Водещият експерт от Kpler, Виктор Катона за руския петрол и LNG
След положителните отзиви, получени при публикуването на неотдавнашната а бяла книга „Русия през 2024 г.: Да се научим да живеем със санкции“, водещият анализатор от Kpler, Виктор Катона споделя виждането си за бъдещите потоци руския петрол сорт Urals, увеличаването на отстъпката спрямо Brent, евентуалното национализиране от Германия на рафинерията на Роснефт – Schwedt, както и санкциите на САЩ срещу руския LNG.
„От 2020 г. износът на Urals е във възходяща крива. Първо и най-важно е, че руското производство на петрол се покачва след ценовата война през първите месеци на COVID. Дори през 2023 г. добивът се повиши с около 200 kbd (хил. б/д) до средногодишна стойност от 10,83 Mbd (млн.б/д). Второ, постепенното намаляване на потоците по тръбопровода Дружба води до увеличаване на наличните обеми за износ по море. Както Германия, така и Полша вече не са получатели на потоци през руски тръбопроводи, така че всички тези обеми са насочени към морските пазари. Що се отнася до перспективите за 2024 г., украинските удари с дронове срещу руски рафинерии увеличиха износа на суров петрол през първото полугодие на 2024 г. дори в месеците, когато всички тези барели трябваше да отидат за вътрешно рафиниране“. Това заявява експертът от Kpler в отговора на въпроса Какви са изнесените количества от Urals 2021-2023-2024 години и какво се очаква за сорт Urals?
„Тъй като Русия започва да намалява производството през второто тримесечие, е малко вероятно да станем свидетели на износ на Urals над 2 Mbd, както това се случи през март, но историческата средна стойност от 1,8 Mbd би трябвало да е постижима. Така че поради набор от различни причини обемът на износа на Urals ще бъде почти същият“, прогнозира водещият анализатор от Kpler.
Катона обяснява и причината за увеличаване на разликата на Urals при положение, че купувачите остават ограничени и едни и също.
„Ако не бяха санкциите и непрозрачността произтичаща от тях за съответни руски сделки, укриването на непосредствени ценови сигнали за руския петрол би било много по-трудно, отколкото е в момента. Ценовите сигнали са напълно заглушени в среда, в която пазарът на петрол е раздвоен по отношение на данните за руския добив на петрол. Обсъждането в реално време за цените на рафинериите, а и като цяло се различава относно тяхното бъдеще. Следователно цените на Urals, доставен в Индия, може да останат с около -$4/bbl (4 долара/барел) отстъпка спрямо Brent през по-голямата част от тази година, въпреки че през януари беше отбелязан относително ограничен износ на суров петрол, а през март се наблюдаваха изключително силни изходящи потоци поради ударите с дронове. Така че това е проблем с видимостта“.
В отговор на въпрос колко вероятно е национализирането на рафинерията Schwedt от германското правителство и какво може да предприеме в отговор Русия, Катона допуска активиране на правилото „око за око“.
„Изглежда, че постепенно се движим към ситуация, в която национализацията ще бъде почти неизбежна. Не мисля обаче, че това е оптималното решение и за двете страни. За Германия отрицателната страна на национализацията ще дойде под формата на продължителни съдебни спорове, които те може да загубят и репутационните щети от изземването на активи. За Русия неподчинението на „Роснефт“ (Schwedt се държи от руската компания б.р.) само ще забави момента, в който трябва да се вземе решение, но няма да промени цялостната негативна перспектива за нейната собственост в Schwedt. Ако национализацията се случи, вярвам, че Русия би могла да направи същото с активите на Uniper в Русия, поставени по подобен начин под управлението на държавната администрация, така че определено ще предизвика динамиката на „око за око“.
Експертът коментира и възможността за три руски рафинерии, които планират да прекратят производството на мазут до 2026 г.
„Освен ако няма значителна промяна в геополитиката и естеството на конфликта Русия-Украина, мисля, че е малко вероятно рафинериите в Москва, Ярославъл и Новошахтинск да ускорят модернизирането на вторичния си капацитет. Случаят с каталитичния крекинг в Нижни Новгород е много показателен, тъй като санкциите на САЩ затрудниха рафинериите да стигнато до първоначалния източник на технологии, така че сега „Лукойл“ трябва да строи нови мощности в Русия, вероятно с китайско ноу-хау“, казва той, като уточнява, че това е малко вероятно да се случи през 2025 г. – 2026 г. и по-реално е да стане през 2027 г. -2028 г., като Русия все повече се насочва към китайските доставчици на технологии.
Водещият анализатор от Kpler допуска също така, че през лятото по проектът Arctic LNG 2 ще се направи опит за пълно пускане в експлоатация. „Arctic LNG 2 е възпрепятстван от ограниченията си за доставка. Проектът се нуждае от кораби за втечнен природен газ от арктически клас, но първоначално договореният набор от кораби остава в Южна Корея, поради страха от негативен отзвук в пресата, а петте кораба, по които се работи в руската корабостроителница „Звезда“, са все още са няколко месеца преди пускането им“.
„Според мен търсенето би било по-малък проблем от доставката“, казва още Катона, допълвайки, че китайските купувачи биха се радвали да видят газ, „който най-вероятно би бил малко под пазара като цяло“. „Така че в перспектива, летните месеци изглеждат най-вероятни за рестартиране на Arctic LNG 2, когато размразяването на Северния морски път и потенциалната доставка на специалните кораби за втечнен природен газ могат да отворят пътя към пълното пускане в експлоатация“, заявява анализаторът.
По материали, предоставени от Kpler