Еврокомисар Дали: България е сред лидерите в Европа сред жените на мениджърски позиции

Икономика / България
3E news
778
article picture alt description

Източник: БТА.

В Европейския съюз, жените представляват 46 % от работещите – 40 % от инженерите и учените, 33 % от членовете на управителните съвети на големите компании, 16 % от взимащите решения в медийните организации, 14,8 % от основателите на стартъпии. Жените изпълнителни директори са 8%. Тези данни сподели еврокомисарят по въпросите на равнопоставеността Хелена Дали по време на конференция на сдружение "Дамски форум" който тази година се провежда под слогана "Силата на разнообразието: да променим стереотипите". Dir.bg е медиен партньор. По думите ѝ в България жените на мениджърски позиции са над 40 %. По думите ѝ страната ни е една от най-добре представящите се държави в ЕС.

На ниво изпълнителен директор при жените този дял спада до 13 %, а при членовете на управителния съвет той е малко по-висок - 18 %. Същевременно по-малко от 25 % от депутатите в националните парламенти са жени. Тези цифри показват дисбаланс на жените в различните сектори на пазара на труда, както и на различните нива на управление, посочи още еврокомисарят Дали.

Още по темата

Тя обясни, че Европейската комисия инвестира в таланта на жените и техните умения и пример в това отношение е стратегията за равенство между половете. В рамките на тази стратегия ЕК създаде цялостен набор от политически мерки, които осигуряват перспектива за равенство във всички области на политиката на Европейския съюз (ЕС) и програми за финансиране.

По думите ѝ директивата на ЕС за баланса на половете в корпоративните управленски съвети е ключова за законодателството, насочено към преодоляване на недостига на жени на ръководни позиции. Също така, за да подкрепяме жените в предприемачеството, финансираме проекти, за да насърчим жените да стават основатели на стартъпи и да подобрим достъпа до менторство и професионални мрежи, добави още еврокомисарят.

ЕК финансира и проекта WeGate - европейска онлайн платформа, която помага създаването на възможности за жените да правят бизнес, да разширяват своите професионални мрежи и да се учат от ментори и връстници как да постигат своя пълен потенциал. „Също така сме имплементирали мерки за противопоставяне на стереотипите и сегрегацията по пол, да се осигури по-добър баланс между професионалния и личния живот и да се преодолее разликата в заплащането на мъжете и жените, добави тя, цитирана от БТА.

Хелена Дали обясни, че политиката за разнообразието помага да се преформатира наративът и допринася за отключването на автентичния потенциал и креативност, докато се увеличава чувството за принадлежност на тези, които преди това са били изключени. Това е валидно както когато се говори за икономическо овластяване на жените, както и подобряване на предприемаческите качества на жените, изтъкна тя. 

Трябва да предизвикаме и да се приспособим към неравномерното представителство и участие на жените и нашите отношения към стереотипите, както и към липсата на промотиране на женски ролеви модели, посочи още тя.

Политиката за социално равенство е основен приоритет на правителството

Политиката на социално равенство е сред основните приоритети на правителството на България. Това заяви и социалният министър Иванка Шалапатова по време на конференцията.  Стратегията за равнопоставеността на жените и мъжете е периода 2021-2030 г. дава възможност за всички заинтересовани страни да работим в пет основни области – постигането на равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда; намаляване на разликите в заплащането; участието на жените и мъжете в процесите на взимане на решение; борбата с насилието и борбата със стереотипите, припомни министър Шалапатова.  Тя бе категорична, че правителството полага усилия за разгръщане на подкрепящи услуги за жените. 

По повод директивата за баланса между половете в управителните съвети на дружествата министърът обясни, че се проучват добрите практики в другите държави. Тя смята, че трябва да се даде достатъчно време за дебат по темата. Какво ще спечелим, ако транспонираме директивата спрямо нейния настоящ тесен аспект е въпрос, който трябва да бъде зададен, счита Шалапатова. Какво обаче ще спечелим, ако имаме по-широко транспониране на директивата, каква ще бъде добавената стойност за обществото е друг въпрос, сподели още социалният министър.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща