Страната ни пропуска много ползи от отлагане на членството в еврозоната, коментираха експерти на форум в София

Присъединяването ни към еврозоната ще донесе много ползи за страната, икономиката и обществото, и губим от всяко отлагане на датата. Това коментираха участници във форума "Еврото, българите и бизнеса", организиран от сайта "Дарик бизнес ревю" (Darik Business Review), съобщи БТА.

Сред темите, които бяха обсъдени, са какви са очакванията на бизнеса и предизвикателствата, свързани с членството ни в еврозоната.

Бизнесът у нас е наясно с ползите от приемането на еврото и членството в еврозоната. Той е готов да предприеме необходимите действия, за да приведе дейността си в съответствие с новата валута, посочи заместник-председателят и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК) Станислав Попдончев. Той отбеляза, че готовността на бизнеса се увеличава непрекъснато в последните години, което е отразено в годишните анкети на БСК.

Според Попдончев политическото говорене за еврозоната е много важно и това доколко политиците приемат присъединяването като задача.

Ние губим от отлагането на членството в еврозоната, това има както преки финансови измерения, така и имиджови, посочи Попдончев. Той припомни, че с влизането в ЕС сме поели ангажимент да приемем единната европейска валута. Еврозоната е клуб на доверие. Като кажат "Ние влизаме, не, ние не влизаме, те ни приемат", добави той. Попдончев каза, че за България е важно да сме в еврозоната, защото в момента, в който влезем, кредитният рейтинг на страната се повишава, валутният риск отпада, ставаме много по-привлекателна дестинация за инвестиции.

За България като туристическа дестинация е важно да стане част от валутния съюз, каза изпълнителният директор на Националния борд по туризъм Полина Карастоянова. Тя добави, че туристическата индустрия е от малкото сектори в страната, които имат потенциал за двойно нарастване.

Карастоянова каза още, че туризмът у нас отдавна е в еврозоната. Тя посочи, че туризмът е вероятно в най-висока степен работещият де факто в реални условия икономически сектор според параметрите и изискванията на еврозоната, а де юре е необходимо да показва и да се базира и в предложенията си и на левовите измерения.

Туризмът е ключов сектор за националната икономика, генерира близо 14 процента от БВП на страната, той е локомотив, който навързва вагони на подизпълнители, на доставчици на стоки и услуги, създава между 300 000 и 500 000 работни места в активната и в междусезонната част на годината и е експортна индустрия на място, посочи Карастоянова.

По думите й говоренето за Шенген и за еврозоната е в голяма степен техническо, лишено от политически ентусиазъм. Говорим за едни средства за подобряване на живота на българските граждани. Трябва да гледаме на Шенген и еврозоната като на средство, с което се придвижваме по-бързо към по-добър начин на живот. Бихме могли да стигнем на края на света, може да вървим към тази цел цял живот пеша, но можем да стигнем и за 12 часа с един самолет, описа метафорично ползите от влизане в еврозоната и Шенген Карастоянова. Тя добави, че е въпрос на избор как стигаме и как реализираме тази цел.

Жулиета Мандажиева, професионален член на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и член на Българската асоциация на управляващите дружества, коментира, че отлагане на членството в еврозоната е една пропусната полза за България. По думите й колкото повече отлагаме и се съпротивляваме активно срещу това, толкова повече работим срещу България и срещу българските интереси.

Според Мандажиева се къса връзката между това в каква готовност нормативно сме за еврозоната, готовността на администрацията и хората, които разбират какво следва от въвеждането на еврото, и готовността на обществото и бизнеса да преминат в тази среда. По думите й тази връзка се дължи на факта, че живеейки в общество, където нещата дълго време се движат отгоре надолу, не е достатъчно обяснено каква е общата нетна полза за бизнеса и хората в следващите години от въвеждането на еврото.

Ние имаме сравнително висока степен на евроизация, свикнали сме отдавна с еврото, съобразяваме се и нормативно с тази валута и левът е нещо като локализирано евро, посочи тя и добави, че от правна гледна точка нещата са на финалната права относно еврозоната. Големият въпрос е доколко обществото и бизнесът са наясно, че това ще има колективна нетна полза срещу индивидуалните разходи и неудобства, свързани с изсветляване на паричната маса и дали има политическа воля предвид това, че въвеждането на еврото обвързва България много по-здраво с ЕС, с неговата парична и финансова система и бизнес, каза експертът.