Инфлацията в еврозоната се задържа на 2.4% през април (обновена)

Потребителските цени в еврозоната са се увеличили с 2.4% на годишна база през април 2024 г., според доклад на Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат), който представи предварителна оценка. Така инфлацията остава без промяна спрямо март, когато беше 2.4% и беше най-ниската от ноември миналата година. Общата прогноза на анализаторите, цитирана от Trading Economics, също предполагаше инфлацията да остане на ниво от 2.4%.

Спрямо предходния месец потребителските цени са се увеличили с 0.6 на сто.

Потребителските цени, с изключение на променливи фактори като разходи за енергия, храна и алкохол (CPI Core, който се следи от Европейската централна банка), са се повишили с 2.7% на годишна база през април след покачване с 2.9% през март.

Цените на енергията забавят спада си до 0.6% след 1.8% през март. Цените на индустриалните стоки се повишават с 0.9% (+1.1% месец по-рано).

Цените на храните, алкохола и тютюневите изделия се повишават с 2.8% след нарастване с 2.6% през март. Услугите са поскъпнали с 3.7% при 4% месец по-рано.

Най-висока инфлация на годишна база е регистрирана в Белгия (4.9%) и Хърватия (4.7%). Най-ниско увеличение на потребителските цени се наблюдава в Литва (0.4%), Финландия (0.6%) и Италия (1%).

Въпреки забавящата се инфлация, като цяло потребителските цени спадат по-бързо през последната година, отколкото ЕЦБ се надяваше, така че потенциалните намаления на лихвените проценти доминират дискусията от месеци насам, но за някои членове на борда на банковия  регулатор все още нужни по-успокояващи данни, особено за заплатите.

ЕЦБ повиши лихвените проценти с най-бързите темпове в историята през 2022 г. и 2023 г., за да се бори с бързите цени, но поддържа лихвения процент по депозитите стабилен на 4% от септември, като твърди, че е направила достатъчно, за да ограничи търсенето и да потуши ценовия натиск, припомня Reuters.

Всички индикации напоследък сочат, че все по-голяма става вероятността ЕЦБ да намали за пръв път високите си лихви през юни и предприеме последващи стъпки за поредица от намаления на лихвите, тъй като инфлацията е на път да достигне целта от 2% някъде през 2025 г.

Повишената предпазливост се подхранва от нарастващите разходи за енергия и засиленото геополитическо напрежение, което заплашва да наруши корабоплаването и да повиши цените на суровините, риск за всяка голяма отворена икономика, която зависи от търговията и вноса на суровини.

Но неочаквано високата инфлация в Съединените щати може да бъде по-голямо безпокойство, тъй като това може да забави намаляването на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ.

Въпреки изразяваните позиции, че ЕЦБ е независима, действията на Фед диктуват посоката на глобалните условия за финансиране и разширяването на лихвения спред би отслабило еврото и би тласнало внесената инфлация. Това също би повишило дългосрочната доходност в еврозоната, като на практика ще отмени част от работата на ЕЦБ за намаляване на разходите по заеми.

Все пак членовете на Управителния съвет на ЕЦБ твърдят, че да бъдеш стъпка или две пред Фед не е проблем, но проблеми ще възникват само ако облекчаването на Фед бъде отложено за по-дълъг период или ако по-високата инфлация в САЩ се пренесе и в еврозоната.