Управителят Димитър Радев: Не е добра идея БНБ да се въвлича в политическия процес
Поводът е назначаването на служебен премиер от президента, а постът на управителя на БНБ е с посочените в Конституцията
Снимка: БТА
Имахме продуктивен разговор, решението ще бъде на президента. Аз му изложих моята позиция, а тя е, че не е добра идея да се въвлича БНБ в политическия процес – най-малкото по две групи от причини. Това каза пред журналисти управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, след като се срещна с президента Румен Радев относно процедурата по назначаване на служебен министър-председател, съобщи БТА.
Първата са чисто съдържателни – това ще хвърли политическа сянка върху институцията и то за дълъг период от време, каза гуверньорът на БНБ. Според него, след 2015 г. е постигната здравословна дистанция между банката и политическия процес и сили.
По думите му има и редица правни причини. Има колизия с националното законодателство, която е очевидна, но това, за което малко се говори е, че колизия има и с европейското законодателство. Управителят на централната банка и неговата роля са изрично дефинирани в договора за функционирането на ЕС, протоколите към него, устава на Европейската централна банка, устава на европейската система на централни банки. Те са много експлицитни в това отношение, че не могат да се съвместяват тези длъжности, обясни Димитър Радев. Аз съм член на генералния съвет на Европейската централна банка. Етичният кодекс там изрично посочва, че управителят трябва да избягва каквото и да е участие в политическия процес и също така да прави опити да взема публични позиции извън тази на управител, коментира Радев.
Управителят на БНБ обясни, че това до голяма степен се отнася и за неговите заместници.
С идеята да решим конюнктурен проблем ще създадем дългосрочни проблеми и това не е редно да се допуска, подчерта Димитър Радев.
Президентът Румен Радев се срещна с Димитър Радев, чийто пост е сред посочените в чл. 99, ал. 5 от Конституцията във връзка с процедурата по назначаване на служебен министър-председател. След връщането на неизпълнен трети проучвателен мандат за съставяне на правителство по-рано днес държавният глава обяви, че започва срещи с всички посочени в Конституцията потенциални служебни министър-председатели, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Съгласно чл. 99 от Конституцията, след като не е постигнато съгласие за правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. След промените в Конституцията за служебен министър-председател държавният глава може да избира измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.