Правилното разделяне на боклука като част от кръговата икономика

Икономика / Климат / Екология
3E news
3922
article picture alt description

Източник: needpix.com

Източник за останалите снимки: Авторът.

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews в Бенелюкс

Депонирането на отпадъците е ключов приоритет на Европейския съюз в борбата за намаляване на CO2 в атмосферата. В много страни отпадъкът се изгаря в заводи, а отделената енергия отива за отопление. Други, като Белгия, са се насочили към кръговата икономика, чрез който се вдъхва втори живот на употребената опаковка. 

Кръговата икономика има за цел да запази стойността на продуктите, материалите и ресурсите възможно най-дълго, като ги върне в продуктовия цикъл в края на тяхната употреба и същевременно свежда до минимум генерирането на отпадъци. Колкото по-малко продукти изхвърляме, толкова по-малко материали извличаме, толкова по-добре за нашата околна среда.

Още по темата

Правилното сортиране на отпадъка е сред ключовите предизвикателства за на белгийските общински компании по сметосъбиране. Макар от много години да съществува практиката за разделяне на отпадъците в отделни чували, изчисления показали, че домакинствата изхвърлят месечно средно несортирана храна за близо 400 евро. Същото е положението и при кеновете и опаковките.

По правило храната трябва да се поставя заедно с окосената градинска трева, храсти и листа в зелени контейнери, които се събират отделно от сметосъбиращите компании.  Оказва с обаче, че сред смесения боклук, поставян в черни или сиви чували (така поне е във фламаднската част на страната, б.ред.) попадат заради немарливи домакинства и тонове хранителен отпадък. Храната може да се използва за животни, за гориво или пък за биоразградим компост.

Според Агенцията за обществени отпадъци това не можело да продължава така и трябва да се спре с безразборното прахосване на хранителен отпадък. Строгите правила важат както за домакинствата така и за фирмите.

Плащаш колкото хвърляш без такса “смет“

В Белгия няма такса „смет“ каквато плащат българските домакинства. В западноевропейската държава няма да чуете: „ма аз не изхвърлям толкова много боклук, пък плащам голям данък. За да е справедливо и честно властите са въвели чувалите. В по-големите хипермаркети са изградени специални щандове за закупуване на разноцветни торбички – в синьо за кенове и картонени опаковки от млека; черни за смесен боклук и оранжеви/жълти (в различните провинции) за текстил. Така че, колкото повече се изхвърля, толкова повече чували се купуват и съответно повече средства влизат в общинската хазна. 

Контрол и пак контрол с информационни кампании

Въпреки строгият регламент и изначално социално ангажираната роля на белгиеца за постигането на по-чиста среда, оказва се че все още има „пукнатини“ в комуникацията. Въпреки че е ясно кога и как се събира боклукът в торбите все попада нещо, което не му е мястото там. Тук идва ролята на информационната кампания. И за нея средства не се пестят. Така например, от следващата година, домакинствата в провинция Лимбург ще трябва още повече да внимават какво слагат в отделните чували. За да няма недоразумения, месец преди настъпване на новата година във всяка пощенска кутия е пусната информационна брошура какво трябва и какво не трябва да се слага в отделните чували.

От брошурата ясно е написано за какво се използва черния чувал- че в него се слага боклук, който не е пластмаса, кенове, храна или пък текстил. Отдолу се казва,  че цената на една ролка (10 торби малки или големи) струва 6.25/12.50 евро в зависимост от големината.

Торба за смесен боклук. Източник: www.boechout.be

Така че не е от без значение за едно домакинство как ще сортира боклука и дали ще е безотговорно, ако му се налага често да дава тези пари за торби. Освен това, ясно се казва, че съдържанието не трябва да надвишава 5 кг (за малките) и 10 кг ( за големите) торби. Казва се също под формата на визуални картинки (в зеления абзац) какво може и какво не може да се слага. И на последно място- важно е дори как ще се завърже торбата, за да бъде сигурна при транспортирането.

Правила и наказания

На никой в тази държава дори да не му минава през ума, че може да метне боклук извън тези чували или пък безразборно да го нахвърля из торбите. Просто няма да го вземат, а съответното домакинство може да получи и солидна глоба от местната администрация.

На някои места дори се третира като вандализъм и може да те изправят и пред полицейски съд. Комуналната фирма не взима боклука и поставя предупредителен червен стикер на чувала.

В чувалите почти никога не се слага стъклен амбалаж, тъй като в хипермаркетите има изградени машини за връщане на бутилки. На потребителите при закупуване на вода, алкохол или безалкохолни напитки в стъклени шишета се начислява депозит, които се приспада при връщане. Машината взима бутилките, предварително ги сортира според вида, размера и степента на замърсяване и по този начин подпомага процеса на рециклиране.

Към момента в Белгия, за разлика от Нидерландия и Германия, може да се върнат в магазините срещу депозит само стъклени шишета. От години сдружение под името Депозитен алианс настоява страната да последва примера на съседите, защото освен че печели кръговата икономика, печели  и природата. Според направено проучване през 2021 година в общия боклук попадат едва 0,3% от кенчета. 90% от анкетираните са заявили, че са готови да сортират и върнат пластмасови и метални кутии, срещу което ще получат депозита си.

Показаните иновативни проекти за рационално сортиране на отпадъците и връщането им отново за изготвяне на суровини са част от сложна социална схема, която започва от навиците на обществото правилно да сортират през отделните камиони за чувалите до многомилионните инвестиции в площадки и заводи. Освен за природата, местните правителства го правят да отговорят на изискванията на Европейската комисия по разработения още през 2015 година Пакт за кръговата икономика. Този пакт впоследствие бе преработен през 2020 година в нов план, който според Брюксел е един от основните градивни елементи на Европейския зелен пакт. 

В новия план за действие се обявяват инициативи през целия жизнен цикъл на продуктите, насочени например към тяхното проектиране, насърчаване на процесите на кръгова икономика, насърчаване на устойчивото потребление и с цел да се гарантира, че използваните ресурси се съхраняват в икономиката на ЕС възможно най-дълго.

Белгия като сърцето на Европа стриктно следва приетите правила за по-чиста околна среда, по-малко емисии и по-малко изхвърлени продукти. В дългосрочната политика на страната е заложено, че при спазване на този план до 2050 година трябва да бъде с нулеви емисии. А за постигането на целта, според консултантската фирма McKinsey, през следващите години ще трябва да се инвестират общо 415 млрд. евро в иновативни проекти, част от кръговата икономика, намаляване на емисии от частните домакинства, възобновяеми източници.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Климат / Екология:

Предишна
Следваща