За бъдещето на енергетиката с ВЕИ и технологии с ниски въглеродни емисии е нужна обща стратегия
Бъдещето на енергетиката с акцент върху възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и технологиите с ниски въглеродни емисии, се обуславя от обща стратегия. Нужна и е голяма комуникативност с гражданите, както и развитие и дигитализация на електропреносната мрежа, която на места е на около 40 години. Около това се обединиха участниците в панела "Бъдещето на енергетиката: Възобновяеми енергийни източници и технологии с ниски въглеродни емисии", част от най-успешния форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)".
За четвърта поредна година той се организира от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие започна днес в столичния Sofia Event Center и ще продължи до петък, 28 юни. В дискусиите участват над 165 лектори от 19 страни.
Веселин Тодоров, председател на Соларната академия в България, бе модератор на дискусията, в която основните теми бяха слънчева фотоволтаика и съхранението на енергия, вятърната енергия - офшорни вятърни паркове и турбинни технологии, зеленият водород - катализатор за декарбонизиране на индустриите. Сред обсъдените теми бяха и овластяването на енергийните общности - изследване на моделите за сътрудничество за устойчиво развитие и овластяване на местните общности, и производство и съхранение на въглерод: ключова технология в нисковъглеродните индустрии.
Участие в дискусията взеха заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова, Кристиан Руби - генерален секретар на Eurelectric, Надежда Кокотович, главен изпълнителен директор, Брюкселски енергиен клуб, Божидар Дедуш, съосновател на @ H2 Хърватска асоциация за развитие на водородни горивни клетки, Еленко Божков - заместник-министър на енергетиката в периода 2022-2023 г.) и Франк Нийл - член на Изпълнителния съвет, отговарящ за газ и енергия в OMV Petrom, Румъния, Линда Калчър, изпълнителен директор "Стратегически перспективи", Брюксел.
"Виждаме тенденция през последните години как всяка страна членка отделно взима мерки за намаляване на емисиите, което от една страна е добре, но от друга би могло да доведе до проблеми в бъдеще по отношение на енергийната сигурност", каза Веселин Тодоров преди да даде думата на зам.-министъра на енергетиката Ива Петрова.
Тя изтъкна, че екипите на Министерството на енергетиката са успели в последните месеци да предложат проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие и актуализиран Интегриран национален план "Енергетика и климат". По думите ѝ двата документа са били разработени с принос на различни заинтересовани страни и отразяват повишените амбиции в рамките на Зеления пакет и специфичните препоръки към България.
Предизвикателството е общо за ЕС, но конкретните мерки трябва да отразяват ресурса и възможностите, с които разполага всяка държава-членка, отбеляза Петрова. По думите ѝ дългосрочната цел е сигурни доставки и устойчива енергия на достъпни цени за потребителите.
Това, което е заложено в стратегията, е максималното оползотворяване на потенциала на възобновяемите енергийни източници с постепенно въвеждане на гъвкави мощности за производство на енергия и постепенно извеждане на изкопаемите горива, каза заместник-министърът.
В моделите към стратегията и актуализирания план е заложено почти трикратно увеличение на възобновяемите енергийни източници, нови ядрени мощности за производство до 2035-2040 година и нови ПАВЕЦ в системата, добави тя.
Петрова изтъкна, че във фокуса по отношение на потребителите е енергийната ефективност и възможността за сформиране на енергийни общности, в които участват крайните клиенти. В момента има осигурена подкрепа за домакинства за фотоволтаици, като на първата покана са подадени 2000 предложения, които са в период на оценка, обясни Петрова и добави, че след около два месеца ще има данни какъв е резултатът, колко и какви проекти ще бъдат подкрепени.
Кристиан Руби, генерален секретар на Eurelectric, започна с това, че скоростта на Зелената сделка не се забавя дори и след изборите за Европейски парламент, които се проведоха в началото на юни. "Законодателството не спира, търсят се чисти технологии. Няма как да твърди, че всичко ще тече по мед и масло, що се касае до зелената трансформация, но очевидно има напредък и е въпрос на време и усилия да се озовем там, накъдето сме тръгнали".
Позитивната динамика, която виждаме в България, е мултиплицирана и в другите държави също. През тази година до момента 74 процента е делът на чистата енергия в енергийния микс, като 51 процента е от възобновяеми енергийни източници, а останалото е ядрена енергия, отбеляза Руби. На правилния път сме и всеки оператор на мрежа в Европа ще може да потвърди, че има огромен обем заявки за включване в мрежата за възобновяема енергия, посочи той.
Очевидно е, че интересът е голям, трансформираме цялата икономика на ЕС, което значи, че трябва да инвестираме и в инфраструктура. Пазарният ландшафт трябва да се трансформира също, отбеляза Руби. Увеличава се и натоварването на мрежата, има и електромобили, които също трябва да бъдат обслужени. Всички тези сложни потоци изискват инвестиции. ЕРП-тата в Европа са на повече от 40 г., икономиката трябва да бъде адаптирана към тези предизвикателства. Това изисква и по-големи инвестиции и планиране, отбеляза експертът.
Целта е да пращаме дългосрочни сигнали към пазара в ЕС. "Ние като цяло сме в нова ситуация, защото преди 5 години сякаш нямаше ясен отговор на кризата в климата, а днес има и нови предизвикателства - война, политически разногласия.
Надежда Кокотович, главен изпълнителен директор в Брюкселския енергиен клуб, изрази скептичност по отношение случващото се в Западните Блакани по отношение на зеления преход.
"Занимавам се с енергетика от 10 г. Като гражданин на региона изпитвам безпокойство за ставащото, като виждам, че има разминаване на къде се е запътил Европейският съюз и какво става в Западните Балкани", заяви Кокотович.
Тя даде за пример, че в петък Албания, Черна гора и Босна са били без ток 34 часа и разказа за свое пътуване през Сърбия. "На границата не можеха да ни обработят документите, защото нямаше ток. Имахме най-дългото спиране на тока в региона, не сме имали такова и през 90-те години по време на войната. Води се следствие на какво се дължи то. Операторите на преносната мрежа бяха претоварени, но който познава региона, знае, че причините за този срив са по-дълбоки и те имат системен характер. Липсва планиране за това какво ще се случи в близко бъдеще", посочи тя.
Според нея нещо липсва на Западните Балкани, макар да няма отговор какво. "20 години опитваме да транспонираме европейското законодателство в енергийната сфера. Имаме и ТЕЦ-ове на въглища, някои от които се сблъскват със сериозни проблеми. Мисля, че липсва стратегическо планиране, също така трябва да се отчете и югославското ни наследство, тоест строеното Югославия още се ползва", посочи тя. По думите ѝ има проекти в тази посока, но те все са в развитие.
"Видяхме, че страни като моята нямат капацитета да управляват мащабни проекти, липсва общественият разговор, социалното сближаване. Трябва да си зададем честния въпрос правим ли Зелен преход или не? Ако не искаме, добре, но някой трябва да има достойнството да го каже. Не искам да звуча като черногледец и да - има положителни стъпки, но има още много какво да се прави", подчерта Кокотович.
Само преди 30 г. някои страни тук са преживели войни и още не са се възстановили. Държавите понякога се зашеметяват от транспониране на цялото това европейско законодателство, изтъкна тя в защита на правителствата, при които все още има забавяне. Основното послание е и че Западните Балкани не се разбират толкова добре, смята тя.
Божидар Дедуш, съосновател на @ H2 Хърватска асоциация за развитие на водородни горивни клетки, който също участва в дискусията, започна с това, че е благодарен на организаторите на "Green Transition Forum 4.0": "Благодарение на г-жа Станишева имам възможност да съм тук и да чуя тези прекрасни участници в панелите. И се радвам да видя представител на съседна нам страна, защото всички споделяме общо зелено бъдеще".
За възобновяемата енергия и ВЕИ трябва да говорим с данни. Например какъв е делът на ВЕИ в Хърватия - 2600 средно годишно часа имаме слънце, тоест слънчевата енергия може и се ползва за създаване на баланс в зелената енергетика. Не се използва вятърът в достатъчна степен, може би около три гигавата ветропаркове има, но възможностите за това са повече и не се използват. Офшорни инсталации, вятърни паркове - готвят се проекти за тях в Хърватия и Италия, но това скоро ще бъде осъществено. Правим проучвания за геотермални енергийни източници. Водородът е много важен за нас, имаме ядрени мощности съвместно със Словения, изброи Дедуш.
Той припомни и създаването на инициативата "Три морета" бе създадена от Анждей Дуда и Колинда Грабар-Китарович. "По онова време нашият президент беше обект на критики, но сега се вижда необходимостта от нея, особено предвид променящите се обстоятелства в Европа. Говорим и за ЦИЕ в случая. Необходимо е географски да се нанесат на картата всички инициативи и да минаваме нататък. Хърватия се доказва като част от гръбнака на европейската енергийна система. Има стратегическа позиция по отношение изграждането на терминал за втечнен природен газ в Хърватия на остров Крък.
Бившият заместник министър на енергетиката Еленко Божков, който е и изпълнителен директор на Камарата на енергийните общности в България, пък изтъкна нуждата от създаване на енергийни общности. Той посочи, че в законодателството вече са въведени начините за създаване на енергийна общност.
"Енергийните общности в България се развиват, но много трудно и бавно. Пречките са в това, че не е достатъчно изяснен начинът на функциониране и създаване. Няма и единен регистър, не е мислено за такъв. В Германия, например, има цяла агенция, която се занимава с това", обясни той.
Според Божков има и огромен неизползван потенциал върху покривите на еднофамилните жилища в страната, а трябва да се търсят и възможност за финансиране на енергийно бедните. Като граждани за бита потребяваме 12 милиона мегаватчаса годишно, а имаме потенциал за производство от 90 милиона квадратни метра покриви в страната или 14 милиона мегаватчаса, обясни той.
Линда Калчър, изпълнителен директор "Стратегически перспективи", Брюксел, посочи: "Нямахме много избор по отношение на Зелената сделка. Всички тези неща са заради нуждата на пазара. Трябва ни по-евтина енергия, защото как да насърчаваме бизнеса, ако тя не е достъпна. И не знам какво ще стане след 5 г., но поне към днешна дата имаме някакво усещане за посоката на нещата".
След това думата имаше Франк Нийл - член на Изпълнителния съвет, отговарящ за газ и енергия в OMV Petrom, Румъния, посочи, че компанията иска да е пионер в енергийния преход в Югоизточна Европа.
Изпълняваме ВЕИ проекти и такива за декарбонизация на транспорта, каза той и добави, че компанията цели да разработи нови газови източници в региона, което е много важно, за да се премине от въглища към газ. Ако осъществим тази цел, ще можем да доставяме газ на достъпни цени. В морските територии на Румъния има находища, които могат да се разработват, в морската територия на България има такива, които могат да се проучат, отбеляза той. OMV Petrom планира също да увеличи зарядните станции за електроколи до 5000.
По думите му потребителите трябва да бъдат убедени, че трябва да участват в Зеления преход, а това изисква време. Инсталациите за съхранение на водород не са икономически изгодни, но трябва да обърнем този процес, така че да насърчим нови фирми да започнат този бизнес, в същото време и потребителите да се възползват, изтъкна той.
Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят.
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.
Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.