Доларът търси посока в петък след скока на петрола заради ескалиращото напрежение в Близкия изток

След като се повиши в сутрешната търговия, индексът DXY, който показва динамиката на долара спрямо шест валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, лира стерлинги и шведска крона), спадна с 0.09%

Икономика / Свят , Финанси
Георги Вулов
900
article picture alt description

Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Точно когато беше ясно, че намаляването на лихвените проценти ще дойде всеки момент, инфлацията надигна глава и силата на долара принуди други централни банкери да защитят своите валути и да преразгледат избора си на парична политика.

Това, което изглеждаше като възможност преди няколко седмици - Федералният резерв (Фед-централната банка на страната) да предприеме поредица от благоприятни за пазара намаления на лихвените проценти през първата половина на годината - сега изглежда малко вероятно, точно когато сезонът на печалбите на компаниите и техните акции набира скорост.

Още по темата

На този фон доларът се движеше предимно с повишение към основните валути в азиатската търговия, но още на старта в Европа трендът се обърна за някои от световните валути, като щатският долар се опитва да балансира в търсене на ясна посока. Щатската валута нарасна към йената, швейцарския франк и някои стокови валути, но спада спрямо еврото, британския паунд и другата група от световни валути.

След като се повиши в сутрешната търговия, индексът DXY, изчислен от ICE, който показва динамиката на долара спрямо шест валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, лира стерлинги и шведска крона), спадна с 0.09%, докато по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се понижи с 0.06%. В един момент в сутрешната търговия доларът се доближи до най-високите си нива от над пет месеца, тъй като инвеститорите намалиха залозите за намаляване на лихвените проценти от Федералния резерв и започнаха да се забавляват с възможността да няма никакви намаления тази година.

Американската валута получи подкрепа от ястребовите изявления на представители на Фед, докато общото увеличение на търсенето на най-надеждните активи извън долара на фона на нарастващото напрежение в Близкия изток, особено след отговора на Израел срещу Иран миналата нощ.

Президентът на Федералния резерв на Минеаполис Нийл Кашкари призова за търпение по отношение на намаленията на лихвените проценти, като каза, че първият ход може да не се осъществи до 2025 г. Президентът на Фед на Ню Йорк Джон Уилямс също каза, че ново увеличение на лихвените проценти не е неговият основен случай, но все още е възможно поради инфлационни рискове .

Междувременно неговият колега от Федералния резерв на Минеаполис Нийл Кашкари предположи, че може да се наложи Фед да отложи облекчаването на паричната политика до 2025 г. Централната банка на САЩ трябва да спечели повече увереност, че инфлацията се забавя, преди да премине към намаляване на лихвите, каза Кашкари в интервю за Fox News Channel. „Мисля, че трябва да поддържаме изчаквателна позиция, да бъдем търпеливи толкова дълго, колкото е необходимо, за да гарантираме, че инфлацията се движи към нашата цел от 2%,“ допълни Кашкари.

Все пак пазарите залагат, че Федералният резерв ще осъществи първото си намаление на лихвените проценти през септември.

След като спадаше в азиатската търговия, еврото се повиши с 0.15% спрямо долара и се търгува за 1.0659 долара спрямо 1.0643 долара при затварянето на предишната търговия. Европейската централна банка определи вчера референтен курс от 1,0679 долара за едно евро. 

Обменният курс на британския паунд към долара също нарасна, но малко по-слабо, с 0.15% до 1.2452 в сравнение с 1.2436 предишния ден.

Стойността на американската валута към японската йена се понижи с 0.12% до 154.46 йени спрямо 154.64 йени ден по-рано. Управителят на Японската централна банка Казуо Уеда каза в петък, че централната банка може да повиши отново основния лихвен процент, тъй като по-слабата йена повишава цената на вноса и увеличава ценовия натиск. Той отбеляза, че Японската централна банка ще отрази в своите прогнози, които ще бъдат публикувани следващата седмица, влиянието на слабата йена върху икономиката.

След като петролът скочи в един момент с цели 4% заради напрежението в Близкия изток, преди да започне да спада, фючърсите на американския суровия петрол WTI нараснаха с 0.80% до 83.39 долара за барел, а на търгувания предимно в Европа суров петрол Brent се повиши с 0.62% до 87.65 долара за барел, след съобщения за израелска атака срещу Иран, засилвайки страховете за потенциална ескалация на конфликта и последващо поскъпване на суровината. От тази динамика пострада доларът, но спечелиха двете стокови валути, които са силно зависими от котировките на петрола, канадският долар и норвежката крона. Канадският долар се повиши с 0.09% до 1.3758 канадски долара за един американски, а норвежката крона нарасна с 0.19% до 11.0331 крони за един щатски долар.

Другите две стокови валути – австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, спаднаха съответно с 0.07% до 0.6419 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.17% до 0.5893 американски долара за едно „киви“.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 12:30 часа българско време, източници Reuters и TradingEconomics.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща