На какво основание се прекратяват договори на "Контур Глобал"?

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

За по-малко от седмица правителството успява да превърне изключително сериозен и заплетен казус – този с дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от ТЕЦ Марица-изток 1 и 3, в абсурдна комедия. Първото действие в нея е протоколно решение на Министерския съвет (МС), с което се „дава мандат на заместник министър-председателя, на министъра на финансите и на министъра на енергетиката да водят преговори с „Контур Глобал“ с цел прекратяване на договора за изкупуване на електрическа енергия“, сключен между „Националната електрическа компания“ и „Контур Глобал Марица Изток 3“. Това е странно най-малко по две причини. Първо, липсва какъвто и да било повод за подобно решение и второ, въпреки различията между двете централи, дългосрочните им договори са много подобни, поради което обикновено се разглеждат в комплект, а в решението на МС няма и дума за ТЕЦ Марица-изток 1. С други думи различното отношение към двете централи може лесно да доведе до искове за неравноправно третиране на пазарните участници.

Второто действие в комедията е изказването на министъра на енергетиката по темата, което повдига още повече въпроси. Според министъра прекратяването на дългосрочните договори е в резултат на изплащането на инвестицията, включително приемлива норма на възвръщаемост, в ТЕЦ Марица-изток 3, а продължаването на действието на договора би представлявало недопустима държавна помощ. Това е странно, защото в края на ноември 2015 г. в отговор на въпрос на народен представител същият министър обяснява, че Европейската комисия е образувала производство относно наличие на държавна помощ.

„Евентуалното квалифициране на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия като неправомерна държавна помощ ще стане при приключване на разследването, като компетентна да направи тези квалификации е Европейската комисия и по-конкретно Главна дирекция „Конкуренция”, обяснява министърът. Ако компетентният орган е Главна дирекция „Конкуренция“, който все още не се е произнесъл по наличието и допустимостта на предполагаемата държавна помощ, как министърът на енергетиката реши, че продължаването на договора за изкупуване на електрическа енергия от ТЕЦ Марица-изток 3 е не само държавна помощ, но е и непозволена такава?

Според Договора за функциониране на европейския съюз държавната помощ е забранена, но са предвидени някои изключения. За предоставяне на държавна помощ има процедура (най-общо описана тук), която започва с нотифициране от страната членка до Европейската комисия (ЕК), последвано от предварителна оценка. В резултат на предварителната проверка комисията може да установи, че няма наличие на държавна помощ, че има такава, но тя е допустима, или че е предоставена държавна помощ, но има сериозни съмнения дали тя е допустима. В последния случай започва задълбочено разследване от страна на ЕК, което приключва с крайно решение от страна на ЕК.

На въпрос на медиите от април 2019 г. Европейската комисия отговаря, че „ЕК не е взела официално решение за това дали въпросните мерки представляват държавна помощ по смисъла на правилата на ЕС“. Това не е изненадващо, тъй като все още липсва официална информация, че българското правителство е нотифицирало Европейската комисия за условията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия. Вместо това Комисията за енергийно и водно регулиране сезира ЕК за наличието на неправомерна държавна помощ, но сезирането не е нотифициране, което възпрепятства започването на официалната процедура. Вероятно затова и през април 2019 г. Председателят на Комисията по енергетика към Народното събрание обяснява, че ЕК неформално е пращала писма и за двете американски централи, защото договорите им може да се разглеждат като държавна помощ. Същото се потвърждава и от Министерството на финансите. Ключовата дума тук е „неформално“.

Преди да продължим, нека направим кратко обобщение:

• Съществуват съмнения дали дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от ТЕЦ Марица-изток 1 и 3 прeдставляват държавна помощ и ако да – дали е неправомерна;

• Съществува задължение страните членки да нотифицират Европейската комисия за наличие на държавна помощ;

• Европейската комисия се произнася както по наличието, така и по допустимостта на държавната помощ;

• В случая с ТЕЦ Марица-изток 1 и 3 вместо стартиране на официалната процедура, Комисията за енергийно и водно регулиране сезира ЕК;

• В резултат на това липсва информация относно процедура по установяване на държавна помощ в регистъра на ЕК, а комисията води неформална комуникация с българското правителство.

При тези обстоятелства правителството няма никакви твърди и неоспорими аргументи за прекратяване на договорите, тъй като, както министърът на енергетиката отбелязва, наличието на държавна помощ и нейната допустимост се определят от Европейската комисия, а последната не е взела официално решение по въпроса. Т.е. правителството сяда на масата за преговори с хипотетични аргументи срещу реални договорни отношения, което прави постигането на взаимно съгласие много трудно. Разбира се, опцията за едностранно прекратяване на договорите винаги е налична, както намекнаха няколко представители на управляващата партия през април тази година, но това автоматично би довело до съдебни дела, тъй като липсва основанието, а именно – официално решение на ЕК. С други думи правителството се намира в слаба преговорна позиция.

Един от възможните изходи от тази ситуация е прекратяване на договорите, еднократна компенсация, изчислена по методологията на ЕК за размера на невъзстановяемите разходи, продажба на част от произведената електрическа енергия на свободния пазар в комплект с т.нар. механизми за капацитет[1], които представляват допустима държавна помощ. Всичко това се обуславя както от относимото acquis communautaire на Европейския съюз, така и от значимостта на тези централи за енергийната система и икономиката на страната. Този прозорец от възможности обаче се затваря много бързо в резултат на влизането в сила на Регламент (ЕС) 2019/943, който налага ограничения пред производителите, с които могат да бъдат сключвани договори за механизми за капацитет. Ако процедурата по предоставяне на държавна помощ чрез механизъм за капацитет започне преди влизането в сила на регламента и договорът бъде сключен до края на 2019 г., продължителността на тези механизми може да бъде до 15 г. По реда на новия регламент сключени договори до края на 2019 г. могат да имат продължителност не по-дълга от 10 г. Ако договорите се сключат след края на 2019 г., срокът на действието им е ограничен до края на юни 2025 г.

С две думи – казусът с наличието на държавна помощ, предсрочното прекратяване на договорите (ако бъде установено, че има държавна помощ и тя е недопустима), както и изготвяне на механизми, които да позволят на двете централи да продължат да работят, е изключително сложен и отнема много време. Правителствената политика по този казус през последните години се характеризира с множество противоречиви действия, гарнирани с още толкова бездействия, които не само губят време, но и увеличават несигурността както пред работата на централите, така и пред състоянието на електроенергийния сектор като цяло. В резултат на загубеното време „лесните решения“, за които вече има опит и добри практики в други страни членки на ЕС, започват да намаляват, а управляващите са доказали, че импровизирането и иновативния подход не са им силна страна.

[1] временна мярка, с която да се осигури необходимото равнище на адекватност на ресурсите чрез възнаграждение за предоставянето на ресурси на разположение, с изключение на мерки, отнасящи се за спомагателни услуги или управление на претоварването