Ангелин Цачев: Ефективното използване на енергията от ВЕИ е сред най-големите предизвикателства за ЕСО

Енергетика / България , Зелен преход
Маринела Арабаджиева
4731
article picture alt description

Три са основните предизвикателствата пред, които е изправен Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Първото е присъединяването на всички възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) към мрежата. Второто е управлението на електроенергийната система с всички присъединени мощности Третото предизвикателство, което ЕСО вече започва да среща, е ефективното използване на възобновяемата енергия. Това коментира изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев по време на форума „Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика“.  От тази гледна точка той постави и въпроса за отрицателни цени на електроенергията при вече работещи мощности за слънчева енергия от 3000 МВт. „Това не е позитивен сигнал, който ще продължи инвестицията в сектора“, отбеляза Цачев, наблягайки на нуждата на бизнеса  от сигурна, предвидима и достъпна енергия, която да влезе в себестойността на продуктите за пазара.

През последните 7-8 години при нас в енергийния сектор нещата се случват много по-динамично, дори по-бързо от това, което трябва да става предвид значението на енергийната сигурност и адекватността на мрежите, посочи той. Цачев ясно изрази сложността на управлението на мрежата поради липсата на достатъчно маневрени мощности.

По думите му, инвестициите на ЕСО през последните години са за над 1,2 млрд. лв. в преносната мрежа на страната и те касаят основно възможността за присъединяване на ВЕИ.  Инвестиции в тази посока са направени и от електроразпределителните дружества. Именно в резултат на тези усилия през последните две години и половина въведените в нови ВЕИ са над 2200 МВт. Очакването за тази  година е в  системата да "влязат" още между 800 и 1000 МВт, като почти същия обем се очаква и за следващата 2025 г.

„Управлението на мрежата е изключително сложно поради липсата на маневрени мощности. През последните години, за разлика от други страни, където газа беше признат като преходно гориво бяха инвестирани средства в изграждане на газови централи, които евентуално да заменят въглищните централи и евентуално да запазят гъвкавостта в електроенергийната система, това което даваха и дават въглищните централи. За съжаление, в нашата страна не бяха подадени сигнали за такива мощности и в момента всички виждаме как това се отразява на електроенергийната система по отношение на управлението и балансирането.“, каза Ангелин Цачев. Той изрази надежда, че с последните законови и регулаторни изменения ще доведат до инвестиции за изграждане на такива мощности в срок от 2 – 3 години.

Изпълнителният директор на ЕСО напомни, че по отношение на присъединени мощности не може да се разчита само на ВЕИ, предвид все пак ограниченият потенциал за производство от слънчеви (до 1700 – 1800 МВтч) и вятърни (до 2500-3000МВтч) мощности.  Това обаче не може да запълни напълно цялото производство от въглищна енергетика и  затова е необходимо и важно да се предприемат необходимите стъпки.  „Аз съм много доволен от стартирането на идеята за два ядрени блока, които да ни дадат възможност за една нисковъглеродна ядрена мощност за цялата енергийна система“, каза Цачев.

Изпълнителният директор на ЕСО се спря на проектите за междусистемна свързаност и в частност на въведеният през миналата година втори електропровод между България и Гърция, с който междусистемния капацитет е увеличен с над 50%. Той изрази надежда през следващите няколко месеца да се  стигне до 100 % увеличение. С експертите от Румъния вече се говори и за изграждане на четвърти междусистемен електропровод за повишаване на междусистемната свързаност. „Успяхме да преодолеем и да изчистим доста тесни места в националната мрежа. Водим разговори и за трети междусистемен електропровод с Турция, което ще превърне страната ни в един сериозен енергиен хъб и ще даде възможност енергия от всички краища на Европа да бъде предоставяна на потребителите в нашата страна“, каза Цачев. В тази връзка изпълнителният директор на ЕСО наблегна на обединението на пазарите, по което се работи заедно с БНЕБ. „През последните три години с БНЕБ успахме да направим обединението на българо-румънска и българо-гръцка граница. Те са факт и работим интензивно по обединението на пазарите със Сърбия и Северна Македония“, посочи Цачев, като очерта и основното затруднение – страните все още не са членки на ЕС и правилата са по-различни.

Ангелин Цачев обясни подробно и намеренията, касаещи инвестициите в ПВУ, RePowerEU, модернизационния фонд, които при осъществяването им дават възможности за нови проекти. Това се отнася и за увеличаване на капацитета на мрежата на 110 киловолта, изграждане на подстанции и подмяна на 100 трансформатора като възможност за нови ВЕИ, реконструкция на 870 км електропроводи, реконструкция на мрежата 220 киловолта и на 400 киловолта, изчистване на тесните места в мрежата. Внимание бе обърнато и на проекта Кармен 2 в който ЕСО  участва с румънския оператор и бе определен като проект от общ интерес – с 4 нови подстанции 400/110 киловолта в Североизточна България с цел по присъединяване на вятърни мощности между 5 и 7 хил. МВт.

Цачев се спря и на темата, която по думите му „най-много ни притеснява като оператор – ефективното оползотворяване на ВЕИ“. Според него подходите в тази част са два. Първият касае развитието  на енергийните коридори. „Вече сме лансирали наш проект пред ENTSO-E, пред ЕК – проектът е част от 10-годишния план за развитие на мрежата и е за изграждане на нов енергиен коридор Север-Юг, който стартира от Гърция през България, Румъния, Словакия, Чехия Полша и впоследствие да стигне до Германия като целта е да споделяме, както соларна така и вятърна енергия от потенциала на вятърните централи в Северно и Балтийско море, които са за над 430 ГВт“. Според изпълнителния директор на ЕСО плановете са през следващите 10 – 12 г. ЕК да инвестира над 400 млрд. в инфраструктура за облагородяване на потенциала на Северно море, а за нас е добре  при такъв енергиен коридор да станем част от този процес.

Другият е коридор Изток-Запад, който касае  коридор, тръгващ от Турция през България, Северна Македония, Гърция, Албания с Черна гора и с крайна точка Италия. Идеята е използване на часовата разлика, при което и произведената електроенергия от ВЕИ може да има по-голям потенциал при осигуряване на пиковото потребление. Този проект, както каза Ангелин Цачев може да се реализира с малки инвестиции.

„Друг подход за оползотворяване на ВЕИ енергията е трансформирането й в друг носител, а именно зеления водород. Тоест, засилване на потреблението и изграждане на инсталации за оползотворяването му в България“, посочи изпълнителният директор на ЕСО. „ВЕИ и зеленият водород трябва да се развиват паралелно. Само един подход няма да доведе до развитие“, заключи Ангелин Цачев.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща