10% от населението ни са хора с увреждания, политиците да кажат какво ще направят за тях, апелират от НСХУБ

Знаете ли какви са „Невидимите хора”? Когато отидем в повечето  страни от ЕС виждаме по улиците, в транспорта и навсякъде около нас хора с увреждания, които навсякъде се движат свободно с колички и с други помощни средства. В България хората с двигателни и други проблеми са "невидими", въпреки че водим класацията по заболеваемост и смъртност, а хората с увреждания по последни данни са 10 процента от населението на страната ни. Недостъпната градска среда, неефективните социална политика и здравеопазване, политическата и обществената незаинтересованост ги затварят в домовете им и ги обричат на самота и липса на социална, образователна, професионална и здравна перспектива. А много от тях са с високо ниво на интелигентност и таланти, интереси и с възможности да дадат своя принос в обществения живот и в икономиката.

В навечерието на европейските и национални парламентарни избори от Националния съвет на хората с увреждания в България (НСХУБ) отправиха апел към бъдещите управници да осмислят, че 10% от българското население всъщност попада в категорията „хора с увреждания“. Това са над 630 000 души, голяма част от които са млади хора, подчерта Елеонора Негулова, експерт в НСХУБ, убедена, че този значителен човешки ресурс трябва да се осмисли и политиките към него да бъдат целенасочени и методични.

С тази цел от Съвета, включващ 10 организации на хора с увреждания, разработват стратегически план с инициативи, в резултат на които да се формират предложения и препоръки към съответната комисия в следващото Народно събрание и специализираните институции, работи се и за партньорства на регионално ниво. Паралелно, от НСХУБ са приканили кандидатите за евродепутати да подкрепят Манифеста на Европейския форум на хората с увреждания, приет от 5-ия Европейски парламент на хората с увреждания, който включва поредица от политически предложения, за да се гарантира, че правата на хората с увреждания ще се разглеждат в следващия мандат.

Към приобщаващо бъдеще

Към изграждане на приобщаващо бъдеще за хората с увреждания, НСХУБ опитва да ангажира кандидат депутатите за европейския и националния парламент и чрез проект "Възход", фаза 2, който е част от глобалната инициатива „Пътеки към прогреса“ (“Pathways to Progress”) на Фондация Сити (Siti), изпълнена в България, Чехия, Унгария, Румъния, Словакия през 2023 и 2024 година. В рамките на проекта у нас са реализирани застъпнически обучения за младежи с увреждания и изграждане на капацитет за защита на правата на хората с увреждания, лидерство и независим живот, проведени са и множество работни срещи с институциите.

„Опитахме да поставим фокус върху проблемите на хората с увреждания и това доколко се познават те от институциите, които са призвани да взимат решения за различни мерки и стигнахме до извода, че са необходими много, много усилия, особено след като се конституира новия парламент и новото правителство“, разказа Негулова.

„Важното послание от този проект беше, че хората с увреждания не са настроени да получават. Те искат да бъдат подкрепени, за да могат да дават обратно“, посочи още тя.

В Българя има проблем с междуведомствената координация, работи се „на парче“, не се познават стратегически документи, дублират се дейности, харчи се ресурс в много случаи безотговорно, коментира още експертът и акцентира на необходимостта от синергия и осъзнаване на проблемите: „Трябва много да говорим по тези въпроси, трябва да се образоваме взаимно и да се опознаваме взаимно“.

Невидимите хора

Достъпът до градска среда, според председателя на НСХУБ Елка Тодорова, е най-тежкият проблем, заради който хората с увреждания остават невидими за обществото. „Дори от собствения апартамент не могат да излязат хората, които имат трайни увреждания и които са с двигателни проблеми на инвалидни колички, въпреки че всичко имаме в България - като закони и донякъде подкрепа“, отбеляза тя.

По проект към „Красива България“ за достъпна среда и мобилност към МСТП, човек с тежко физическо увреждане може да подготви проект, за да му бъде подобрена средата в жилищния блок или къщата, за да се преодолеят стъпалата, да има рампа и приспособления, но колко от нуждаещите се могат да го направят? „Документацията е изключително тежка и той си плаща за проекта, защото първо трябва да намери добрия консултант, който да му го напише. Ако проектът бъде спечелен, продължи Тодорова - чувала съм, че някои от консултантите възстановяват парите на лицето, но как един човек в по-отдалечено населено място може да се добере до всичко това? Ето тук е нужна подкрепа – да има звена и повече регионални инспектори“, посочи председателят на НСХУБ. Тя е категорична, че трябва да имаме логистични центрове и мобилно обслужване - при потребност човек  да може да се обажда и мобилно звено да отиде да окаже подкрепа.

„За селските райони това е много тежък проблем. Въобще дефицитите са безкрайно много в България. И в развитите държави в ЕС няма някой който да каже, че всичко е перфектно, но у нас нещата наистина са най-тежки“, коментира Тодорова.

В Германия и други европейски страни виждаш интегрирани инвалиди, които карат количките си навсякъде и танцуват с количката си вечер в заведенията, а тук стоят затворени вкъщи и се правим, че ги няма. Тодорова потвърди, че когато излезем извън пределите на страната, виждаме как хора с увреждания са навън, защото там това е въпрос на желание, а у нас  - на финансови възможности.

„Тук един човек в инвалидна количка, за да отиде до болница, той трябва да потърси неевтин транспорт – обажда се на частна линейка, цената на която за едната посока е 70 лв., т.е. на него таксито му струва 140 лв., а ако е невъзможно да се качи в асансьора с инвалидна количка, то тогава ще трябва да заплати по още 10 лева на етаж, защото услугата „частна линейка“ трябва да придвижи този човек пеша през стълбището. Кой човек ще си позволи 140 лв. за едно излизане от апартамента? Това е колосална сума, рехабилитацията – също е скъпа... Много е трудно за трудноподвижните лица“, добави Тодорова.

Ролята на строителството

Как строителството ще участва в процеса на интеграция на хората с увреждания коментира още Елка Тодорова. Тя посочи, че на държавно ниво има програма  към Агенцията за хората с увреждания, касаеща адаптирането на спортни и културни институции - самите музеи, спортни зали, стадиони и други учреждения могат да кандидатстват, за да адаптират средата, но градската среда е ангажимент на общините. Местните власти са длъжни, когато правят строителство,  да го имат предвид. Доколко всичко се прави, това вече е съвсем друг въпрос. Европейско финансиране също има  – по оперативна програма „Региони в растеж“, по която общините могат да кандидатстват, за да развиват инфраструктурата, отбелязаха още от НСХУБ.

Над 900 млн. лв. се предвиждат в следващите години във връзка с деинституционализацията, подобряването на социалните услуги с финансиране от различни източници – Националния план за възстановяване и устойчивост, програмата за развитие на човешките ресурси, програмата за регионално развитие „Региони в растеж“ и пр., като много голяма част от тези средства са насочени за строителство на инфраструктура, съобщи Тодорова и разказа, че в рамките на проект „Възход“, по време на срещите с младите хора, особено с представителите  на Съюза на слепите, Съюза на глухите, младите хора от българската асоциация на хората с интелектуални затруднения е направена обратна връзка за това как те си представят решенията на техните проблеми и са получени интересни предложения, които ще бъдат изпратени на институциите.

От  Съюза на слепите, например, са предлоили да се направи промяна в ЗОП, така че да бъдат мотивирани строителите първите етажи от жилищни блокове или други сгради, които се строят за офис-центрове да бъдат адаптирани за хора с увреждания и техните нужди чрез съответните функционалности и да бъдат финансирани, така че, строителите да бъдат мотивирани да включат в своите проекти такава инфраструктура, съобщи Тодорова. „Така се решават няколко много сериозни проблеми, свързани със социалната инфраструктура за хора с увреждания, като например това да не се сегрегират в отдалечени от центровете на населените места инфраструктури, а да бъдат интегрирани в общността, да имат възможност да се социализират и едновременно с това публичният ресурс да се инвестира по най-добрия начин“, коментира тя.

Адаптиране на работни места

Работодателите могат да адаптират работната среда вътре във фирмата, спрямо потребностите на заетия човек с увреждания, ако е назначен при тях такъв или за ново назначение, като финансирането е на 100% от държавата. „За едно работно място се дават до 20 000 лева за тази адаптация. Работодател, който наеме лице с увреждания или иска да адаптира съществуващо работно място за вече наето такова лице, може да кандидатства за 20 000 лв. безвъзмездна помощ“, уточни Елеонора Негулова. Тя разказа за наскоро обявена такава покана за адаптиране на работната среда по линия на програмата за развитие на човешките ресурси, по която кандидатстват много фирми. „Кандидатствали са към 1000 компании, но се оказва, че има пари за 117, т.е. това е индикатор, че трябва много по-сериозна подкрепа, защото фирмите вече имат готовност. Тези, които са направили проекти за тези промени и са инвестирали предварително пари, трябва да бъдат подкрепени, смята тя.

Проблеми, парадокси и приоритети

Коментирайки налагащите се приоритети за политиките за хората с увреждания, председателят на НСХУБ изтъкна като първостепенен достъпът до здравеопазване. При редките болести, положението в това отношение е особено тежко – в България нямаме експертиза, а нуждаещите се нямат достъп и до информация къде да отидат на лечение. Има директива на ЕС, предвиждаща, че когато една държава-членка не може да осигури дадена услуга, да се отиде в друга държава-членка, но е важно да има информация къде, как и какъв е пътят.

Друг парадокс от българската реалност е, че на летище София слепите хора нямат брайлови надписи никъде, изтъкнаха от НСХУБ. А по отношение на изборите допълниха, че има държави-членки, където има помощно-технически средства за гласоподавателите, дори за незрящите – има лупи, има брайлови бюлетини, а у нас има само две алтернативи - възможността за придружител или кутия за гласуване на място в дома.

Има стимули и полезни инициативи, но не се знае достатъчно за тях, изтъкна председателят на НСХУБ и съобщи, че в момента има интересна  мярка към социалното министерство, която е по линия на НПВУ за високотехнологични помощни средства за заети хора и за хора в образованието, които учат в момента и биха могли да се възползват. До 7 юли се набира кандидатури, като са осигурени средства за 3000 човека да бъдат подкрепени с високотехнологични помощни средства. Тя съобщи още, че от НСХУБ планират конференция, на която ще се разисква осигуряването на финансиране за високотехнологични кохлеарни слухови апарати, след като от НЗОК ресурсът е ограничен и родители на деца с увреден слух от години алармират за проблема.

Разковничето

Приобщаващото бъдеще и пълноценната интеграция на хората с увреждания е дълъг процес на узряване на цялото общество, на всички нас, коментира председателят на НСХУБ Елка Тодорова и коментира: „Всъщност обединяването на ресурсите и осмислянето на взаимните ползи е разковничето за решението на въпроса, но не ни остава време, може би, да мислим за това“.