Бюджетен излишък от 400 млн. лева за януари отчита Министерство на финансите

2,2% е бюджетният дефицит за 2023 г, оценен по методологията на ЕС

Икономика / България , Финанси
3E news
472
article picture alt description

Снимка: архив 3е-news/БТА

На база на предварителни данни и оценки за месец януари 2024 г. се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) да бъде положително в размер на 0,4 млрд. лв. (0,2 % от прогнозния БВП), което е близко до отчетеното за януари 2023 г. Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2024 г. нарастват с около 6,3 на сто спрямо януари 2023 г., което компенсира в голяма степен по-високите разходи, дължащи се основно на базов ефект при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии през януари 2024 г., след влязлото в сила увеличение от юли 2023 г. Сред другите причини са и по-високите разходи за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при някои други администрации с приетия в средата на 2023 г. ЗДБРБ за 2023 г. и други.

Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:

Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2024 г. се очаква да бъдат в размер на 5,2 млрд. лв. и нарастват с 0,3 млрд. лв. спрямо отчетените за януари 2023 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо януари 2023 г. с 0,5 млрд. лв., докато неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) остават по-ниски от постъпленията за януари 2023 г. с около 0,2 млрд. лв.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2024 г. са в размер на 4,8 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП за януари 2023 г. бяха в размер на 4,4 млрд. лева. Нарастване на разходите се очертава при социалните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал и други, докато разходите за субсидии за нефинансови предприятия (основно по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) отчитат спад, основно поради нормализирането на цената за небитовите потребители на електрическа енергия на Българската независима енергийна борса, която остана под определения праг за изплащане на компенсации през декември 2023 г. и януари 2024 г., докато през януари 2023 г. бяха изплатени компенсации по действащи тогава програми.

2,2% е бюджетният дефицит за 2023 г, оценен по методологията на ЕС

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за 2023 г. да бъде дефицит в размер на около 2,2% от прогнозния БВП, оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010). Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за 2023 г. в мотивите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП).

Постигнатият по-добър дефицит по държавния бюджет за 2023 г. даде възможност правителството да одобри 1,2 млрд. лв. по сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, при спазване на утвърденото от Народното събрание салдо за 2023 г., за разплащане проекти на общините. Това дава увереност и предвидимост, че държавата застава зад поетите ангажименти за инвестиции във всички общини в България през 2024 г., като инвестициите в инфраструктура и подобряване на средата за бизнес и живот на местно ниво се очаква да допринесат за ускоряване на икономическия растеж в средносрочен план. След осигуряването на посочените средства за финансиране на Инвестиционната програма за общински проекти, дефицитът на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2,9% от прогнозния БВП.

Основни параметри по консолидираната фискална програма към края на 2023 г.

На база на данните от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 г. са в размер на 67 057,9 млн. лв. и нарастват номинално с 2 269,1 млн. лв. спрямо отчетените за 2022 г., за което основен принос имат данъчните приходи. Следва да се отбележи, че приходите по КФП са по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2023 г., основно поради забавянето на вторият транш за България по Плана за възстановяване и устойчивост, който се очаква да постъпи през 2024 г. В частта на данъчните приходи превишение на годишните разчети се отчита при повечето данъци и осигурителни вноски, с изключение на приходите от ДДС от внос, мита и корпоративни данъци. Приходите от ДДС от внос и мита бяха негативно засегнати от текущата конюнктура на цените на суровия петрол, внесен за преработка, курсът на щатския долар, както и намалелите количества на внесените стоки, пораждащи ДДС, в т.ч. на суровия петрол. Подобрението от предходните месеци при ДДС от сделки в страната и вътреобщностни придобивания продължи и през декември, с което изоставането при този данък беше компенсирано.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52 324,2 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5 541,2 млн. лв. (11,8%) спрямо отчетените за предходната година, като формират 78,0% от общите постъпления по КФП. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 11 206,2 млн. лв., като нарастват с 12,9% спрямо 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22 755,8 млн. лв. и нарастват с 5,6% спрямо предходната година. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2 734,7 млн. лв. (в т. ч. 949,2 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система"), като нарастват със 73,1% спрямо 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 15 627,4 млн. лв. и спрямо предходната година нарастват с 13,8%.

Неданъчните приходи са в размер на 10 903,6 млн. лв., което представлява 97,8% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 830,1 млн. лв., като се отчита спад с 2 175,3 млн. лв. спрямо 2022 г. При съпоставката с предходната година в частта на постъпленията от помощи и дарения следва да се има предвид постъпилия през месец декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост, в размер на 2 677,4 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2023 г. възлизат на 72 677,3 млн. лв., което е 98,1% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо 2022 г. с 6 565,0 млн. лв. (9,9%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал. 

Нелихвените разходи са в размер на 69 996,7 млн. лв., което представлява 98,8% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 60 729,8 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 9 202,7 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 64,2 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 830,8 млн. лв. (100,8% спрямо планираните за 2023 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1 849,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Салдото по КФП към края на декември 2023 г. е дефицит в размер на 2,9% от прогнозния БВП и се формира от дефицит в размер на 2,8% от прогнозния БВП по националния бюджет и дефицит в размер на 0,1% от прогнозния БВП по европейските средства. Салдото по КФП съответства на изискването на фискалното правило по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Закона за публичните финанси. Предварителните данни сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикативното салдо по КФП в очакваното изпълнение за 2023 г. към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 г. в размер на 3% от БВП.

Размерът на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е 13,4 млрд. лв., в т.ч. 10,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща