Доларът остава стабилен и в четвъртък в очакване на решения за лихвите от ЕЦБ

Доларът остава стабилен в четвъртък, след като по-горещите от очакваното данни за инфлацията в САЩ разбиха очакванията, че Федералният резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната) ще започне през юни своя цикъл на намаляване на лихвените проценти, докато йената се понижи на нивата, наблюдавани за последно в средата на 1990 г.

Фокусът на инвеститорите сега ще бъде върху данните за цените на производител в САЩ (т.нар. производствена инфлация) и среща на борда на Европейската централна банка за парината политика, резутатти то която ще станат известни след 15:30 часа българско време. Очакванията са, че банковият регулатор на еврозоната ще остави за пети пореден път непроменени и високи и трите си лихви, но може да даде по-ясен сигнал относно момента на първото намаление. Основните лихвени проценти, които са в сила от 20 септември 2023 година, са както следва: 4% по депозитното улеснение (лихвата, която банките получават по овърнайт депозитите си в централната банка); 4.50% по основните операции по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица); 4.75% по пределно кредитно улеснение (лихвата, която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ).

Данните на Министерството на труда на САЩ за мартенската инфлация в страната, обявени вчера, показаха, че темпът на растеж на потребителските цени на годишна база през миналия месец се е увеличил до 3.5% от 3.2% през февруари за втори пореден месец. Това силно притесни инвеститорите, които драстично намалиха залозите си за намаляване на лихвените проценти тази година. Анализаторите прогноираха по-умерено ускорение на инфлацията – до 3.4%.

Като добавим към тези съмнения, протоколите от мартенското заседание на Фед, публикувани в сряда, които показват, че политиците вече са били разочаровани от последните показания на инфлацията преди последния доклад от вчера.

Сега пазарите оценяват 18% шанс Фед да намали лихвите през юни, в сравнение с 50% преди данните за инфлацията (CPI) в САЩ. Високата инфлация, съчетана с растежа на икономиката на САЩ и силния пазар на труда, намаляват вероятността от бърз преход към облекчаване на паричната политика от Фед, казват анализатори. Затова и първото намаление на основния лихвен процент се очаква през септември.

Горещият доклад за инфлацията доведе до рязко покачване на индекса на долара (DXY), който измерва съотношението на зелените пари спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), с над 1% по-високо в сряда, доближавайки се за момент до петмесечен връх от 105.30 пункта. За последно индексът беше 105.31 пункта в четвъртък*, като се повиши с 0.12% от нивото при затваряне на търговията в сряда. По-широкият измерител WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, добави 0.06%.

Ръстът на долара притисна еврото, което се понижи с нови 0.08% до 1.0736 долара (след спада с 1% в сряда) спрямо 1.0744 долара при затваряне на търговията в сряда. Европейската централна банка определи вчера следобед референтен курс на еврото от 1.0860 долара.

Британският паунд е сред малкото световни валути, който се повиши с 0.04% до 1.2546 долара от 1.2540 долара в сряда.

Японската йена остана на нивата от средата на 1990 година, като се понижи с 0.12% до 153.08 йени за долар. Вчера японската валута докосна 34-годишно дъно от 153.24 за щатски долар, което върна страховете за интервенция, тъй като властите в Токио повториха, че няма да изключат никакви стъпки за справяне с прекомерните колебания на йената. Япония се намеси на валутния пазар три пъти през 2022 г., когато йената падна към тогавашното 32-годишно дъно от 152 йени за долар, припомня Reuters. Стоковите валути заеха разнопосочни позиции, тъй като другите фактори, които влияят върху тези валути, са по-силни. Австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, се повишиха съответно с 0.14% до 0.6522 долара, докато новозеландският долар нарасна с 0.17% до 0.59835 щатски долара.

Канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от котировките на петрола, нараснаха съответно с 0.06% до 1.3678 канадски долара за един американски и с 0.25% до 10.8086 крони за един щатски долар. Фючърсите и на двата вида суров петрол се котират без особена промяна в четвъртък, след като предишния ден прибавиха около процент към цената, подкрепени от опасения за по-широк конфликт в Близкия изток, който може да наруши допълнително доставките на петрол. Последният кръг от преговори за прекратяване на огъня между Израел и Хамас засега не е дал резултати, докато насилието в Газа не стихва. Днес американският лек суров петрол (WTI) спадна с 0.07% до 86.15 долара за барел, а търгуваният предимно в Европа Brent се понижи с 0.04% до 90.44 долара за барел*.

*Валутните курсове и котировките на петролните фючърси са актуални към 10:15 часа българско време, източници Reuters и TradingEconomics.