България не успява да се противопостави убедително на корумпиращото руско влияние

За да подчертае продължаващата и крайно належаща нужда от
сериозни реформи и ефективно прилагане на антикорупционното законодателство в
страната, Центърът за изследване на демокрацията организира публична дискусия
Завладяната държава: В търсене на антукорупционни резултати, която се проведе по-
рано днес в Дома на Европа.

В дискусията, освен експерти от Центъра, се включиха и Норберт Бекман-Диркес,
Ръководител на Представителството на Фондация „Конрад Аденауер“ и Йорданка
Чобанова, Ръководител на Представителството на Европейската комисия.

През 2023 година корупцията в България достигна тревожно високи нива, а усилията за
нейното потискане се оказаха неефективни. Страната изпитва затруднения в гарантирането
на икономическата си сигурност в светлината на стратегическата корупция, която Русия
използва като инструмент за влияние в Европа. Непрекъснатите смени на правителства от
2021 година насам, с общо пет парламентарни избори в рамките на три години, превърнаха
антикорупционните усилия в инструмент за политическа борба, а не в истинска програма
за подобрение на управлението.

В тази обстановка, селективното прилагане на антикорупционното законодателство
изисква засилен ангажимент от страна на Европейската прокуратура, като се обмисля
разширяване на нейния мандат за разследване на нарушения на санкциите, наложени от
ЕС на Русия. Наскорошните изменения в Конституцията предлагат възможности за
укрепване на съдебната и политическа отговорност, но е видно, че е необходим и цялостен
рестарт на системата за контрол, включващ регулаторни и правоприлагащи органи.
Въпреки известни подобрения в някои държавни структури, политическото завладяване на
държавата остава очевидно и широко разпространено сред всички публични институции.
Широко обсъждани случаи без последващи наказания илюстрират как мрежите за влияние
продължават да имат привилегирован достъп до регулирани пазари, публични поръчки и
законодателния процес, като по този начин си осигуряват нелегитимни конкурентни
предимства, селективно упражняват контрол и налагат санкции, концентрирайки
държавно финансиране в своя полза.

По време на периоди на политически преход и реформи, мрежите за завладяване на
държавата активно се борят за доминация и се стремят към интеграция на нови
политически лидери. Краткосрочно това прегрупиране затруднява злоупотребите с
антикорупционните инструменти и води до разплитане на някои установени мрежи, като
случая с Корпоративна търговска банка през 2014 г. или промени в собствеността в сектори
като хазарта, а други ситуации завършват с високопрофилни убийства. Въпреки временните
възможности за антикорупционен напредък, последните законодателни изменения и
реформи, включително в структурата на Комисията за противодействие на корупцията и
предсрочното освобождаване на главния прокурор, не доведоха до ограничаване на
системната корупция или до кардинална промяна в дейността на антикорупционните
органи.

По време на публичната дискусия бяха представени основните изводи от скорошния анализ
на Центъра по темата – „Завладяната държава: В търсене на антикорупционни резултати“,
според които България не успя да се противопостави убедително на корумпиращото
руско влияние, въпреки натиска от страна на съюзниците ѝ от ЕС и НАТО, който включваше,
от една страната, години на специализирано антикорупционно наблюдение и отказване на
права като страна-членка (напр. членство в Шенгенското пространство), както и най-
големия брой на лица и фирми, санкционирани по Глобалния закон „Магнитски“ на САЩ, а
от друга – предоставяне на техническа помощ и финансиране за реформи.

В своето обръщение, Норберт Бекман-Диркес, Ръководител на Представителството на
Фондация „Конрад Аденауер“ в България отбеляза: „Ключово е да се фокусираме и да
обсъждаме върховенството на закона, задълбочаването на интеграцията в съюза. Особено
сега в ситуация на предизвикателства като руската инвазия в Украйна имаме нужда да
подсилим нашите демократични инструменти като сме наясно, че корупцията е най-
голямата грешка, която можем да направим.“

Йорданка Чобанова, Ръководител на Представителството на Европейската комисия в България дъпълни, че: „Докладът за върховенството на закона подчертава дългогодишния проблем с липсата на солидни резултати при наказателните преследвания и окончателните присъди при дела за корупция на високите етажи на властта. Освен това, корупцията трябва да бъде предотвратена чрез ясни правила за почтеност за членовете на правителството.“

Димитър Марков, Директор на Правната програма към Центъра за изследване на демокрацията подчерта, че „Конституционните промени дадоха положителен тласък на съдебната реформа, но трябва да има институционална реформа, по известна като реформа на регулаторите.“

Според Мартин Владимиров, изследване на демокрацията „Неформалните мрежи успяват да разширят значително руското и китайското икономическо присъствие в енергийния сектор, пренебрегвайки чисто икономическите фактори. Причината за този подход е, че решенията са дългосрочни и обвързват институциите с политики за повече от 10 години.“

Говорителите в дискусията се обединиха около становището, че защитата на демокрацията
в страната изисква да се даде приоритет на две паралелни политики: разкриване и
противодействие на механизмите, чрез които Кремъл подхранва политическата корупция,
и по-ефективно прилагане на мерките срещу изпирането на пари, с акцент върху
незаконните финансови потоци в енергийния сектор.

Българските институции трябва значително да увеличат усилията и капацитета си за справяне със стратегическата корупция и завладяването на държавата чрез изграждане на коалиции и активното участие на реформатори–политици, гражданското общество, частния сектор и международните партньори.

Докладът: Завладяната държава. В търсене на антикорупционни резултати може да бъде прочетен тук!