Енергетиката рискува да потопи (отново) държавните финанси

Институт за пазарна икономика, Лъчезар Богданов

Докато погледът на обществото е върху оставката на кабинета и пазарлъците по споразумение и  формиране (евентуално) на ново правителство, енергетиката напомни традиционната си роля да натрупва тежест от милиарди върху публичните финанси. Вместо либерализация, оттегляне на държавата, привличане на частен капитал и носене на риск от пазарните участници, отново поривът е безотговорно опортюнистично прехвърляне на всеки проблем върху държавните финанси. Така много бързо бюджетната дисциплина може да се разруши и дефицитът ще надхвърли 3-те процента.

Нуждите са неограничени, а ресурсите ограничени  – това е А,Б,В в икономическата наука, освен, разбира се, когато играчите насочат апетита си към джоба на данъкоплатеца. Тогава удобно се приема, че държавата има бездънен портфейл, удобно на разположение за всяка добре опакована с разказ за „националния интерес“ приказка.

Държавната енергетика за кратко, и то благодарение на индуцираната от политиката на Русия енергийна криза в цяла Европа, успя да генерира значителни печалби през 2021 и 2022 г. Това генерира огромен паричен ресурс, който беше удобно раздаден като компенсации на бизнеса (най-много – към Лукойл и други големи предприятия, реализирали огромни печалби, но това е отделна тема). Освен това, и може би по-важно – създаде измамна и преходна увереност, че енергетиката е гъска, снасяща златни яйца, своеобразна печатница за пари.

Отрезвяването вече идва, но в процеса ще натрупа (поне) няколко милиарда сметка, която както обичайно ще се покрие от всички.  Едва средата на март е, а вече няколко идеи и решения натежават на бюджета.

Най-фрапантното от последните дни е предложението на депутати от ГЕРБ бюджетът да покрие „дупка“ от 850 милиона лева във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Аргументът, изведен по спешност, звучи накратко „или държавата дава, или трябва да се вдига цената на тока за домакинствата“. При значителен спад на борсовите цени на електроенергията в последните месеци логично има спад в приходите във фонда, но икономическата логика е в такава ситуация да се намалят и разходите чрез намаляване на преференциалните цени, гарантирани за някои производители на енергия. Но извън конкретиката на момента, искането е симптом, потвърждаващ връщането на енергетиката към състоянието отпреди 2021 г. – говори се за дупки, недостиг, субсидии, нужда от постоянни помощи и спасяване с бюджетни средства.

Почти без дебат, въпроси и дори обществен отзвук мина и друго решение на парламента – възлагащо на МС да приоритизира проекти за инвестиции в газова инфраструктура. Става дума за т.нар. вертикален газов коридор, който осигурява възможности за пренос на газ между България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова, както и допълнително изграждане на довеждаща инфраструктура в източномаришкия басейн. Звучи добре, но отново – с публичен ресурс. Подходът е допълнителни 200 милиона лева увеличаване на капитала на държавното предприятие „Булгартрансгаз“ и нови 625 милиона лева държавни гаранции за бъдещ заем на дружеството за финансиране на проектите.

Паралелно с това се подготвя общественото мнение и за още пряко или косвено държавно подпомагане на иначе частните крайни снабдители. Темата отвори един от директорите на най-голямото електроразпределително дружество в страната, предупреждавайки за очаквана ликвидна „дупка“ от 600 милиона лева, която те очакват да се покрие с държавни гаранции, преференциални заеми от държавната „Българска банка за развитие“, аванси от ФСЕС. Още проблеми, за които държавата пряко или косвено трябва да осигури ресурс.

И всичко това на фона на устрема за инвестиции в нови ядрени мощности. Тук парламентът също се е захванал да управлява ръчно проекта, включително с решения, предопределящи възлаганията на обществени поръчки. Покрай тези иначе интересни за скандали и взаимни обвинения детайли   да припомним, че с решение на Народното събрание в края на миналата година държавният „Български енергиен холдинг“ увеличи капитала на АЕЦ „Козлодуй“ с 1,5 милиарда лева, а отделно в закона за държавния бюджет е предвидено издаване на държавни гаранции по бъдещи заеми от АЕЦ „Козлодуй“ за финансиране на проекта до 3 милиарда лева (1,5 милиарда евро).

И не е въпросът дали проблемите са реални или измислени, дали даден нов проект сам по себе си има предимства, а това изобщо тези въпроси да не се решават от политици с натискане на бутон. Посоката за дългосрочно решение е „разкачване“ на производството, преноса и търговията с енергийни ресурси от държавата и създаване среда на пазарна конкуренция и справедливо разпределение на риска. Това минава (поне) през максимално ограничаване на ангажимента на бюджета чрез преки субсидии или държавни гаранции, както и приватизация – най-малкото чрез качване на акции от държавните енергийни компании на глобална фондова борса.

А междувременно в идните месеци въпросът е ще има ли критична маса народни представители, които да казват „не“ на решения, увеличаващи с големи стъпки бюджетния дефицит и трупащи скрит (засега) публичен дълг.