ЕС ще подкрепи с 650 милиарда евро 112 града, които искат да станат въглеродно неутрални до 2030 г.
Средствата ще идва чрез различни кредитни линии, София и Габрово участват в инициативата
Група от 112 града, които се стремят да премахнат своите нетни емисии на парникови газове до 2030 г., ще се нуждаят от общо 650 милиарда евро инвестиции, за да изпълнят обещанието си. Това съобщиха от инициатива на Европейския съюз за климатично неутрални и умни градове преди ден, цитирани от Euractiv.
Част от „мисията на 100-те климатично неутрални и интелигентни града“ на ЕС, целта на градовете за нулеви нетни емисии е по-амбициозна от тази на повечето правителства, като 27-те страни ЕС и Великобритания си поставят краен срок до 2050 г.
След като 377 града кандидатстваха за присъединяване към програмата, бяха избрани 100 от блока и 12 от асоциираните страни, които разработват климатични планове с подкрепата на ЕС и консултантската фирма с нестопанска цел „Банкери без граници“ (Bankers without Boundaries (BwB).
След това този план се превръща в инвестиционен проект, оценен от Европейската комисия и независими експерти, преди градът да получи даден етикет, с който да потвърди факта и своята ангажираност.
Към днешна дата 33 града са подписали своите планове, включително Лион, Севиля, Малмьо, Лисабон и Флоренция. Очаква се още да бъдат одобрени през октомври. Проектите могат да включват преоборудване на сгради, за да бъдат по-енергийно ефективни, и адаптиране на инфраструктурата, за да издържат на по-екстремни метеорологични явления. В България два града са одобрени по инициативата – София и Габрово.
„Исторически погледнато, градовете не са били значими партньори за частния сектор, но напредъкът може да бъде много по-бърз, ако частният капитал е по-ангажиран“, смята Алисън Лоб, изпълнителен директор на „Банкери без граници“.
За да помогне за набирането на пари, ЕС в сряда стартира „Climate City Capital Hub“, който ще използва гаранции от националните правителства за привличане на частно финансиране и групиране на малки проекти, които обикновено се затрудняват да получат достъп до финансиране поотделно.
Публичното и частното финансиране може да приеме множество форми, включително създаване на местни инвестиционни фондове или издаване на облигации за финансиране на определени проекти. BwB каза, че близо 50 инвеститори вече са проявили интерес да инвестират, след като пътната карта за тези вложения бъде готова.
Европейската инвестиционна банка е готова да си сътрудничи с центъра, за да предостави финансови и технически съвети на градовете, за да им помогне да изпълнят съответните си планове.
„ЕИБ осигурява над една четвърт от нашите заеми за градовете и като европейска климатична банка. А ние имаме желание да работим с градовете, за да им помогнем да реализират своите инвестиции за неутралност по отношение на климата“, уточни и вицепрезидентът на ЕИБ Тереза Червинска.
Градовете имат основен принос за изменението на климата, произвеждайки 70% от световните емисии на CO2, според Международната агенция по енергетика. Тези емисии идват от множество места: от индустриални обекти и потребление на енергия в сгради до транспортни системи, базирани на изкопаеми горива.
Хората, живеещи в градовете, също са силно изложени на изменението на климата. Почти половината от градските училища и болници в Европа са разположени в градски „топлинни острови“, където гъсти струпвания от сгради и пътища абсорбират топлината и повишават температурите повече, отколкото в зелените зони, излагайки уязвимите хора на по-голям риск от смърт от топлинен стрес.