр говори обстойно за "Хоризонт Европа" - рамковата програма на Европейския съюз в областта на научните изследвания и иновациите за периода 2021-2027 г., която разполага с бюджет от 95,5 милиарда евро. 

"Ние в Европа, които сме лидери в сферата на климатичната неутралност, трябва да работим още много, за да постигнем крайната цел. Това означава много повече усилия в сферата на научните изследвания и иновациите и не само заради климатичната неутралност, но и заради бъдещата конкурентноспособността на Европа. Това ще рече повече и по-добри иновации, защото Европа в днешно време не разходва достатъчно средства в научно-развойната дейност, както например основните конкуренти в света - САЩ и Китай", заяви Льометр. 

Според него трябва да се концентрираме и върху по-доброто разходване на средствата. "Ако погледнем картата на Европа, тя все още е много разделена, що се отнася до постиженията в научно-развойната дейност. Има доста неща, които трябва да свършим, за да подобрим постиженията - не само да разходваме повече средства, но и да се погрижим за научно развойните екосистеми на национално и регионално равнище. Трябва да подобрим връзките между академичния свят и бизнеса, където по принцип Европа не е силна", посочи експертът.

Ако погледнем конкретно ЦИЕ, трябва да работим по това, което много често описваме като прекалено фрагментиран пейзаж с прекалено много действащи лица. В ЦИЕ има потенциал да рационализира този пейзаж на научно-развойна дейност. Също така трябва да подходим сериозно към интелигентната специализация, трябва да работим точно върху големите постижения, изброи Льометр. Той даде за пример центровете за върхови постижения, които съществуват и по които България е добър пример.  

Според Свилен Рангелов амбицията е начинът да се отприщи бентът на иновациите.

"И точно затова става дума в целите на зеления дневен ред. Човек трябва да си даде разрешение да бъде амбициозен, понякога това може да отнеме десетилетия, но е необходимо да можеш да планираш 10 години напред", добави той.

Той коментира финансирането на иновационните компании в Европа, като изтъкна, че когато една фирма достигне определен етап от развитието си среща трудности при осигуряването на финанси.

"В Европа, когато една фирма стигне до определен етап в развитието си, единствените инвеститори готови да поемат риска са извън Европа. Най-големите и най-мощните фирми не са европейски и това е проблемът, защото Европа се гордее със своя социален договор, но бизнесът като че ли е извън Европа. Така че трябва да има много повече средства, които да се влеят в системата. Разбира се, това не може да са само пари на данъкоплатеца, но трябва да има повече желание да се поемат рискове сред инвестиционните банки и водещите финансови институции", каза още Свилен Рангелов.

Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.