Проучване: Българинът е по-платежоспособен от всякога

Платежоспособността на потребителите с просрочени задължения в България e рекордно висока, а все повече от тях сключват доброволни споразумения за плащане и използват онлайн канали и платформи за погасяване и самообслужване. Това показват данните от проучването за “Добрия платец” на Агенция за събиране на вземания ЕАД (АСВ), водеща компания в сектора.

Проучването обхваща над 550 хил. броя задължения. Анализът и оценките в него са изготвени след наблюдение на поведението на платците и рейтинг, изчислен на база събираемост по групи, отнесена към средната за годината.    

Изминалата 2023 г. е с осезаемо подобрени нива на платежоспособност за българските домакинства с просрочия, според данните на АСВ. Способността им да плащат непогасени задължения е на най-високо ниво от 2019 г., когато беше изготвен първият анализ за "Добрия платец". Факторите за тази благоприятна тенденция са относително ниската безработица и висока заетост, ръстът на доходите, в това число заплати и пенсии, исторически ниските лихви по банковите заеми и дори отчетената през изминалите три години инфлация, която обезценява натрупаните в миналото дългове. Подобрената комуникация и по-честите контакти между платците и компаниите за събиране на вземания, в това число чрез онлайн канали, както и въвеждането на иновации и дигитални технологии за разплащане и самообслужване, също допринасят.     

Така например, от старта на своята дигитална платформа за самообслужване преди 5 години, АСВ отчита над 10 пъти увеличение на осъществените разплащания през нея. Само за 2023 г.  плащанията през платформата са се увеличили с 13.4% спрямо предходната година. Нараства и броят на регистрираните потребители. Също така, увеличава се и размерът на сумите, които се превеждат през виртуалния ПОС (vPOS) за погасяване на дългове. Освен удобство, предимство на виртуалния ПОС е и това, че кредиторът не начислява допълнителни такси.

Младите - новите най-добри платци

Един от любопитните изводи в проучването е значително подобрената платежоспособност на младите потребители - тези до 29 години. В миналото тази група често е давана като пример за проблемна при планирането на личните финанси и навременните плащания. При традиционно добре представящата се възрастова група в това отношение - тази над 60 години, има влошаване спрямо предходната година. По-възрастните обаче продължават да са по-коректни платци, отколкото хората на средна възраст, чиито разходи и финансови потребности по начало са по-високи.

Логично, колкото “по-млади” са задълженията, толкова по-голям е шансът те да бъдат изплатени. Затова и просрочените до една година плащания се събират в много по-висока степен спрямо тези над една и повече години, е друг извод от изследването. Разликата в представянето става далеч по-чувствителна с нарастването на периода на просрочието.

Жените остават по-добри платци от мъжете - дългогодишна тенденция, която не се променя при разделението по пол.

Според размера на задълженията, най-добра събираемост има при най-малките като сума - до 500 лв., както и при сравнително по-големите - между 5000 и 20 000 лв.

Събирането на просрочени дългове в съдебна фаза остава по-резултатно, но добра платежоспособност се наблюдава и в извънсъдебна фаза, което е още един показател за активността на българските домакинства в обслужване на задълженията. В подкрепа на последното може да се добави и отчетеният в АСВ ръст на споразумения за доброволно плащане, които през 2023 г. се увеличават с 27.9% спрямо предходната.

Според типа на дълга, най-добре се представят сегментите на стоковите кредити и кредитните карти. В сравнение с 2022 г. има влошаване при плащането на просрочени задължения по потребителски кредити.

Според населеното място най-съвестни през 2023 г. са били жителите на Панагюрище, Димитровград и Габрово. Година по-рано такива са и тези в Пазарджик и Смолян. Велико Търново показва най-устойчива тенденция в това отношение - хората в града и областта плащат редовно във всяка от изминалите две години. За този период най-затруднени в погасяването на заеми са жителите на Берковица и Самоков.

Продажбите на несъбрани вземания се активизират

АСВ е сред водещите компании в сектора на изкупуване на необслужвани вземания. Към момента компанията управлява портфейл от 539 хил. задължения с номинал 1.65 млрд. лв. Само в последното тримесечие на 2023 г. инвестициите в нови портфейли надминават значително общите вложения от предходните девет месеца. Тенденцията за активно участие на пазара се запазва и в първите месеци на 2024 г.

“Очакваме повече на брой и по-голям стойностен обем сделки с просрочени вземания през тази година - както регулярни продажби на дълг, така и единични портфейли,” прогнозира Юлия Юргакиева, изпълнителен директор на АСВ. По думите й, все по-голям дял от закупените портфейли са именно по рамкови договори за навременни продажби на дълг, при които задълженията са на по-ранен етап от просрочието. “Това гарантира добра събираемост от една страна, а от друга помага за значително понижение на дела на необслужваните кредити на банките и небанковите финансови институции, което се потвърждава и от данните на БНБ. По този начин кредиторите освобождават ресурс за нов бизнес и подпомагат допълнително икономиката,” каза още директорът на АСВ.

Бум на активността и събираемостта по обезпечени с имоти вземания

Друга ключова тенденция на пазара на несъбрани вземания в България е реализацията на все повече обезпечения по необслужвани заеми на цени, които са много близки до пазарните. Основна причина за това сближаване в цените е ръстът на инвестициите в имоти в България и покачването на стойността им през последните 5 години. Наблюдава се и засилено търсене, включително и на трудно ликвидни имоти, от крайни купувачи, които искат да инвестират свободни средства и да ги предпазят от инфлацията. Принос за това имат ръста на доходите и ниските лихви по депозитите и заемите.

Продажбите на такива обезпечения формират вече 10% от общата събираемост на АСВ в този сегмент. Бързата продажба на имоти, които в предишни години са били по-слабо ликвидни или подценени, помага както за изчистването на задълженията на платците, така и за по-нататъшното развитие на иначе замразени преди това имоти.

След 2022 г. се запазва трендът от предходните години да се продават повече жилищни имоти, следвани от търговски и индустриални активи. По-слаб е интересът към парцели и земи. В сравнение с предишни години обаче има повече покупки на парцели, подходящи за соларни паркове - в близост до електроразпределителната мрежа.

От компанията отчитат и подобряване на финансовата и правна култура на потенциалните купувачи, предвид увеличения брой реализации чрез цесии на вземания, заедно с обезпечения. Между 20% и 30% от общите приходи на АСВ през последните две години се дължат на извънсъдебни споразумения с длъжници и индивидуални цесии на обезпечени вземания. Интересът към цесиите е генериран основно от по-високата платежоспособност, която стимулира част от потенциалните инвеститори да потърсят алтернативни методи за закупуване на имоти - чрез придобиване на съдебни вземания.

Облаци от Европа - рисковете се увеличават

Независимо от благоприятните тенденции в проучването за “Добрия платец”, рисковете остават, предупреждават от АСВ. Причината - забавянето и зануляването на икономическия растеж в останалите държави от Европа, което предизвиква съкращения на работни места и стагнация в доходите в редица европейски страни, както и рекордно високите лихви по кредитите в страните от еврозоната. Последното засега не се пренася като тенденция в България, но в бъдеще може да повлияе негативно и да влоши платежоспособността на домакинствата. БНБ вече предупреди, че може да въведе допълнителни мерки за затягане на ипотечното кредитиране - най-бързоразвиващият се сегмент от банковото кредитиране в България. Евентуални съкращения на работни места и прекъсване на тенденцията на увеличение на доходите в международни компании с филиали и производства в страната или местни фирми, които обслужват бизнеси извън България, в съчетание с ново ускоряване на инфлацията поради една или друга причина, също може да доведе до влошаване на добрата текуща форма в платежоспособността на българския потребител.