Димитриос Михас: Силно приветстваме всяко предложение за сътрудничество за възобновяемата енергия

Производството на електроенергия от ВЕИ през май 2023 г. в Гърция вече достига 54% и продължава да расте, обясни икономическото аташе пред 3eNews и Dir.bg

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
2705
Димитриос Михас: Силно приветстваме всяко предложение за сътрудничество за възобновяемата енергия

Източник: личен архив.

Димитриос Михас, ръководител на Отдел по икономически и търговски въпроси разказа в обширно интервю пред Дир.бг и 3eNews относно предизвикателствата пред страната по отношение на зелената трансформация. За всички е ясно, че Гърция е сред първенците по използване на ВЕИ енергия, но какво се случва с островите в страната и имат ли създадени енергийни общности. Държавата си има и свой въглищен регион - в района на Козани, който страда от същите проблеми, каквито има нашия "Марица Изток". По всички тези въпроси както и за възможностите за финансиране от Европа разговаряме с г-н Михас.

Г-н Михас, можете ли да ни кажете малко повече за енергийните инициативи на Гърция, които са насочени към декарбонизация и с акцент върху Европейската зелена сделка?

Гърция е сред амбициозните по отношение на климата държави-членки на ЕС, подкрепящи целта за намаляване на емисиите с най-малко 55% - в сравнение с 1990 г. - до 2030 г. A крайната цел за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Амбициозният Национален план за климат и енергетика (NECP ) и Националната стратегия (създаване на Национален съвет и изготвяне на регионални планове за адаптация), са напълно съобразени с екологичните и други приоритети на ЕС, по-специално със зеления дневен ред известен като Европейска зелена сделка.

В отговор на целите на ЕС и тревожните научни прогнози относно въздействието на изменението на климата, гръцкото правителство се ангажира да предприеме незабавни и решителни действия както на сушата, така и в морето, чрез прилагане на Парижкото споразумение и Програмата на страната до 2030 г. Гръцкият национален закон за климата служи като цялостен план за прехода на страната към постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. Съгласно този закон Гърция е посветена на намаляването на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г., 80% до 2040 г. и в крайна сметка постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Освен това Гърция влага усилията си и за намаляване на въглеродните емисии в корабоплаването в периода до 2050 г., в съответствие със Стратегията за парникови газове, определена от Международната морска организация.

Една от ключовите области на фокус на Гърция е разширяването на възобновяемите енергийни източници като слънчева и вятърна енергия. Разчитайки на своите предимства на природните ресурси, Гърция постигна значителен напредък в областта на възобновяемата енергия, като потреблението на възобновяема енергия възлиза на 20% от общото потребление на енергия през 2019 г. През 2022 г. 13% от електричеството на Гърция идва от фотоволтаично производство на енергия. Според данни от гръцките оператори на електроразпределителната мрежа капацитетът за производство на възобновяема енергия в гръцката разпределителна мрежа се е увеличил от 4 гвт през 2019 г. на 6,5 гвт през 2022 г. Доклад от 2023 г. на Международната агенция по енергетика показва, че Гърция има степен на навлизане на фотоволтаиците от 17,5%, нареждайки се на второ място в света по отношение на потенциала за производство на електроенергия. Пред нас е само Испания с 19,1% навлизане. Съгласно целите, определени в Гръцкия национален енергиен и климатичен план, се очаква до 2030 г. делът на възобновяемата енергия във вътрешното потребление в Гърция да се увеличи от 35% на 50%, а делът на участието в производството на електроенергия ще се покачи до 79%.

През май 2023 г. Гърция регистрира исторически висок процент от 54% производство на електроенергия от ВЕИ. Освен това през 2022 г. Гърция се класира на 7-мо място в света по използване на ВЕИ в своя енергиен микс и е на път да изпълни националната цел от 80% електроенергия от ВЕИ до 2027 г. Бързият напредък в навлизането на възобновяемите енергийни източници и постепенното интегриране на съхранението в електрическата система създават много възможности за инвестиции и Гърция силно приветства всяко предложение за сътрудничество.

За по-нататъшно ускоряване на енергийната трансформация, Гърция стартира серия от механизми за стимулиране и подкрепа, включително субсидии за покривни фотоволтаични ситеми, субсидирани цени на зелената енергия, нетни цени на електроенергията и освобождаване от данъци за инвеститорите в проекти за ВЕИ. Освен това, за да подобри степента на инсталиране и използване на енергия от възобновяеми източници, Гърция се стреми да опрости процеса на лицензиране на инсталациите и да увеличи процента на съоръженията за възобновяема енергия в страната с 10 пъти в рамките на 4 години.

Друга ключова област за развитието на зелена икономика в Гърция е подобряването на енергийната ефективност в сградите и инфраструктурата. В момента сградите в Гърция представляват приблизително 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на въглероден диоксид. Ето защо Гърция се надява да подобри енергийната ефективност, да намали емисиите на парникови газове и да намали зависимостта от изкопаеми горива чрез реновиране на жилищни, търговски, обществени и частни сгради, инсталиране на интелигентни измервателни уреди, приемане на по-модерни системи за управление на енергията, насърчаване на енергоспестяващи строителни материали и технологии и други мерки.

Освен това, в съответствие с целта за постигане на глобално преминаване към възобновяема енергия, Гърция стартира програмата "GR-eco Islands" на национално ниво. Тази новаторска инициатива има за цел да превърне гръцките острови в образци на енергийна автономност, практики на кръгова икономика за управление на водата и отпадъците и екологичен транспорт. Преходът към устойчивост не само допринася за икономическия растеж и създаването на работни места, но също така насърчава устойчивото развитие на местните общности.

Пример за това начинание е проектът Astypalea "Умен и устойчив остров". Този проект има за цел да превърне острова в напълно енергийно независима единица, като се фокусира върху четири ключови стълба: електромобилност, 24-часови споделени услуги на електронни превозни средства, обществен транспорт при поискване и инфраструктура за тестване на автономно шофиране. Напълно подкрепен от гръцкото правителство и Volkswagen Group, Astypalea е първият зелен и интелигентен остров в целия средиземноморски регион.

Следващият остров, който ще претърпи устойчиво развитие, ще бъде Порос. Зеленият преход на Порос ще даде приоритет на четири основни аспекта: създаването на фотоволтаичен парк, насърчаването на електрическата мобилност, развитието на система за кръгова икономика и въвеждането на нов изцяло електрически ферибот. Освен това ще бъдат положени усилия за преобразуване на малки традиционни пътнически плавателни съдове в електрически.

Зеленото и устойчиво развитие на гръцките острови предоставя възможност да послужи като модел на стратегическо сътрудничество между публичния и частния сектор и изследователите.

Трябва също така да се отбележи, че в съответствие с Европейската директива за енергийна ефективност Гърция стартира нови мерки за пестене на енергия и напредна с проектирането на нови структурни мерки за енергийна ефективност, като друга покана на програмата за обновяване на жилищни сгради Exoikonomo (Спестяване у дома). , частично финансиран по RRP (Плана за възстановяване и устойчивост). При 87 578 одобрени реновации по поканата очакваното намаление на потреблението на първична енергия според сертификатите за енергийни характеристики достига средно 75,80%. Направена е и кампания за информиране на обществеността със списък на икономии на енергия с ниски или нулеви разходи и бяха стартирани действия, насочени към промяна на поведението. Също така бе представен нов план, фокусиран главно върху потреблението на енергия в обществени сгради (т.е. зададени температури за отопление и охлаждане) през 2022 г. с цел намаляване на потреблението с 10%.

Имайки предвид спешната нужда от солидарност и сътрудничество, в тези критични времена Гърция очаква с нетърпение общи взаимодействия между компетентни заинтересовани страни в области от взаимен интерес за Гърция и нейните балкански съседи в близко бъдеще, като възобновяемите енергийни източници и сектора на зеления водород.

За тази цел откриването на най-големия фотоволтаичен парк в Югоизточна Европа, в областта Козани в Северна Гърция, който произвежда енергия за 75 000 домакинства, е от изключително значение.

В Козани от 2022 г. насам е изградена най-голямата двустранна слънчева ферма в Европа в Козани, Македония. Тя е собственост на най-голямата рафинерия на петрол в Гърция Hellenic Petroleum (Helpe).

Системата от двустанни панели ще захранва 75 000 домакинства и ще се свърже към електрическата мрежа на страната през следващите седмици.

Общата полза от намаляването на вноса на природен газ от новата соларна ферма в Козани се оценява на около 80-100 милиона евро годишно. Освен това паркът е предназначен за:

произвеждат 350 GW часа чиста енергия всяка година, което се равнява на потреблението на 75 000 домакинства
осигуряват приходи за местната власт, домакинствата и бизнеса в размер на 600 000 евро годишно
намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 300 000 тона годишно, което съответства на 110 000 хектара гора
намаляване на разходите за енергия на национално ниво, като цената, на която ще се продава енергията в системата, ще бъде фиксирана на 57,72 евро за MWh за следващите 20 години.
Инвестицията във фотоволтаици възлиза на 130 милиона евро с дял от националната добавена стойност от 35 процента, като по време на изграждането й са създадени 350 работни места.

Какво са плановете на страната за системите за съхранение на батерии?

В Гърция са одобрени търгове за системи за съхранение на енергия от батерии (BESS) за капацитет от 1000 MW. Те са разделени на три лота и са за самостоятелни батерии. Всички успешни проекти трябва да бъдат завършени и пуснати в експлоатация до края на 2025 г. Първите два търга вече са избрали 711,6 MW/1424 MWh система за съхранение на енергия от батерии (BESS), а третият търг се очаква през второто тримесечие на 2024 г. Освен това, правителството възнамерява да увеличи капацитета на обявените на търг самостоятелни проекти до 1,5-1,7 GW. Поддръжката на батерии за собствено потребление (зад електромера бел. Ред.) също се очаква от 2024 г. Като се има предвид това, проектът за цел за 3,1 GW батерии за съхранение до 2030 г. изглежда вече остарял.

Трябва да се подчертае, че Гърция наскоро въведе нова схема за подпомагане на слънчеви системи и системите за съхранение, разположени при клиентате. От май 2023 г. гръцките домакинства и фермери могат да кандидатстват за публични средства за закупуване и инсталиране на малки слънчеви и системи за съхранение до 10,8 kW (с до 10,8 kWh системи за съхранение). Безвъзмездните средства могат да покрият до 75% от общата цена на системата. За домакинствата, които искат да инсталират слънчеви фотоволтаици по програмата, е задължително да добавят съхранението на батерии; за фермерите съхранението не е задължително. Първите 1295 малки жилищни системи за съхранение (12,7 MWh) вече са инсталирани през 2023 г., докато договорите са подписани за още 8700 батерийни системи с производство за приблизителноо 60 MWh. Те ще бъдат инсталирани през 2024 г. Очаква се допълнителна схема за поддръжка за индустриални или търговски системи за енергия.

Как Гърция се справи с предизвикателствата на енергийната криза през последните две години?

Енергийната криза значително допринесе за ускоряване на глобалния преход от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници, като направи последните по-конкурентоспособни и получи подкрепа чрез национални инициативи като плана REPowerEU, насочен към повишаване на енергийната сигурност.

Гърция постави силен акцент върху приоритизирането на производството на електроенергия от ВЕИ, подкрепено от националните разпоредби и тези на ЕС. В съответствие с тях гръцкият национален енергиен и климатичен план постави амбициозни цели, като минимален дял на ВЕИ от 35% в потреблението на енергия. Авангардни технологии, като например техники за улавяне на въглерод, предназначени да облекчат въздействието на парниковите газове чрез ограничаване на емисиите на въглероден диоксид от източници като електроцентрали, заедно с използването на водород като ново, екологично гориво, са ключови пътища за постигане на декарбонизацията в бъдеще.

По-конкретно, до 2021 г. делът на твърдите изкопаеми горива в първичното производство е намалял до 28%, докато този на възобновяемите енергийни източници и биогоривата е нараснал до 71%, воден от фактори като ангажимента на правителството за намаляване на емисиите на парникови газове и нарастващата конкурентоспособност на разходите технологии за възобновяема енергия.

Като цяло наличната енергия на Гърция от всички източници се състои от първични и вносни енергийни продукти, като малка част (15%) директно захранва енергийната система за крайно потребление, докато по-голямата част (85%) се използва като за процеси на трансформация на енергията. Двата основни изхода на енергийната трансформация са електричеството, по-голямата част от което задоволява вътрешното потребление, и продуктите на петролните рафинерии и нефтохимическата промишленост, голяма част от които се изнасят. А останалата част отива пак за вътрешно потребление на енергия.

Въпреки че изкопаемите горива доминират в производството на електроенергия, тяхната роля прогресивно намалява. През 2011 г. ВЕИ представляват само 14% от електроенергията в страната, като водноелектрическата енергия съставлява най-големият дял (7%), следвана от вятърната енергия на сушата (6%) и слънчевите фотоволтаици (1%). До 2021 г. хидроенергията, вятърната и слънчевата енергия общо съставляваха съответно 11%, 19% и 10%, отбелязвайки увеличен принос към производството на електроенергия. Освен това биоенергията под формата на биогазове и първични твърди биогорива се появи като нововъзникващ играч в производството на електроенергия, въпреки че нейният дял в електроенергията остава незначителен (1% през 2021 г.).

От 2004 г. гръцката взаимосвързана система работи паралелно с Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSOE) чрез множество връзки със съседни страни като Албания, България, Северна Македония, Турция и Италия. Скорошното разширение с България е завършено и се очаква 2 GW междусистемна връзка да бъде пусната в експлоатация до 2028 г.

Плановете и предложенията за пренос на ВЕИ енергия включват още няколко интересни проекта като 3 GW междусистемна връзка между Египет и Европа през Гърция, свързване на мрежите на Кипър и Израел с Европа през Гърция, по-малки междусистемни връзки с балкански съседи като Албания и Румъния. Любопитен е и проектът GAG за междусистемна връзка Гърция-Австрия-Германия (GAG) с до 9GW електроенергия от гръцки възобновяеми мощности. Той трябва да бъде пуснат в експлоатация до 2030 г.

Интелигентни мрежи и цифровизация на разпределителната мрежа DEDDIE, гръцката електроразпределителна компания, дава приоритет на модернизацията на електроразпределителната мрежа и трансформирането й в интелигентна мрежа. Цифровизацията на разпределителната мрежа е основен приоритет на Националния план за енергетиката и климата. До 2030 г. цифровите интелигентни измервателни уреди ще заменят конвенционалните за всички потребители с ниско напрежение и ще предоставят данни в реално време за потреблението на електроенергия. Тези данни ще бъдат използвани от потребителите за по-разумна консумацията на енергия и от DEDDIE за по-добро управление на мрежата. Дигитализацията на мрежата чрез интелигентни мрежи се подкрепя от Европейската инвестиционна банка и чрез заеми от Механизма за възстановяване и устойчивост. Чрез цифровизиране на мрежата Гърция може да подобри нейната ефективност и надеждност и да подпомогне растежа на възобновяемата енергия.

"Засилване" (Powerup) в Националния план за възстановяване и устойчивост Гърция 2.0, формулиран през 2021 г., поставя значителен акцент върху енергийните инвестиции. В рамките на своя стълб "Зелен преход" планът разпределя общо 6,194 милиарда евро от Фонда за възстановяване на ЕС за тази цел. А очакваната мобилизирана инвестиция ще е от порядъка на 11,604 милиарда евро. Значителна част от това финансиране, по-специално €1,2 млрд. е предназначена за "Power up", компонент, който се фокусира върху проекти, свързани с енергията. Основната инвестиция е преносът и разпределението на междусистемните електрически връзки, насърчаването на ВЕИ, подобряването на сигурността на енергийните доставки и справянето с предизвикателствата, свързани с изменението на климата.

Очаква се обща инвестиция от 2,348 млрд. евро да бъде мобилизирана по проекти, свързани с Powerup. Целите на Powerup са в съответствие със стратегията на ЕС за Зелената сделка и съдържат проекти, свързани с екологичен преход и намаляване на парниковите газове, увеличаване на потреблението на енергия от ВЕИ, енергийна сигурност и смекчаване на уязвимостите на инфраструктурите за междусистемни връзки. Предложените реформи за постигане на тези цели са:

1) преструктуриране и укрепване на акаунта в RESCHP (известен като ELAPE) и

2) рационализиране на ефективното функциониране на новия модел на пазара на електроенергия и ускоряване на процедурата за лицензиране на нови ВЕИ централи, за да се постигнат целите на Плана за възстановяване (200 милиона евро). Шестте инвестиции, свързани с целите на Powerup, са:

а) създаване на системи за съхранение на електрическа енергия, критични за развитието на ВЕИ (450 милиона евро),

б) възстановяване на стари територии на лигнитни мини в Западна Македония и Мегаполис (242 милиона евро),

в) инициативи за подобряване на взаимосвързаността на електроенергията между островите и модернизиране на електрическата мрежа (195 милиона евро),

г) подземно изграждане и модернизиране на електроразпределителната мрежа (DEDDIE) в градските райони за защита срещу екстремни метеорологични явления (60 милиона евро),

д) модернизиране на електроразпределителната мрежа в горските райони за предотвратяване на пожари (40 милиона евро) и) увеличаване на мощността на подстанциите за ВН/СрН, за да се улесни интегрирането на нови ВЕИ.

Очакван принос за популяризирането на европейските водещи инициативи Power up служи като флагман на ЕС в плана на RRF, стимулиращ инвестиции и реформи за ускоряване на възстановяването, като същевременно дава приоритет на "чистите технологии, които са устойчиви на бъдещето" и ускорява развитието, интегрирането и използването на възобновяеми енергийни източници чрез модернизирани мрежи и подобрена взаимосвързаност. Този стратегически подход полага основата за установяване на водещите пазари на водород в ЕС (EC2020). В съответствие с тези цели компонентът на Greek Powerup ще допринесе за насърчаването на водещи инициативи на ЕС чрез:

а) разработване и интегриране на нов ВЕИ капацитет от най-малко 3GW,

б) инсталиране на 1,38 GW капацитет за съхранение на енергия,

в) увеличаване на инсталирания капацитет с 800 MV в съществуващи подстанции ВН/СрН на електроразпределителната мрежа, улеснявайки интегрирането на 1,755 MW ВЕИ капацитет в мрежата,

г) разработване на 150 kV кабели (353 км подводни кабели и 20 км сухопътни кабели) за междусистемната връзка на Цикладите, която се очаква да намали емисиите на CO2 с 99 562 тона/година от 2025 г. и със 120 808 тона/година през 2030 г.

Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) за периода 2014-2020 г. се фокусира върху подобряването на електроразпределителната мрежа и инфраструктурата, с два открояващи се проекта, които трябва да бъдат завършени скоро. Единият е проектът за междусистемна електрическа връзка Крит-Атика (995 милиона евро), класиран сред топ5 в Европа най-иновативните проекти за взаимно свързване, а вторият проект е за електрическото свързване на Крит с полуостров Пелопонес (356 милиона евро). За програмния период 2021-2027 г. продължава да финансира проекти в съответствие с Фонда за възстановяване, включително интервенции за подземен пренасос на електроенергия и модернизиране на разпределителната мрежа в градските и горските зони.

Какви са основните цели на гръцкия план "Климат енергетика"?

Гръцкият план всъщности е 10-годишен план, който определя енергийните и климатичните цели на страната за 2030 г. Той беше приет през декември 2019 г. и служи като национална енергийна политика на страната в съответствие с целите на Парижкото споразумение за ограничаване на покачването на глобалната температура до 1,5 o C и постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. Планът се фокусира върху енергийния преход и поставя по-строги цели за климата и енергията за 2030 г. от целите на ЕС. Основните негови цели са:

1) намаляване на емисиите на парникови газове с над 42% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. чрез прилагане на мерки за намаляване на емисиите в транспорта, селското стопанство и производството,

2) постигане на минимум 35% дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия (ЕС: 32%), с цели от 40% в отоплението и охлаждането и 19% в транспорта,

3) подобряване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия с 38% (ЕС: 32,5%) чрез инициативи за намаляването й в сравнение с нивата от 2017 г. (NECP2019).

Чрез плана "Климат енергетика" се стремим да създадем около 100 000 работни места в сектора на чистата енергия до 2030 г.

Как Гърция успява да разработи и своя Национален и териториален план за справедлив преход (National and Territorial Just Transition Plan (NTJTP)?

Този план е свързан с Механизма за справедлив преход на ЕС, неразделна част от Зелената сделка, който включва Фонда за справедлив преход (JTF) с обща инвестиция от 17,5 милиарда евро, планирана за периода 2021 г. -2027 г. Основният фокус на NTJTP е да се справи с икономическите и социални предизвикателства, възникващи в Западна Македония и Мегаполис поради пълното спиране на електроцентралите, работещи с лигнитни въглища. Смята се, че Гърция ще се възползва от безвъзмездни средства от 1,38 милиарда евро от JTF за улесняване на справедлив и устойчив социално-икономически преход в тези региони и засегнатите общности. Планът включва мерки като:

а) създаване на работни места в сектора на чистата енергия,

б) инвестиране в ВЕИ проекти,

в) разработване на нови умения и програми за обучение и

г) подкрепа на предприятията в техния преход към чиста енергия (EC 2021, 2022; План за развитие на справедлив преход на лигнитни райони 2020 г.).

Тъй като плана "Климат енергетика" включва цел за прекратяване на използването на лигнитни въглища в производството на електроенергия и затваряне на всички електроцентрали, работещи с лигнитни въглища, до 2028 г., основният фокус на NTJTP се счита за повече от необходим. Прекратяването на използването на лигнитни въглища би било голяма стъпка напред за Гърция в нейните усилия за справяне с изменението на климата. Въпреки това, за да се справи с енергийната криза, гръцкото правителство реши да удължи експлоатацията на седем електроцентрали, работещи с лигнитни въглища, до края на 2025 г.

Изкопаемите горива носят скрити разходи, тъй като изгарянето им отделя значителни парникови газове в атмосферата, което допринася за изменението на климата, уврежда както околната среда, така и човешкото здраве. Текущата пазарна цена на изкопаемите горива обаче не отчита тази скрита цена. Ценообразуването на въглеродните емисии се занимава с този проблем чрез прилагане на принципа "замърсителите трябва да плащат", като по този начин отразява действителните разходи за изгаряне на изкопаеми горива. По този начин може ефективно да ограничи емисиите и да насърчи възприемането на по-чисти енергийни източници. Има два основни начина за прилагане на въглеродно ценообразуване:

а) чрез налагане на въглероден данък върху изкопаемите горива и

б) чрез системата за търговия с емисии (ETS), известна като "ограничаване и търговия" (cap and trade). Въглеродното данъчно облагане означава, че колкото повече въглерод отделя едно гориво, толкова по-висок ще бъде неговият данък.

ETS пък определя таван за общото количество емисии, които могат да бъдат отделени. Компаниите, които отделят по-малко от определеното им количество, могат да продадат излишните си квоти за емисии на компании, които отделят повече. Въпреки че няма система за данъчно облагане на въглеродните емисии, Гърция участва в европейската СТЕ. През 2020 г. 56% от емисиите на CO2 в страната са били с включени в тази система за търговия с емисии.

Споменахте и зеления водород. Какви инициативи има Гърция, свързани и с неговото производство?

Един от проектите на Гърция като част от инициативата за основа на европейската водородна инфраструктура (European hydrogen backbone EHB) е този за коридор 7: Източна и Югоизточна Европа да постигне целите за търсене на водород за 2030 г., определени от плана REPowerEU. В плана на EHB има пет широкомащабни тръбопроводни коридора. Този за Източна и Югоизточна Европа и Гърция са съществена част от него, използвайки огромна наличност на земя и фактори с висок капацитет за слънчева и вятърна енергия. Чрез проекта ще се свързват региони с висок потенциал за доставки на водород с клиенти в Централна Европа и Южна Германия, където търсенето се очаква да бъде значително до 2030 г.

Коридорът ще бъде завършен до 2030 г., покривайки 10 000 км широкомащабни тръбопроводи за водород във всички страни по трасето, от които приблизително 60% ще бъдат модернизирани тръбопроводи. Изграждането на този коридор до 2030 г. изисква националните правителства да предприемат ясни и конкретни действия. Това включва действия, свързани с развитието и планирането на инфраструктурата, развитието на междунационални инициативи и осигуряването на достъп до ранно финансиране и дългосрочно финансиране на ниска цена.

Имате ли създадени програми за подкрепа на хората по време на енергийната трансформация за въглищния регион като Козани?

Новите въпроси относно специализираното финансиране на бюджетни за 217 милиона евро бяха обсъдени наскоро по време на втората среща на Комитета за наблюдение, проведена в Птолемаида. Средствата се отнасят за хода на изпълнение на Програмата за преход за справедливо развитие (SDP) с участието на членовете на Специалната служба за преход за справедливо развитие (EYDAM) и представители на Европейската комисия. По същество те се отнасят до следните действия в районите под делигнитизация (прекратяване на въглищните производства (бел. Ред.):

Специална програма за бизнес грантове за наемане на безработни, бивши служители в предприятия, засегнати от делигнификация в Западна Македония и Мегалополис (73 милиона евро).
Специален портфолио фонд за енергиен преход (Just Development Transition Portfolio Fund) за подпомагане на малки и средни предприятия (70 милиона евро).

Възможността за формиране на финансови инструменти в рамките на Програмата, както се подчертава от създаването на Портфейлния фонд за справедлив преход, може да се използва и в други области и по-специално за формирането на специален младежки фонд за укрепване на бизнес плановете на младите хора в конкретните региони. По-общо казано, по отношение на хода на изпълнение на Програмата за преход за справедливо развитие през първата година на действие, първата програма за финансиране на проекти за самостоятелно производство със съхранение от енергийни общности в Гърция, която засяга общините и свързаните с тях органи в преходните райони на 41,8 милиона евро са изключително важни. Въпреки това е необходимо да се финансират съответните проекти на граждани и малки и средни предприятия, тъй като нуждите са увеличени, особено в Западна Македония. Самопроизводството със съхранение също има особено забележителна програма за финансиране от 12 милиона евро за термопомпи, както и системи за собствено производство на енергия в Западна Македония. Въпреки че наличните ресурси са непропорционално малки в сравнение с нуждите от такива системи в Западна Македония.

По отношение на младежките действия на стойност 8,34 милиона евро, те ще финансират персонализирани програми за интервенция за безработни младежи - 600 млади хора ще се възползват от програмата. (432 в Западна Македония и 168 в Пелопонес). Само в Западна Македония обаче младите хора, които не работят, не учат или не се обучават, се оценяват на около 12 000 души.

В Гърция вече има цели острови, които използват предимно възобновяема енергия и вие споменахте някои от тях. Какъв е ключът за този ваш успех?

Изменението на климата оказва влияние върху Гърция и света с повишаване на температурите, продължителни периоди на суша и чести и интензивни горски пожари. Тези екологични промени представляват значителни заплахи за цялостния екологичен баланс на Средиземно море, подчертавайки спешната необходимост от адаптивни мерки за смекчаване на нарастващите предизвикателства.

В битката срещу изменението на климата Гърция формира амбициозен план за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. За тази цел през 2019 г. гръцкото правителство стартира инициативата GR-eco islands, с цел да превърне гръцките острови в иновация центрове и модели на зелена икономика, енергийна автономия, цифрови иновации и екологична мобилност.

За да запази екологичния баланс на средиземноморската морска екосистема, Гърция с брегова ивица от 13 676 km, както и дълбоката икономическа връзка с морето, Гърция трябва да укрепи устойчивостта на природните и социално-икономически системи на страната, като същевременно се справи с последствията на климатичната криза.

Струва си да се спомене, че Гърция има опит в по-малки проекти за ВЕИ: на несвързани помежду си острови, Гърция приложи различни индивидуални решения, като инсталирането на хибридни системи за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, за да направят островите напълно декарбонизирани. Имайки това предвид, Гърция откри основния петгодишен проект „Астипалея: Интелигентен, устойчив остров“ с цел да превърне остров Астипалея в първия „зелен“ и „умен“ остров в цялото Средиземноморие.

След това Гърция създаде интегрирана стратегия за островите за чиста енергия, наречени „GR-ECO Islands“. Наистина страната ни е пионер в прилагането на политика за декарбонизация на островите, като се вземат предвид съответните инициативи на ЕС, като чиста енергия за островите в ЕС.

Инициативата GR-eco включва такива действия като увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници, създаване на цифрова инфраструктура, насърчаване на енергийната ефективност, устойчиво управление на отпадъците и водата, електронна мобилност и електрификация на транспорта и зелена трансформация на селското стопанство и туризма. За да засили сътрудничеството между публичния и частния сектор, инициативата GR-Eco Islands работи в рамките на публично-частни партньорства (ПЧП).

Остров Халки стана първият GR-eco остров в Гърция като се стреми да се превърне в модел на енергиен преход, а местната общност е в челните редици на това начинание. Община Халки създаде Енергийна общност “ChalkiON”. Инсталирането на 1 MW фотоволтаична централа и използването на модела за виртуално нетно измерване (Virtual Net Metering) осигурява чиста енергия на жителите на острова, превръщайки Халки в първия енергийно самодостатъчен остров в Гърция.

Още един иновативен проект се реализира в Астипалея. През 2020 г. гръцкото правителство сключи новаторско споразумение с Volkswagen Group за създаване на най-съвременна система за мобилност на острова, уникална в целия средиземноморски регион. Амбициозният проект има за цел както обществен, така и частен транспорт чрез споделен модел за електронна мобилност.

По време на срещата на върха COP28 министър-председателят Кириакос Мицотакис обяви, че остров Порос ще бъде третият остров, който ще се присъедини към инициативата GR-eco island в сътрудничество с държавната компания за зелена енергия Masdar на ОАЕ. Разкривайки плана, министър-председателят Мицотакис подчерта, че превръщането на Порос в зелен остров се основава на четири стълба: Първо, инсталирането на фотоволтаична централа и надграждането на мрежата, за да покрие значителна част от годишните енергийни нужди на острова. Второ, електрифицирането на фериботната връзка между Порос и Галата на континента, което ще включва разполагането на напълно електрически ферибот, електрифицирането на част от съществуващия пътнически флот и инсталирането на инфраструктура за зареждане в двете пристанища. Трето, стимулиране на електрификацията в обществения транспорт и за личния транспорт и пътуване. И четвърто, разработването на нова система за управление на отпадъците и рециклиране.

В допълнение към инициативата GR-eco island, революция в енергията от възобновяеми източници се провежда и на отдалечения остров Тилос, разположен северозападно от остров Родос, където е създадена първата хибридна електроцентрала в Гърция, използваща енергия от вятърни паркове и слънчеви генератори на енергия. Пионерският европейски изследователски проект TILOS (Технологични иновации за местен мащаб (Technology Innovation for the Local Scale) превърна малкия остров в енергийно самодостатъчна общност, намалявайки значително зависимостта от генериране на електроенергия на базата на изкопаеми горива. Освен това Tilos може да печели, като продава излишната си енергия. И накрая, в Агиос Ефстратиос 85% от местната енергия идва от вятърни турбини и фотоволтаици.

По отношение на островите основната ни цел е свързване на най-големите гръцки острови с националната енергийна мрежа до 2030 г. и хибридна система, осигуряваща 80% намаление на парниковите газове за по-малките острови. Инициативата се счита за успешна, тъй като местното население на острова признава ползите от трансформацията както в приходите, така и в енергийната устойчивост, което води и до по-екологичен начин на живот.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща