Икономисти от БАН предупреждават: Членството в еврозоната може да се отложи след 2025 година

Заради инфлацията и политиката на доходите, която не е съобразена в достатъчна степен с реалните бюджетни възможности, става ясно от годишния доклад на Института за икономически изследвания

Икономика / България , Финанси
3E news
1275
article picture alt description

Снимка: БТА

Инфлацията в България постепенно ще намалява, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие както заради външни фактори, така и следствие на провежданата политика на доходите, несъобразена в достатъчна степен с реалните бюджетни възможности. В такива условия членството в еврозоната би се отложило и след 2025 г. Това се посочва в редовния годишен доклад "Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания" на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН), публикуван на сайта на института.

Докладът анализира икономическото развитие на България и провежданите икономически политики. Изследва се състоянието и развитието на българската икономика през 2023 г. и се представят прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2026 г.

Разгледани са основните сектори на икономиката (реален, фискален, външен и финансов) при отчитане на връзките и зависимостите между тях както във вътрешен, така и в международен план. Тази година специалният тематичен фокус е върху енергийната бедност в България и политиките за нейното ограничаване.

Краткосрочната прогноза на ИИИ е вътрешното търсене да продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж, който се очаква да остане под потенциалния и плавно да се възстанови до средните нива преди пандемията от Ковид. Динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишаване на заетостта и ниския, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната. Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояване на средствата от ЕС. Предвид очаквания слаб икономически растеж в основните търговски партньори на България, външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия период 2024-2026 г., прогнозират икономистите.

Препоръките на авторите на доклада към икономическата политика в страната са насочени към активизиране на инвестиционната активност, преструктуриране на пазара на труда в условията на зелен и дигитален преход, провеждане на фискална консолидация, развиване на потенциала на външнотърговските отношения със страни извън ЕС и запазване стабилността на финансовия сектор.

Докладът анализира и оценява измеренията на енергийната бедност в България през периода 2014-2023 г. Посочва се, че България регистрира едни от най-високите нива на енергийна бедност в ЕС, но изостава при въвеждането на механизъм за подкрепа на енергийно бедните домакинства и не предприема необходимите действия за целенасочена, цялостна и координирана междусекторна политика в тази област. Учените от ИИИ посочват необходимостта от провеждане на активна социална и инвестиционна политика към гражданите не само по отношение на текущите разходи за транспорт и енергия, но и за тяхното дългосрочно намаляване чрез целенасочени инвестиции и мерки в енергийна ефективност и декарбонизация.

Обосновано е и въвеждането на механизъм за социална поносимост на цените на електроенергията в условията на либерализиран пазар, който да е съчетан с ясно разписани мерки и с ясна скала на диференциране на подкрепата по доходен критерий. Прави се предложение енергийната бедност да се оценява не на лице, а на ниво домакинство, според броя лица в него, като се определя жилищната площ за всеки тип домакинство.

В системата за мониторинг на енергийната бедност трябва да се заложи ежегодно проследяване на реновираните сгради и разхода за енергия, адекватна оценка на социалните рискове и възможности, последиците за заетостта и уменията, въздействията от климатичния и енергийния преход в страната, предлагат още икономистите на БАН.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща