Министър Малинов: Предоговарянето на договора с „Боташ“ няма да е лесно

Предоговарянето на договора за достъп до турската газова мрежа с държавната компания "Боташ" няма да е лесно. Това обяви в предаването "Денят започва с Георги Любенов" служебният енергиен министър Владимир Малинов като уточни, че е умерен оптимист за предоговарянето. Министърът коментира очакванията си за газа от Азербайджан, както и за цените на електроенергията за бита от 1 юли тази година.

"Аз съм научен, бидейки юрист, че всяко решение на Народното събрание трябва да бъде изпълнено. Има решение да се предоговори договора с "Боташ". Проведох веднага среща с турския енергиен министър Алпарслан Байрактар и заявих категоричната ни позиция. От друга страна няма да е лесно  тъй като турската страна има постигнат определен икономически ефект от този договор, но имаме пълното разбиране, че този договор е бил подписан при друга икономическа среда", каза Малинов.

В частност той обясни, че договорът с "Боташ" е бил сключен при едни други условия - спорадична цена на газа, инвазията на Русия в Украйна и прекъснати руски доставки, изискващи намиране веднага на заместващи мощности.

„Турция, освен този договор за природния газ има интерес от добросъседски отношения с България, но и други интереси в сектора на енергетиката. Така че аз считам, че да, ще бъде труден процеса, но бих казал, че съм умерен оптимист по отношение на възможността за предоговарянето и считам, че в краткосрочен план в бъдеща рамка  за газовите потоци за целия регион и в условията на прекъсване на преноса на руски природен газ от 1 януари 2025 г. през Украйна с този договор и турския интерес може да бъде балансиран, и ние ще може да защитим националния интерес“.

Народното събрание в края на април задължи енергийното министерство да бъде предоговорен контракта с "Боташ", който е за 13 години и предвижда България да плати по него повече от 2,2 млрд. долара. Според договора, страната ни е длъжна всеки ден да плаща по 500 000 долара за достъп и пренос на газ през турската газова система, независимо дали пренася количества или не.

Министър Малинов не се нае да влезе в подробности по договора.

Известно е, че основният аргумент на служебното правителство на Гълъб Донев да бъде сключен договора е, липсата от страна на България на достатъчно алтернативни маршрути за доставката на синьо гориво. Според договора, страната ни може да получава втечнен газ на терминалите на Турция, като същите количества "Боташ" доставя на границата от своя природен газ.

Министър Малинов отказа да влезе в подробности по договора. В същото време обясни, че всеки един резервиран капацитет на територията на Европейския съюз независимо от неговото ползване се заплаща. В тази връзка той обясни, че може би именно пасивната политика на „Булгаргаз“ по условията на този договор, т.е. недостатъчното възползване са били и причина за освобождаването на шефа на дружеството Деница Златева. „Не бих искал да влизам в политически теми, но за мен буди известно недоумение, в рамките на предходната 1 година след сключване на този договор и на политическо, и на чисто мениджърско ниво в „Булгаргаз“, защо нищо не е предприето, дори за предоговаряне, заради влизане в нова икономическа среда, в новата газова среда. Защо нищо не е направено, а трябваше Народното събрание да влиза в тази тема ?“.

„Булгаргаз“ през последните две години е не само на счетоводна, но и на финансова загуба, каза още Малинов и изрази очакване за вземане на правилни действия от страна на новото ръководство.

Министърът на енергетиката даде и подробности от посещението си в Азербайджан и преговорите за увеличаване на синьото гориво към България, включително през Турция, а не само през Гърция.

„И в момента природният газ, който се доставя за българският пазар от Азербайджан заема съществена роля в цялото портфолио на българския пазар. Повече от 35 % от потреблението на природен газ в България се покрива от Азербайджан. Той минава по Южния газов коридор и влиза през интерконектора Гърция-България“, каза Владимир Малинов, като допълни, че  "Има и допълнителни количества, които държавната петролно газова компания "Сокар" продава на свободния газов пазар и те влизат през Турция, през газопреносните мрежи на двете държави". Енергийният министър обясни, че за физическо  осигуряване на допълнителни количества азерски газ към Европа се очаква подписване на дългосрочно споразумение между Турция и Азербайджан. „Ние очакваме и това е нашата цел, тези количества през нашата газопреносна мрежа да достигнат до пазарите на Централна и Източна Европа и в действителност да се увеличи обема, който „Сокар“ да продава на българския пазар“, каза той.

Такива разговори служебният енергиен министър е провел със своя азербайджански колега при посещението си в Баку през тази седмица. Тогава той беше част от делегацията водена от президента Румен Радев в азербайджанската столица.

Министърът на енергетиката потвърди и желанието на Азербайджан да участва в проучванията за газ и нефт в българските води на Черно море. „През  следващата седмица стартираме отново една концесионна процедури за един от блоковете на (находището б.р.) на "Хан Тервел" и това беше една от темите на дискусиите ни. Действително „Сокар“ проявява интерес“ каза той като допълни, че в рамките на изминалия месец е провел срещи и с други компании и изрази очакване за сериозен интерес за тази концесия.

Малинов обясни още, че България води и преговори с Южна Корея за съвместни покупки на двете страни на природен газ, а не за доставки. „Южна Корея е в топ три сред най-големите вносители на природен газ“, обясни енергийният министър в отговор на въпрос на водещия по отношение на срещата с посланика на азиатската държава. „Те нямат собствени ресурси или залежи на природен газ. Но винаги, когато преговаряш с големи производители или доставчици на природен газ, предимството е, когато имаш един голям потребител , тъй като българският пазар и България като цяло е сравнително  е малка в световен мащаб по отношение на потребление на природен газ“, каза Малинов. Той обясни, че всички големи производители на природен газ предпочитат да имат дългосрочни договори със сериозни обеми. „Много по-лесно се преговаря, когато ти имаш някой, с който да водиш този процес“, допълни той.

Припомняме, че корейска компания се очаква да строи и новите блокове на АЕЦ "Козлодуй". Според министърът компанията "Хюндай E&C" е единствената компания която потвърждава, че ще изпълни проекта в рамките на предвидения бюджет, и в рамките на предвидения срок, според който до 2033 г. да бъде въведен в експлоатация VII-блок на АЕЦ "Козлодуй" и съответно 2035 г. - VIII-ми блок на ядрената централа. Преди две седмици пристигна първата доставка на ядреното гориво и в момента пети блок е в планов ремонт и ние ще използваме плановият ремонт за подмяна на една четвърт от ядреното гориво с "Уестингхаус", каза служебният министър.

В отговор на въпрос на водещия, Владимир Малинов обясни и процеса на либерализацията на пазара на електроенергия, а съответно и очакванията за ценовите нива на регулирания пазар от началото на новия ценови период от 1 юли тази година. В тази връзка той напомни и за запазването на настоящата система с обществен доставчик в лицето на НЕК, но и даде подробности състоянието на Фонд Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), включително решението на Народното събрание за връщането на 1 млрд.лв.

„Много е тежко състоянието“, каза той, като обясни, че вече са проведени три срещи с ръководството на Фонда. „натрупаният дефицит във Фонда е сериозен. Към настоящия момент е над 450 млн. лв. като се очаква до края на регулаторния период да стигне над 550 млн. лв. Няма как този натрупан дефицит да не се отрази върху цената на електроенергията за бита, защото в следващия регулаторен период, ако регулаторът спазва стриктно нормативната си база, този натрупан дефицит трябва да бъде компенсиран. Говорим за сериозен потенциал от поскъпване на цената на електроенергията от 1 юли 2024 г.“, каза Владимир Малинов. По думите му вече се предприемат мерки за компенсиране на този удар и се очаква през следващия месец да се вземат необходимите мерки.

Неотдавна от Министерството на финансите увериха, че пари към фонда ще бъдат насочени и са осигурени. Това се случи, след като Министерският съвет отмени решението на предходния редовен кабинет, с което се прехвърляха 1,6 млрд. лева към министерство на енергетиката, а оттам и към БЕХ, за да бъдат дарени на Фонда за енергийна сигурност.