Световните цени на храните се понижиха за седми пореден месец през февруари

Индексът на цените на храните на FAO се понижи за седми пореден месец до 117,3 индексни пункта през февруари 2024 г., най-ниското ниво от три години, в сравнение с ревизираните нагоре 118,2 през януари, съоби на сайта си Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO).

При зърнените култури цените се понижиха с 5%, а именно на царевицата и пшеницата. На радтителните масла спадът е с 1.3%, тъй като спадът на световните цени на соевото, слънчогледовото и рапичното масло повече от компенсира незначително по-високите котировки на палмовото масло.

От друга страна, разходите за млечни продукти се повишиха с 1.1% до деветмесечен връх, като цените на маслото се повишиха най-много, подкрепено от по-високото търсене на внос от азиатски купувачи и сезонно намаляващото производство на мляко в Океания.

Цените на месото се покачиха с 1.8%, обръщайки седеммесечния последователен спад, като международните котировки на цените за птиче месо и говеждо месо се увеличиха най-много.

Цените на захарта се повишиха с 3.2%, второ поредно покачване, на фона на постоянни опасения относно перспективите за предстоящия сезон в Бразилия и прогнози, сочещи вероятен спад на производството в Тайланд и Индия.

Световното потребление на зърнени култури през 2023/24 г. сега се очаква да достигне 2823 милиона тона – увеличение от 11 процента спрямо предходната година, което се дължи най-вече на увеличеното потребление на царевица и пшеница за храна на добитък. Глобалните запаси от зърнени култури се очаква да се увеличат, което се дължи изцяло на грубите зърна, като съотношението световни запаси от зърнени култури към потребление се очаква да приключи годината на "удобно" ниво от 31,1 процента спрямо 30,9 процента. Предвижда се световната търговия със зърнени култури да нарасне с 1,3 процента спрямо предходната година, подкрепена от подобрената перспектива за износа на царевица от Украйна и по-силното търсене от Китай.

FAO също така публикува предварителната си прогноза за световното производство на пшеница през 2024 г., като f'duld 797 милиона тона, което е увеличение от 1 процент спрямо 2023 г. По-ниските цени на пшеницата предизвикаха 6-процентен спад на годишна база в засаждането на зимна пшеница в САЩ, където продукцията все пак може да нарасне поради силните перспективи за реколтата. Благоприятните метеорологични условия също подкрепят очакванията за повишено производство на пшеница през 2024 г. в Русия, която е двигател на износа, както и над средните резултати в Китай, Индия и Иран.