Защо Германия избира природния газ пред ядрената енергия?

Светът преживява ядрен ренесанс. Цените на урана се покачват, тъй като светът се насочва към ядреното гориво,а  общественото благоволение към ядрената енергия е на 10-годишен връх в Съединените щати. В същото време Русия усърдно разширява собствената си империя за ядрена енергия в нововъзникващите икономики в Африка и дори Япония се връща към този беземисионен източник на енергия едва 13 години след ядрената катастрофа във Фукушима. Общо казано, около 60 нови ядрени реактора в момента са в процес на изграждане по целия свят, а други 110 са в етап на планиране, анализират експертите на OilPrice.

Но има един основен противник на новата ядрена революция. Преди година Германия изключи последните си три атомни електроцентрали. И изглежда доста ясно, че те никога няма да ги върнат в употреба. Твърдата антиядрена позиция на Германия е изненадваща в много отношения. Европейската нация е явен поддръжник на прехода към зелена енергия, но избра да отнеме една от най-надеждните си форми на производство на енергия без въглерод и това бе в корелация с приоритетите от зеления преход и изоставяне на въглищатаа като изкопаемо гориво.

Ходът на Германия да елиминира последните остатъци от ядрения енергиен сектор също идва във време, когато енергийната сигурност на нацията е причина за известно безпокойство. Критиците от години настояваха, че Европа – и по-специално Германия – са опасно зависими от руския внос на енергия, за да поддържат светлините в домовете си. И тези предупреждения се оказаха верни, когато континентът беше потопен в енергийна криза поради енергийните санкции, наложени срещу Русия след незаконното нахлуване на Москва в Украйна през февруари 2022 г. Германската икономика и енергиен сектор бяха силно засегнати, тъй като страната разчиташе на Русия за цели 50% от доставките на природен газ по време на инвазията.

Но вместо да удължи живота на своя ядрен сектор в интерес на енергийната сигурност с ниски емисии, Германия избра да похарчи милиарди за свои собствени нови инсталации за природен газ, подсилени със значително разширяване на възобновяемата енергия, и да се върне към въглищата, когато енергийните доставки са намалени. За много енергийни и климатични експерти този ход не беше нищо друго освен объркващо решение.

И така, какво дава? Според скорошен доклад от The Conversation, позицията на Германия относно ядрената енергия е продукт на дълга история, а не на борба с настоящите геополитически реалности. Решението за пълно преустановяване на производството на ядрена енергия „може да бъде разбрано само в контекста на следвоенното социално-политическо развитие в Германия, където антинуклеаризмът предшества публичния дискурс за климата“, се твърди в доклада. Мотивите за яростния антиядрен дискурс на времето включват „недоверие към технокрацията; екологични притеснения и страх по отношение на безопасността; подозрения, че ядрената енергия може да породи ядрено разпространение; и обща опозиция срещу концентрираната власт (особено след крайната й консолидация при нацистката диктатура).“

Но тогавашните аргументи, които подкрепяха енергийни алтернативи като слънчева и вятърна енергия, всъщност не се основаваха на загриженост за климата. Вместо това те се въртяха около децентрализацията и демократизацията на енергийните ресурси и техния потенциал да допринесат за по-голяма самодостатъчност и овластяване на гражданите. Това беше аргумент за остатък отдолу нагоре на вкоренени и автократични властови отношения. Което според критиците означава, че антиядрената позиция в Германия се корени в реалност, която вече не съществува. Студената война отстъпи място на глобалното затопляне и са необходими нови идеи и стратегии, за да се отговори на тези нови екзистенциални заплахи.

Сега, година след пълното спиране на ядрените електроцентрали, повече от половината германци смятат, че времето за изтегляне на ядрената енергия е било грешка. А експерти от индустрията са на мнение, че германците плащат повече за енергия като пряк резултат от завоя в политиката. Въпреки това, дори с идеологическа промяна и актуализиране на политическите платформи, германската ядрена индустрия не може да се върне на сцената за една нощ. Разработването на нова ядрена централа е бавно и скъпо начинание, което често се простира над десетилетие. Започването от нулата, когато заплахите, породени от изменението на климата, както и енергийната сигурност са толкова спешни, няма смисъл за Германия. Докато останалият свят се активизира около възраждането на ядрената енергия, Германия ще трябва да изковае своя собствен път на енергийни развитие, коментират експертите.