FT: Проектът за газопровода "Силата на Сибир 2" буксува заради ценовите искания на Пекин

Опитите на Русия да сключи голяма сделка за строителството на газопровод с Китай стигнаха до задънена улица, заради необосновани, според мнението на Москва искания на Пекин за цената и количествата на доставки, пише Financial Times, позовавайки се на трима души запознати със ситуацията.

Твърдата позиция на Пекин по отношение на газопровода „Силата на Сибир 2“ подчертава растящата зависимост на Русия от Китай. Китайският лидер Си Дзинпин остава непреклонен по въпроса за икономическата съставляваща проекта.

Хората, запознати с въпроса, казват, че Китай е поискал цена, близка до силно субсидираните вътрешни цени в Русия и се ангажира да купува само малка част от планираната годишна мощност на газопровода от 50 млрд. куб м газ.

Одобряването на строителството на газопровода би променило плачевното състояние на руския държавен газов монополист „Газпром“, свързвайки китайския пазар с газовите находища в западната част на Русия, които някога снабдяваха Европа.

През миналата година „Газпром“ понесе загуби в размер на 696 млрд. рубли (6,9 млрд. долара) - най-съществената за последния четвърт век, предвид резкия спад на продажбите на газ в Европа, която с по-голям успех от очаквания се отказа от руските горива.

Въпреки че Русия настоява, че е уверена в постигане на споразумение по „Силата на Сибир 2“ в „близко бъдеще“, двама от източниците заявяват, че задънената улица и била причина председателят на „Газпром“ Алексей Милер да не се присъедини към Путин по време на посещението на руския лидер в Пекин през миналия месец.

Според Татяна Митрова, научен сътрудник към Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет, Милер, който вместо това замина на посещение в Иран, би бил изключително важен за всякакви сериозни преговори с Китай и неговото отсъствие и било „много символично“.

Според хората, запознати с въпроса, сделката за газопровода е била една от трите основни молби, с които Путин се е обърнал съм Си (Дзинпин) по време на тяхната среща, заедно с увеличаването на активността на китайските банки в Русия и отказа на Китай от мирната конференция, която Украйна организира през този месец.

В петък Китай обяви, че ще пропусне срещата за Украйна в Швейцария. Според думите на двамата източника, Пекин и Москва обсъждат въпроса около евентуалното изолиране на една или няколко банки, които ще които да финансират търговията с компоненти за руската отбранителна индустрия, което несъмнено ще доведе до санкции на САЩ и, които ще премахнат всяка такава банка от глобалната финансова система.

Споразумението за газопровода обаче остава далечно, а предлаганото сътрудничество с китайските банки остава в много по-малък мащаб, от молбата на Русия, добавят източниците.

Кремъл не е отговорил на молбата за коментари, а „Газпром“ е отказал такива, уточняват о FT.

„В стратегически план, Китай може да се нуждае от руския газ като надежден източник на доставки, без да разчита на морските маршрути, които може да пострадат в случай на морски конфликт около Тайван или Южнокорейско море“, казва един от експертите. „Но за да има смисъл това, Китай се нуждае от много ниска цена и гъвкави ангажименти.“.

Китай ще се нуждае от внос на газ през 2030 г. от около 250 млрд. куб м в сравнение с малко под 170 млрд. куб м през 2023 г., се казва в документ, публикуван от Колумбийския университет CGEP през месец май. В него се казва, че нивото на търсенето през 2030 г. все още може в голяма степен или напълно да се удовлетворява от съществуващите договори за доставка на газ през газопроводите и втечнения природен газ. През 2040 г. обаче, разликата между китайското търсене и съществуващите ангажименти ще достигне 150 млрд. куб м, се казва в документа.

Липсата на алтернативен сухопътен коридор от Русия за експорт на газ означава, че на „Газпром“ вероятно ще му се наложи да приеме условията на Китай, казва експертът.

„Китай смята, че времето е на негова страна. Тя има възможности да почака, за да изкопчи от руснаците най-добрите условия и ще почака, докато вниманието на руско-китайските отношения се премести в друго русло“, казва той. „Газопровод може да се построи достатъчно бързо, тъй като газовите находища вече са разработени. В крайна сметка руснаците нямат друг вариант за продажба на този газ“.

До войната в Украйна „Газпром“ разчиташе на продажбата на газа на Европа по високи цени, за да субсидира вътрешния пазар на Русия.

Китай вече плаща на Русия за газа по-малко отколкото на другите си доставчици: средната цена е 4,4 долара за млн. британски термални единици в сравнение с 10 долара за Минамар и 5 долара за Узбекистан, според изчисленията на CGEP на база на митническите данни за 2019-2021 години.

Експортът на газ от „Газпром“ за Европа е спаднал до 22 млрд. куб м през 2023 г. от 230 млрд. куб м средно годишно за десетилетието до войната в Украйна. Вероятно количествата ще спаднат още повече, след като в края на тази година изтече срокът на действие на споразумението за транзит с Украйна.

Неспособността за постигане на споразумение за увеличаване на доставките за Китай ще е допълнителен сериозен удар. В още непубликуван отчет на една от големите руски банки, с която FT се е запознал, „Силата на Сибир 2“ неотдавна е бил изключен от базовата прогноза на „Газпром“. Това е намалило очакваната печалба на компанията с почти 15 процента до 2029 година, когато според прогнозите на банката, проектът ще бъде пуснат.

Китай не е отговорил на молбата за коментар.