Марк Льометр: Милиарди евро са на разположение за изследователска дейност за иновации в ЦИЕ

Генералният директор на Главна дирекция „Научни изследвания и иновации“ на ЕК участва в дискусията FIRESIDE CHAT:Хоризонти на иновациите – пътят на ЦИЕ към глобална конкурентоспособност

Енергетика , Икономика / България , Зелен преход
3E news
775
article picture alt description

източник: БТА

Работим в няколко различни посоки, чиято крайна цел е да се използват възможностите, които има в Централна и Източна Европа по отношение на иновациите. Това каза Марк Льометр - генерален директор на Главна дирекция "Научни изследвания и иновации" на Европейската комисия. Той участва в дискусията "FIRESIDE CHAT: Хоризонти на иновациите - пътят на ЦИЕ към глобална конкурентоспособност", част от най-мащабния и успешен форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)". За четвърта поредна година форумът се организира от Dir.bg и 3Е News.

Льометр отговаря за "Хоризонт Европа" - ключова програма на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации с бюджет от 95,5 млрд. евро. Тя е насочена към справяне с изменението на климата и постигането на целите за устойчиво развитие на ООН, както и към повишаване на конкурентоспособността и растежа на ЕС. Програмата улеснява сътрудничеството и засилва въздействието на научните изследвания и иновациите при разработването, подкрепата и прилагането на политиките на ЕС, като същевременно се справя с глобалните предизвикателства. "Хоризонт Европа" предлага различни схеми за грантове и подкрепа, насочени към малки и средни предприятия, академични институции и изследователски консорциуми.

Позовавайки се на заглавието на форума - "Хоризонти на иновациите - пътят на ЦИЕ към глобална конкурентоспособност", Льометр каза, че това е добър начин да си припомним, че имаме много ясни цели за климатична неутралност до 2050 г., но днес сме много назад що се отнася до технологичните решения, необходими за постигането им.

"Ние в Европа, които сме лидери в сферата на климатичната неутралност, трябва да работим още много, за да постигнем крайната цел. Това означава много повече усилия в сферата на научните изследвания и иновациите и не само заради климатичната неутралност, но и заради бъдещата конкурентноспособност на Европа. Това ще рече повече и по-добри иновации, защото Европа в днешно време не разходва достатъчно средства в научно-развойната дейност, както например основните конкуренти в света - САЩ и Китай", заяви Льометр. 

Според него трябва да се концентрираме и върху по-доброто разходване на средствата. "Ако погледнем картата на Европа, тя все още е много разделена, що се отнася до постиженията в научно-развойната дейност. Има доста неща, които трябва да свършим, за да подобрим постиженията - не само да разходваме повече средства, но и да се погрижим за научно развойните екосистеми на национално и регионално равнище. Трябва да подобрим връзките между академичния свят и бизнеса, където по принцип Европа не е силна", посочи експертът. 

Ако погледнем конкретно ЦИЕ, трябва да работим по това, което много често описваме като прекалено фрагментиран пейзаж с прекалено много действащи лица. В ЦИЕ има потенциал да рационализира този пейзаж на научно-развойна дейност. Също така трябва да подходим сериозно към интелигентната специализация, трябва да работим точно върху големите постижения, изброи Льометр. Той даде за пример центровете за върхови постижения, които съществуват и по които България е добър пример.

Трябва да подходим към многообразието в Европа като към добър актив, като предимство, и да свържем развитите части на Европа, които се специализират в една и съща сфера, смята генералният директор на Главна дирекция "Научни изследвания и иновации" на ЕК. 

Какво прави Европа за да постигне всичко това? "Доста неща и дори в може би в момента имаме прекалено много инструменти на европейско равнище. Има много сериозни средства за периода до 2026-2027 г. Има безпрецедентни инструменти с възможност в следващите години да правим допълнителни научни изследвания, благодарение на европейско финансиране най-вече в ЦИЕ, където това е изключително важно. Днес над 85% от публичните разходи за научно-развойна дейност идва от европейско финансиране в държави като България, Полша, Словакия и още няколко", посочи той. 

Това според Льометр показва, че европейското финансиране наистина носи промяна, но може да се направи още в тази сфера. Концентрирайки се върху това, което правим за иноваторите - ново и е част от нашата програма за научно-развойна дейност "Хоризонт Европа". Това е европейската програма за иновации, фонд за директни инвестиции в индивидуални компании, основно стартъпи. Това е нов начин да подкрепяме иноваторите съвсем пряко, от оформянето на идеите до започването на дейността, изброи Льометр. По думите му Европа е доволна от динамиката, която наблюдава.

"За финансирането с рисков капитал мога да кажа, че през последната година сме финансирали повече от 100 компании, което е много сериозна финансова подкрепа, ако сравним със ситуацията преди няколко години, когато започнахме инициативата като пилотна. От тогава финансирането се увеличи многократно до няколко милиона евро. Така че, и това се прави в ЦИЕ, но определено може още", посочи той. 

Марк Льометр смята, че трябва да гледаме голямата картина, когато говорим за ЦИЕ. Когато става дума за "Хоризонт Европа", трябва да го разглеждаме съвместно с Фонда за сближаване и Планът за възстановяване и устойчивост. Всички тези инструменти, събрани заедно, ще доведат до подобрения. Програми като тези за регионалните иновации могат да са свързващото звено между "Хоризонт Европа" и Фонда за сближаване. "Имам предвид свързване на различни региони в Европа, които търсят специализация в една конкретна област - енергетика, безопасност на храните и др. Така ще се създаде възможност за мрежи между регионите, които са на различен етап в своята работа по иновациите, тоест по-силните и не толкова силните. Но трябва да се има предвид, че Политиката за сближаване и Планът за възстановяване и устойчивост са също ангажирани с конкретни проекти и с регионалните дейности по иновациите", добави той. 

Льометр спомена и Печата за върхови постижения: "За съжаление, нямаме средства за всичко, но "Хоризонт Европа" може да даде гаранции в Европа на конкретни проекти, които да кандидатстват за инвестиции. Това може да бъде един добър партньор за България, така че тези фирми, които са получили Печата за върхови постижения въз основа на онова, което са постигнали по "Хоризонт Европа", да го използват. Мисля, че трябва да се говори за това в Централна и Източна Европа". 

Експертът припомни, че "Хоризонт Европа" може да предостави консултантски услуги на държавите членки чрез своите структури, за да се взимат информирани решения от държавите членки, за да се подобрят резултатите в контактите между научните среди и бизнеса. "Хоризонт Европа" разполага с финансов ресурс, който е на разположение на страните от ЦИЕ и може пряко да бъде използван за подобряване капацитета на научно-изследователската дейност и иновациите в региона.

Льометр анонсира, че предстои разширение на бюджета на програмата: "Това е инструмент, който цели да подобри базата на програмата "Хоризонт Европа" най-вече в ЦИЕ. Ще се подобри структурният капацитет и създаването на партньорства, на финансиране, на конкретни катедри в университетите или подобряване привлекателността на научната дейност в Източна Европа. Целта е да се създаде база за тези научно-изследователски консорциуми, които първоначално не включваха ЦИЕ. Сега ще дадем допълнителни възможности за тези проекти, ако бъдат създадени в ЦИЕ". 

Ако съществуват такива схеми, след това можем да се обърнем към Европейския иновационен съвет, където има т. нар. предускорител, който разполага със средства от 2 милиона и половина най-вече като безвъзмездна помощ и знаем, че можем да получим помощ от една схема за иновативни действия и да дадем възможност планът предварително да узрее, преди да бъде представен за кандидатстване. Това ще бъде възможност от следващата година. Така че, работим в различни посоки и целта е да се използват възможностите на ЦИЕ", завърши Льометр. 

Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят. 

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade. 

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща