Световна Банка: Слаб растеж забавя икономическото възстановяване в развиващите се икономики на Европа и Централна Азия

Икономика / Свят
Иван Стоянов
1952
article picture alt description

Източник: 3eNews, архив.

Икономическата активност в нововъзникващите и развиващите се икономики в региона на Европа и Централна Азия вероятно ще се забави тази година, поради отслабената глобална икономическа среда, строгата парична политика, забавянето на растежа в Китай и по-ниските цени на суровините. Всички тези фактори влиявят негативно на растежа в региона. Това се твърди в последния икономически доклад на Световната банка за региона, публикуван от институцията.

От институцията смятат, че регионалният растеж вероятно ще се забави до 2,8% тази година, след значително укрепване до 3,3% през 2023 г., тъй като икономиките както на Русия, така и на засегнатата от войната Украйна се върнаха към растеж и поради по-стабилното възстановяване в Централна Азия. Ръстът на регионалното производство вероятно ще остане като цяло непроменен през 2025 г.

Според Световната банка препятствията за перспективите са многобройни. По-бавното от очакваното възстановяване на ключовите търговски партньори, особено в еврозоната, рестриктивните парични политики и изострянето на геополитическите позиции биха могли допълнително да забавят растежа в региона.

„Страните от Европа и Централна Азия продължават да се сблъскват с множество кризи, изострени от предизвикателна среда за глобален растеж“, казва Антонела Басани, вицепрезидент на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. „Съживяването на растежа на производителността чрез стимулиране на бизнес динамиката и подобряване на устойчивостта срещу рисковете от изменението на климата може да помогне за защитата на хората в региона и да ускори икономическия растеж.“, посочва той.

От институцията твърдят, че бавният растеж допълнително ще забави възстановяването на региона от скорошните шокове, включително инвазията на Русия в Украйна, която продължава, пандемията и кризата с разходите за живот през 2022 г.

Относно инфлацията от банката смятат, че тя намаля по-бързо от очакваното в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики (EMDE) в Европа и Централна Азия, до голяма степен поради резкия спад на световните цени на енергията и храните. Средната годишна инфлация на потребителските цени в региона спадна до 4,2% през февруари 2024 г. от 15% в началото на 2023 г. Въпреки това кризата с разходите за живот през 2022 г. продължава да засяга домакинствата независимо от увеличенията на реалните доходи през миналата година.

Според документа, в Украйна се предвижда темпът на възстановяване да се забави до 3,2% тази година от 4,8% през 2023 г., което отразява по-малката реколта и постоянният недостиг на работна ръка. Икономическите перспективи на страната остават зависими от подкрепата на донорите и продължителността на руската инвазия. Според скорошни оценки на Световната банка и партньорските институции разходите за реконструкция и възстановяване в Украйна са нараснали до 486 милиарда долара, което е повече от два пъти размера на предвоенната икономика на Украйна през 2021 г.

Растежът в Турция също е вероятно да отслабне до 3% тази година – най-ниското му ниво от 2009 г., с изключение на засегнатите от пандемията години – тъй като се очаква усилията за макроикономическа консолидация да ограничат вътрешното търсене. Понижените глобални цени на петрола ще осуетят перспективите в Централна Азия, като растежът ще се забави до 4,1% тази година от приблизително 5,5% през 2023 г.

Докладът включва специална глава за оключването на потенциала на частния сектор. В анализа се отбелязва, че икономическото развитие в региона е история на преход от планова към пазарна икономика, широки и дълбоки структурни реформи и появата на частната инициатива, като основен двигател на растежа и просперитета.

„За по-малко от три десетилетия 12 от страните в региона се присъединиха към Европейския съюз (ЕС). Преходът на тези страни към интегрирани в ЕС пазарни икономики със стабилни институции и производствени структури илюстрира успеха на дълбоките реформи на някои от страните, които също достигнаха статут на държави с високи доходи“, пише в документа.

„Частният сектор в няколко държави в региона е изправен пред бариери, които възпрепятстват способността му да се разширява и да прави иновации“, казва Ивайло Изворски, главен икономист на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия. „Повишаването на динамиката на бизнеса ще изисква справяне с няколко предизвикателства, включително подобряване на конкурентната среда, намаляване на участието на държавата в икономиката, подобряване на качеството на образованието и укрепване на наличността на финансиране за фирмите.“, смята той.

От институцията посочват, че усилията за насърчаване на конкуренцията и свободните пазари трябва да се съсредоточат върху намаляване на бариерите за навлизане и улесняване на излизането от пазара на непродуктивни фирми. Значителното присъствие на държавни предприятия също е основна пречка за изравняването на условията, при които оперират частните предприятия.

Частните фирми също са изправени пред неадекватно образована работна сила и големи пропуски в уменията, което е пречка за растежа. Високите нива на емиграция на млади и квалифицирани работници не помагат в краткосрочен план. По-добре образованата работна сила е свързана с по-висока производителност и може да доведе до повече иновации.

Банковото кредитиране на частния сектор е относително ниско и не се е увеличило през последното десетилетие. Кредитирането също има тенденция да бъде по-краткосрочно. За да подобрят растежа на производителността и иновациите, фирмите се нуждаят от достъп до дългосрочно финансиране.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща