Синята сделка може да е повратна точка и да направи Европа устойчива по отношение на водата

На воден стрес в Европа са подложени 30% от населението и 20% от територията. В световен мащаб нарастващият недостиг на воден ресурс, поради климатичните промени и разхищението на вода, заплашва да принуди над 1 млрд. души да мигрират. Това заяви председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, откривайки конференцията на високо равнище „Интелигентно потребление на водни ресурси и Синя дипломация“. Една от функциите на водните ресурси е задоволяването потребностите на домакинствата, но изключително важно е значението им за индустрията, енергетиката и селското стопанство, подчерта той.

„Постигането на устойчиво и ефективно управление на водите, наред с намаляването на засушаването и недостига на вода, е възможно само с прилагането на интегриран подход, съобразен с новата климатична реалност на европейско и световно ниво. Този подход трябва да бъде съобразен с националните специфики на всяка държава“, това заяви заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева. По думите ѝ България полага усилия да отрази въздействието на измененията на климата и да предвиди мерки за адаптация и смекчаване в интелигентното управление на водите на национално ниво, включително управление на комплексите от значими язовири, планове за управление на речните басейни, планове за управление на риска от наводнение и др.

Ключово за постигане на целите е осигуряване на адекватно финансиране на водния сектор не само за укрепване на усилията за постигане на устойчивост на водите, но и за гарантиране на прилагането на съществуващото и предстоящото да бъде прието сериозно европейско законодателство, включително директивата за питейни води, директивата за пречистване на отпадъчните води и директивата за приоритетните вещества, обясни Колева.

За президента на КНСБ Пламен Димитров достъпът до качествена питейна вода и канализация е всеобщо право. Публичните институции и всички заинтересовани страни са длъжни да осигуряват това право. „България е една от държавите, които имат сериозни водни ресурси, но в същото време загубите в мрежите са много големи“, коментира още той и добави, че са нужни повече инвестиции.  

„Все повече осъзнаваме цената на водата в световен план. Но все още държавите не полагат достатъчно усилия да работят за по-ефективно използване на водата. С предложения от нас Син пакт искаме и очакваме от ЕК да направи водата независим стратегически приоритет за Европа“, каза Пиетро Франческо де Лото, президент на Консултативната комисия за индустриални промени на ЕИСК. Той представи и визията на ЕИСК по отношение на Синята сделка, в която се описани 15 ръководни принципа, които трябва да се реализират чрез 21 мерки. Сред тях са събиране на надеждни данни за актуалното състояние и тенденции на равнище ЕС по отношение на водоснабдяване и достъп до вода, задълбочени оценки на водната инфраструктура и водните ресурси на всяка държава, въвеждане на стимули за преход към кръгова водна икономика, въвеждане на критерии във всички фондове на ЕС за устойчиво използване на вода и др.

Според изпълнителния директор на Water Europe Дърк Крол трябва да се работи основно в три насоки, а именно: единно законодателство и политики по отношение на водата, обективно определяне на цената на водния ресурс и осъзнаването на факта, че светът е изправен пред водна криза.

„Пет от десетте най-големи риска в световен мащаб са свързани с водата. Необходимо е трансгранично управление на водите. В света има над 200 споделени водосборни басейна, 150 от тях са в Европа, а 5 - в България. Нужна ни е добра обща регулаторна рамка, но трябва да се работи и по национални политики по управление на водата“, заяви Филип Бийтълстоун, директор „Сътрудничество и дипломация по водите“ на Международния институт по водите в Стокхолм. Той допълни, че предизвикателствата са свързани основно с изпълнението на тези политики и отчетността им.

Синята сделка трябва да начертае пътната карта, плана за действие на устойчивото управление на водните ресурси. „Трябват стабилни инвестиции, които да бъдат изразходвани ефективно и за жизнеспособни проекти. Само така ще постигнем търсения резултат“, допълни Любомир Филипов, директор „Стратегически партньорства и регулиране“ във „Веолия“.

Според председателя на Борда за устойчивост на SGI Europe Ален Такоен политиките по отношение на водите в ЕС трябва да са на основата на холистичен подход. „Инвестициите във водата, във водната инфраструктура са дългосрочни инвестиции. Трябва да си дадем сметка, че цифровизацията е настъпила и тя е изключително необходима по отношение на водите“, каза още той.

„Международното сътрудничество е изключително важно по отношение на Синята дипломация, защото дава възможност за повишаване на сигурността и просперипета. Призовавам българските политици да продължават да надграждат стартиралите през годините мерки, но и да работят още по-усърдно за прилагане на нови политики за устойчиво потребление на водните ресурси“, заяви модераторът на втория панел на конференцията доц. д-р Милена Ангелова, която е главен секретар на АИКБ и докладчик на ЕИСК за Синята сделка и ефективността на водите.

Десислава Стойкова от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) представи предизвикателствата, пред които са изправени общините у нас. Сред тях са подобряване обслужването на гражданите, повишаване на ефективността на ВиК дружествата, нови подходи за преход към климатично неутрално и устойчиво управление, социалната поносимост на водата, запазване на общинските ВиК дружества и др. Според НСОРБ има необходимост от пълна промяна на нормативната база, по-добра и гъвкава регулация на ВиК сектора.

Ръководителят на работната група Water Beyond Europe Дейвид Смит призова всички заинтересовани страни да работят за това водата и интелигентното ѝ потребление да бъдат по-актуални за младото поколение. „Изменението на климата не признава граници, а това прави сътрудничеството по отношение на водата от ключово значение. И сега, когато в Европа предстоят избори, е изключително важно да сме активни и да търсим по-бързо признаване на Синята сделка от ЕК“, заяви Дейвид Смит.

В заключителните бележки на събитието Чинция дел Рио, член на ЕИСК, призова за включване на повече граждани и ефективен диалог между институциите и неправителствените организации. По думите ѝ Синята сделка е възможност да покажем на поколенията, че светът може да се обедини в името на общото благо.