Европейските пазари на акции недоволни от решението на ЕЦБ да замрази лихвите за пети път

Борсовите индекси в Западна Европа се понижаваха умерено в четвъртък след падането на „Уолстрийт“ предния ден, докато инвеститорите оценяваха данните за мартенската инфлация в Съединените щати, а по-късно и резултатите от априлската среща на Европейската централна банка (ЕЦБ), която приключи в четвъртък.

Както стана известно в сряда, потребителските цени (CPI индекс на потребителските цени) в САЩ са се повишили с 3.5% на годишна база през март след покачване с 3.2% през февруари. Средно анализаторите прогнозираха по-умерено ускоряване на инфлацията - до 3.4%.

И въпреки че не очакваха промяна, инвеститорите останаха недоволни от решението на ЕЦБ да замрази основните си лихви за пети пореден път и да не се ангажира с конкретна дата за началото на намаляването на рекордно високите лихви в момента.

„Ако актуализираната оценка на Управителния съвет на перспективите за инфлацията, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика допълнително повиши увереността му, че инфлацията се приближава към целта по устойчив начин, би било подходящо да се намали текущата ниво на ограничение на паричната политика“, се казва в изявление на банката сред заседанието.

Това накара много анализатори да изключат възможността, че първото намаление ще бъде през юни, още повече че и Федералният резерв на САЩ вече със сигурност ще пропусне юни като начало на графика за намаляване на основната лихва. Аргумента и на двата регулатора е, че инфлацията се забавя и остава далеч от целта от 2%.

Освен това на пресконференция след заседанието управителят на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че ръководството на ЕЦБ ще продължи да следва подход, зависещ от данните и определянето на лихвите ще е среща по среща, както и „продължителността на ограничението и не се ангажира предварително с конкретна скорост на намаляване на лихвите“.

Междувременно промишленото производство в Италия през февруари е нараснало с 0.1% спрямо януари и е спаднало с 3.1% на годишна база. През януари цифрата е намаляла с 1.4% на месечна и с 3.7% на годишна база.

До обед общият индекс на най-големите европейски компании Stoxx Europe 600 се понижи с 0.29%. От националните индикатори повечето са на загуба: испанския IBEX 35 (-0.84%), следван от италианския FTSE MIB (-0.58%), германския DAX (-0.40%) и британския FTSE 100 (-0.20%). Само френският CAC 40 добави 0.03%. Низходящият тренд се запази до края на сесията, като за някои индекси понижението дори се ускори.

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен спад завърши испанският измерител IBEX 35, а с най-слабо понижения затвори френският бенчмарк САС 40.

Основните сделки и повечето сектори бяха на отрицателна територия, като измерителят на банките се понижи най-много, с 2.4 на сто, следна от секторният индекс на телекомите, който затвори с понижение от 2.1%.

Акциите на британската застрахователна компания Aviva спаднаха с 6.35%, след като обяви нови планове за „възстановяване и ребрандиране“ на бизнеса си с финансови линии. Книжата слязоха на дъното на Stoxx Europe 600.

Междувременно книжата на британската AstraZeneca поскъпнаха с 2.14% заради обещанието фармацевтичната компания да увеличи дивидента си тази година със 7%, до 3.1 долара на акция, преди ключовото гласуване за заплащането на нейния главен изпълнителен директор.

Акциите на Pepco Group поскъпнаха с 3.15%. Европейският дискаунтър оператор отчете 12% ръст на приходите през второто тримесечие и обяви назначаването на Стефан Борхерт за нов главен изпълнителен директор на компанията. Борхерт, който преди това оглавяваше оптичната верига GrandVision и бизнеса на Sephora в Европа, Близкия Изток и Африка, ще поеме новото си назначение на 1 юли.

Цената на акциите на Publicis Groupe SA нарасна с 3.04%. Един от най-големите рекламни холдинги в света увеличи приходите през първото тримесечие на 2024 г. с 4.9%, до 3,23 млрд. евро, докато анализаторите очакваха ръст от 4.55%.

Акциите на швейцарската Givaudan се понижиха с 1.65%, въпреки че най-големият световен производител на аромати и хранителни добавки увеличи приходите си с 2.8% през първото тримесечие до 1.82 милиарда швейцарски франка (1,99 милиарда долара). Анализаторите очакваха цифрата да бъде 1.78 милиарда франка.

Акциите на френската банка Societe Generale поскъпнаха с 2.5% до обед след новината, че кредиторът се е съгласил да продаде бизнеса си с финансови решения за транзакции с оборудване на Groupe BPCE за 1.1 милиарда евро. Следобед настъпи обрат и цената на акциите започна бързо да пада, както и на други банки, но въпреки това в края на търговията остана в зелената зона с ръст от 0.32%.

Капитализацията нарасна на петролните компании: британската Вp Plc (-0.19%), нидерландската Shell (-0.21%), на френската TotalEnergies (-0.56%) и на испанската Repsol (-1.92%) на фона на спадащите цени на петрола. Търговията с европейския суров петрол Brent приключи на лондонската стокова борса (ICE Futures) с понижение от 0.66% до 89.88 долара за барел.

От националните измерители на „сините чипове“ най-зле се представи испанският IBEX 35, който отново спадна за пета поредна сесия с 1.16% до 10 649 пункта, повеждайки надолу европейските си колеги, основно повлечен от финансовия сектор, след като президентът на ЕЦБ Лагард намекна за предстоящи намаления на лихвените проценти. На корпоративния фронт понижаващите се акции бяха водени от Grifols (-4.3%), IAG (-3.9%), BBVA (-3.7%) и Banco Sabadell (-3.1%). Книжата на IAG бяха наказани от новини за спирането на полетите на Lufthansa до Техеран поради разгорещеното напрежение в Близкия изток. Сред губещите са и книжата на Banco Santander (-2.6%) и Inditex (-0.4%). Затова пък енергийният сектор се възстанови, воден от Acciona Energia (2.4%), Solaria Energia (2.3%) и Iberdrola (1%), след одобрението на реформата на европейския пазар на електроенергия. Сред печелившите бяха и книжата на веригата Melia Hotels, чийто акции поскъпнаха с 2.3% благодарение на повишаването на препоръката за акциите от „продава“ на „купува“ от анализаторите на швейцарската банка UBS.