Китай и Индия все още са силно зависими от въглищата, климатичните им цели изглеждат трудни за достигане

Китай и Индия не са намалили производството на електроенергия от въглища. Това затруднява постигането на климатичните цели на двете страни, които са най-големите емитенти на въглероден диоксид в Азия, сочат резултатите от ново проучване, цитирани от Си Ен Би Си. 

Макар Пекин и Делхи да имат амбициозни планове за съкращаване на емисиите си, въглищата - най-замърсяващото изкопаемо гориво, остават най-надеждният им и достъпен източник на енергия за покриване на нарастващото търсене на електричество. 

Световното производство на електроенергия от въглища трайно нараства през последните две десетилетия, като почти се е удвоило от 5809 тераватчаса през 2000 г. до 10 434 тераватчаса през 2023 година, според новото проучване на изследователския институт "Ембър" (Ember). Най-силно повишение се отчита в Китай (+319 тераватчаса) и Индия (+100 тераватчаса), посочват експертите. 

Според Международната агенция по енергията (МАЕ) въглищата остават най-големият източник за генериране на енергия, от който се произвежда над една трета от световното електричество. Те ще продължат да играят жизненоважна роля в сектори като производството на желязо и стомана, докато не бъдат налични нови технологии. 

Китай 

Най-голямата икономика в Азия има две големи климатични цели - максимумът при въглеродните емисии да бъде през 2030 година, а през 2060 г. да бъде постигната въглеродна неутралност. 

Търсенето на електроенергия в страната се е увеличило седемкратно от началото на десетилетието, а търсенето на въглища се е повишило над пет пъти за същия период, посочва изследването на "Ембър". 

Китай, най-големият производител на въглища в света, е емитирал 5491 милиона тона въглероден диоксид от производство на електроенергия през 2023 година. Това е поне три пъти повече от емисиите на САЩ (1570 млн. т.) и Индия (1470 млн. т.), по данни от изследването. 

Страната все пак постига забележим напредък в развитието на възобновяемата енергия, което е довело до забавяне на темпа на увеличаване на емисиите от средно 9 на сто годишно между 2001 г. и 2015 г. до 4,4 на сто годишно между 2016 г. и 2023 г., изчислява мозъчният тръст. 

Чистата енергия е източник на 35 на сто от общото производство на електроенергия на Китай, показва докладът. Производството на електроенергия от водноелектрически централи -  вторият най-значим източник на енергия, допринася за 13 процента от енергийния микс, а комбинацията от вятър и слънце дава 16 процента от енергията през 2023 г., което е нов максимум.    

Индия 

Когато през миналата година Индия стана страната с най-многобройно население в света, търсенето на енергия е нараснало с 5,4 на сто спрямо 2022 година. Това е два пъти над увеличението в световен мащаб. 

Властите в страната са оптимистични за пътя й към "нетната нула", поставяйки си амбициозната цел 50 процента от производството на енергия да идва от неизкопаеми източници до 2030 година. 

Емисиите от добива на енергия се очаква да достигнат пика си около 2030 г., а общите емисии, свързани с енергийния сектор - да отбележат максимум около 2034 година, оценява платформата "Клаймът екшън тракер" (Climate Action Tracker). 

Според изследването на "Ембър" обаче допълнителният натиск от слабата реколта принуждава страната да произвежда 78 процента от електричеството си от изкопаеми горива, при което въглищата се равняват на 75 процента от този енергиен микс. 
   
Подобно на Китай, Индия също постига значителен напредък в развитието на възобновяемата енергия. 

През 2023 г. тя изпревари Япония като третия най-голям производител на слънчева енергия в света, по данни на "Ембър". 

Според експертите производството на слънчева енергия в Индия е достигнало 113 тераватчаса миналата година, което е увеличение със 145 процента от 2019 година. Така тя застава на трето място след Китай (584 тераватчаса) и САЩ (238 тераватчаса).