Киргизстан възобновява добива на уран

Президентът на Киргизстан Садир Джапаров отмени мораториума върху разработването на уранови находища, става ясно от съобщение на пресслужбата на киргизкия лидер.

„Президентът на Киргизстан Садир Джапаров подписа закона „За изменение на някои законодателни актове на Киргизката република и отмяна на закона, забраняващ дейности, свързани с геоложко проучване на недрата с цел търсене, проучване и разработване на находища на уран и торий“, съобщава пресслужбата.

Според съобщението, за постигане на баланс между осигуряването на екологична безопасност, използването на стратегически важни ресурси за страната и развитието на икономиката на Киргизстан, забраната за дейности, свързани с геоложкото проучване на недрата с цел търсене, проучването и разработването на находища на уран и торий се отменя.

Мораториум върху добива на уран и торий беше въведен след скандала около находището Кизил-Омпол край езерото Исик-Кул. През пролетта на 2019 г., след като стана известно, че компанията UrAsia в Киргизстан е получила лиценз и е започнала геоложки проучвателни дейности, жителите излязоха на протести с искане разработката на тази група находища да бъде спряна. В резултат парламентът одобри забраната за добив на уран в страната.

5 години по-късно, през февруари 2024 г., президентът на Киргизстан повдигна въпроса за добива на уран на среща с жителите на редица населени места в областите Исик-Кул и Нарин. Според него страната ще има големи икономически ползи при реализацията на проекта, отбелязват наблюдатели.

„Можем да кажем, че второто, Кумтор е открито (в групата находища Кизил-Омпол) и ще получим повече от 2 милиарда долара чиста печалба само от находището за миналата година до повече от 300 милиона долара, компанията плати около 30 милиарда сома данъци (335 милиона долара, а ако това поле започне да работи, коетосъщо ще бъде от полза за хората и държавата“, казва Джапаров в интервю за държавната агенция Kabar.

Според съществуващите данни, находището Кизил-Омпол съдържа 14,7 милиона тона руда, от които 95% е титаномагнетит, приблизително 3% е фосфор, около 2% е цирконий, 0,22% е торий, 0,17% е уран.

Междувременно, става ясно, че западните компании от сектора, вероятно по политически причини, а и с цел съобразяване със закона за забрана за внос на руския уран в САЩ  обмислят да се въведе маркиране на добива на уран от различните мини.