DNV GL: Пикът на потребление на петрол в света се очаква да е през 2022 г. , а на газ – 2033 г.

Международната сертификационна компания, която работи и като енергиен консултант публикува новата си Прогноза за енергийната трансформация и като цяло визията за развитие на енергетиката до 2050 г. (Energy Transition Outlook 2019).

Сценарият, разработен от експертите е един. Авторите на доклада са „технически оптимисти“, които смятат, че бързото усъвършенстване на технологиите ще осигури висок темп на енергийна трансформация, която обаче все пак няма да е достатъчна за постигане на целите за климата заложени в Парижкото споразумение. Според техните изчисления енергийното развитие в съответствие с прогнозата ще доведе до повишаване на глобалната температура с 2,4 градуса по Целзий.

Пикът на потребление на петрол според авторите на доклада ще настъпи през 2022 година, а пикът на природния газ – през 2033 година, като до края на прогнозния период (до 2050 г.) газа ще остане най-големият източник на първична енергия. Пикът на глобалното крайно потребление на енергия се очаква също така през 2033 година да е на ниво от 12 % над днешното. Все пак петролът ще запази дял от 17 % при първичната енергия до 2050 г.

Прогнозата за толкова ранен пик на петрола се дължи основно на оптимизма на авторите за темповете на електрификация на транспортния сектор. В частност те залагат на бързо нарастване на броя на пътнически електромобили, включително и на водородни. (Графика 2).

Газа, според доклада ще стане основен енергиен източник от средата на 2020 г., което е в резултат на декарбонизиране на портфейлите от страна на петролните и газови компании, а и защото газа повече допълва променливостта на ВЕИ източниците. Въпреки че пикът се очаква да е през 2033 г. той ще остане основен доминиращ източник с дял от 29 % в средата на века.

Предвид това, че авторите на доклада залагат на бърза електрификация в бъдеще, дела на електричеството в крайното потребление на енергия ще се увеличи от настоящите 19 % до 40 %, а годишното производство на електроенергия в света през 2050 г. ще се увеличи със 125 % от 24 ТВт*ч до 53 ТВт*ч. Авторите съответно правят и преоценка на прогнозата от миналата година, където се посочваше очакване производството на електроенергия в света да се повиши през 2050 г. до 66 ТВт*ч .

В новия си доклад авторите преразглеждат и очакванията си за развитието на слънчевата и вятърната енергетика. Ако през миналата година те прогнозираха, че през 2050 г. 70 % от производството на електроенергия ще се дължи на слънцето и вятъра, то сега изразяват очакване за участието им до 63 % за сметка на природния газ.

Фотоволтаичната слънчева енергетика ще е в основата на производството на електричество, подчертават отново авторите, но вече залагат не 49 %, а 33 %. Очакването според сегашния доклад е установената мощност на слънчевите електроцентрали през 2050 г. да достигне 11560 ГВт. Рекордните темпове по ръст се очаква да отбележи офшорната вятърна енергетика, като глобалната установена мощност през 2050 г. се очаква да нарасне 80 пъти – до 1550 ГВт.

За постигане на климатичните цели на Парижкото споразумение е необходим комплекс от действия, смятат още авторите на доклада. Според тях целите няма ка да се постигнат само с ускорено развитие на сектора на ВЕИ. Авторите на доклада отбелязват, че дори ако от днес започне да се произвежда електрическа енергия с безвъглеродни технологии пак няма да може да се ограничи затоплянето от 2 градуса ако не бъдат предприети едновременно мерки за електрификация и на другите сектори. За изпълнение на целите на климата е необходимо много повече. Става въпрос за допълнителни мерки в областта и на енергийната ефективност и за допълнително развитие на ВЕИ и за много силно развитие на технологията за улавяне и съхранение на въглерод (CCS).

Прочетете повече на: https://eto.dnvgl.com/2019